/Поглед.инфо/ Преди Борис Джонсън да бъде изгонен от британското правителство, медиите му подхванаха нова работа - предлагат да го назначат за генерален секретар на НАТО. Консервативната партия харесва идеята. Някои смятат Джонсън за "позор за нацията", но той е доста подходящ за ролята на главния борец срещу Русия. Какви са кариерните перспективи на ексцентричния британски политик.
"Ястреб" на Запада
Нов генерален секретар на НАТО трябва да бъде избран през 2023 г. Според “Дейли Телеграф” Борис Джонсън е подходящ за тази позиция поради активната си антируска позиция. Освен това, според бившия министър за Брекзит Дейвид Джонсън, именно неговият съфамилник е убедил Швеция и Финландия да кандидатстват за Алианса.
Консервативната партия подкрепя инициативата. Според Ричард Дракс, говорител на торите в парламентарната комисия по отбрана, Джонсън е изключителен британец. Освен това той може да разчита на лобисткия потенциал на Киев. Нищо чудно, че понякога го наричат Джонсонюк - той е много близък до украинците. На сайта на канцеларията на президента дори се появи петиция с искане той да бъде назначен за министър-председател на Украйна.
Като генерален секретар на НАТО Джонсън ще бъде полезен преди всичко на САЩ, които очакват европейските съюзници да бъдат по-решителни в борбата срещу Русия. Западните медии многократно отбелязват, че много държави от ЕС или са за диалог с Москва, или демонстративно се дистанцират от руско-украинския конфликт. Настъпателността на скандалният Джонсонюк ще бъдат полезни и ще ги принудят да променят позицията си.
В полза на британците и фактът, че той обеща да увеличи разходите за отбрана на страната до 2030 г. - от два на 2,5 процента от БВП, посочва вестник “Дейли Мирър”. Алиансът печели, ако той продължава да се стреми към това в ролята си на генерален секретар - и не само от Лондон, но и от всички членки на НАТО.
Вътрешно разделение
Джонсън може да бъде четвъртият ръководител на НАТО на Великобритания, но има и други кандидати. През 2021 г. медиите посочиха сред претендентите бившите ръководители на Германия, Хърватия, Литва и Естония: Ангела Меркел, Колинда Грабар-Китарович, Далия Грибаускайте и Керсти Калюлайд. Тук се намесва западната политика за равенство между половете – време е жена да ръководи НАТО.
Канада, Полша, Румъния, балтийските страни, Чехия, Хърватия и други русофобски страни със сигурност ще гласуват за британския премиер в оставка. Въпросът обаче далеч не е решен. Както каза бившият началник-щаб на британската армия Ричард Данат, този човек е „национален позор“. А в чужбина често мислят още по-лошо за него.
Лидерите на ЕС може да се противопоставят на Джонсън. Например “Дейли Телеграф” се съмнява, че френският президент Еманюел Макрон - основният защитник на европейската интеграция - ще подкрепи човека, който извади Лондон от ЕС. И германският канцлер Олаф Шолц, който под различни предлози задържа мащабни доставки на военна техника за Киев, също не е въодушевен от перспективата да види Джонсън начело на НАТО.
Още по-трудно е с турския президент Тайип Реджеп Тайип Ердоган. Процесът по приемане на Швеция и Финландия в НАТО още не е приключил - Анкара иска американски бойни самолети и екстрадиране на кюрдите в замяна на съгласието си. Появата е на Джонсън, който написа обидни стихчета за турския лидер, явно няма да опрости ситуацията. В същото време Турция разполага с втората по големина армия във военния блок.
Според устава на НАТО генералният секретар се избира единодушно. На практика това се постига чрез неформални дипломатически контакти. Така например през 2009 г. Анкара се противопостави на Андерс Фог Расмусен, но не наложи вето.
Основен враг
Настоящият шеф на НАТО Йенс Столтенберг трябваше да се пенсионира тази година, но заради украинската криза Алиансът реши да изчака. Столтенберг е обвинен в нерешителност. Той не само се застъпи за диалог с Русия, но и отказа да затвори въздушното пространство над Украйна - мнозина в Киев сметнаха това за предателство.
В края на юни в Мадрид се проведе среща на високо равнище на НАТО, на която Москва беше наречена „най-значимата и пряка заплаха за сигурността на съюзниците“. В това отношение Алиансът явно има нужда от някой по-радикален от настоящия генерален секретар, смятат експертите.
Джонсън ръководи група страни в Европа, настояващи Украйна да се бори с Русия до победа - тоест до връщането на границите от 1991 г., подчертава Татяна Пархалина, президент на Асоциацията за евроатлантическо сътрудничество.
"Генералният секретар ще координира членовете на Алианса и ще предлага свои собствени решения на проблемите. Ако до есента на 2023 г. Западът продължи да се нуждае от поддръжник на твърда конфронтация с Москва, избирането на Джонсън е доста вероятно", отбелязва тя.
Шокирането на Джонсън ще внесе празнична атмосфера в Алианса, но това няма да се хареса на всички, смята Фьодор Лукянов, главен редактор на “Русия в глобалните дела” "Джонсън активно подкрепя Украйна. Неговата решителност дава увереност на едни, докато плаши други, защото не всеки е готов да влезе заедно с него в пъкъла. Избирането на Джонсън няма да измени отношението на НАТО към Русия. Но той ще може да раздели участниците в блока”, допълва експертът.
От друга страна, бюрокрацията на НАТО ще държи Джонсън под контрол и няма да позволи чертите на неговия характер - волунтаризъм, незачитане на конвенциите и цинизъм - да надделеят над стратегическите интереси на Алианса.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com