/Поглед.инфо/ Пролет-лято на 2022 г. беше белязано от рязко увеличение на инцидентите с нелегални мигранти. Десетки импровизирани кораби потъват край бреговете на Тунис и Ливан, а стотици хора, които искат да стигнат до Европа, стават жертви на инцидентите. Хиляди мигранти се опитват да пробият в ЕС през испанските ексклави в Африка - Сеута и Мелила. Според експерти обаче сегашната вълна от мигранти е само началото и в близко бъдеще потокът от бежанци може да се увеличи значително.
Изразът „миграционна криза“ в съвременната медийна сфера има два противоположни варианта за тълкуване. В "западните" медии е общоприето, че потокът от мигранти от Близкия изток към Европа, който се втурна през лятото на 2015 г., е следствие от варварската политика на сирийското правителство и радикалните терористи, които принудиха милиони хората да напуснат домовете си. Отечествените медии използват думата „бежанци“ като правило в унизителен смисъл, отнасяйки се до престъпници, които се втурват към Европа за облаги и възможност безнаказано да извършват беззаконие.
Мигранти, Иван Шилов, ИА Регнум
И двете версии не могат да се считат за поне малко обективни. „Западната“ версия по никакъв начин не обяснява защо голяма част от „сирийските бежанци“ са родом от Афганистан, Пакистан и Турция, докато „бежанците от Либия“ по правило се оказват граждани на африкански държави .
Всъщност започналата през 2015 г. миграционна криза започна именно заради политиката на Запада в региона на Близкия изток, но повече за това по-долу.
Руската версия също е невярна, тъй като много от мигрантите са жертви на престъпни схеми, сплашване и, за съжаление, война. Въпреки че това по никакъв начин не изключва възможността натрапници да проникнат в редиците им.
Реалността е следната. Причината за "миграционната криза" е (съзнателно или не) политиката на европейските държави и САЩ. От една страна, те подкрепят терористични групировки в Сирия и Ирак, а от друга, допринесоха за свалянето на правителството на Муамар Кадафи в Либия.
Малко преди смъртта си лидерът на Либийската Джамахирия заяви, че Либия всъщност е "щит" на Европа от милиони гладуващи африканци. С началото на гражданската война в Либия (която продължава и до днес) се установяват десетки маршрути за внос на мигранти през територията на страната, разпределени между редица групи и партии.
Онаре Домье. Емигранти или бегълци
Схемата е доста проста. Местните жители на Африка са привлечени в един вид "полет", обещаващ лесно пътуване, в края на което - бежански лагер някъде в Италия.
Всъщност африканците се озовават в Либия (а оттам често и в съседен Тунис), качват се на импровизирана лодка, която по правило потъва близо до брега. Подобен маршрут има през територията на Ливан и по-нататък до Кипър или през територията на Мароко, а от там до Испания.
До 2020 г. интензитетът на миграционната криза отслабна донякъде. Отчасти заради стабилизирането на ситуацията в Близкия изток, отчасти заради мерките, предприети от Гърция, Испания и други страни, които приемат най-много мигранти.
Пандемията от COVID-19 обаче, последвана от глобалната криза с храни и горива, доведе до рязко увеличаване на миграционния поток до пролетта-лятото на 2022 г.
От началото на 2022 г. хиляди хора са загинали край бреговете на Тунис, Либия и Ливан, според международни хуманитарни организации. Точният брой на загиналите не може да бъде установен поради факта, че мигрантите не са регистрирани никъде - а в случай на корабна катастрофа е невъзможно да се знае колко точно пътници са били на борда.
Ливанските власти редовно арестуват организаторите на "миграционни полети", но не са в състояние да спрат нарастващия поток. Към мигрантите от „дълбоките“ райони на Азия и Африка се присъединяват жителите на Ливан, Тунис, Либия, които са изправени пред рязък спад на доходите и изгледа за глад.
Подобна ситуация се развива и в Мароко, където местните жители, заедно с мигрантите от Африка, все повече се опитват да проникнат на територията на испанските ексклави - Сеута и Мелила. В нощта на 24 срещу 25 юни хиляди хора направиха опит да пробият оградата и бяха разпръснати със сълзотворен газ.
Франческо Айец - Отплаване от Хиос.
Въпреки това има основателни причини да се твърди, че сегашният "наплив" от мигранти е само пролог към истинската криза, която ще засенчи всички предишни.
Продължаващото покачване на цените на горивата и храните, глобалните финансови кризи вече са ясно видими в най-бедните страни в света. Например в Йемен през пролетта на 2022 г. властите бяха принудени да спрат работата на болници и държавни агенции поради банална липса на гориво.
Подобни затруднения, но засега в по-малък мащаб, изпитват икономиките на редица страни от Близкия изток и Северна Африка: в Тунис и Ливан от началото на 2022 г. властите многократно забавят изплащането на заплатите на държавни служители поради липса на пари в бюджета на страната.
Опитите на МВФ, ООН и други международни организации да разрешат кризата с „целенасочени“ мерки приличат повече на опит за залепване с тиксо на катастрофирала кола, отколкото на реална помощ.
Ако световната икономическа ситуация не се промени, Мелила и Сеута ще бъдат щурмувани не от хиляди, а от десетки хиляди хора. И стотици хиляди ще отидат да търсят по-добър живот от африканските страни. И тук нито сълзотворен газ, нито огради ще помогнат на Европа. Ще трябва да берат плодовете на своята политика на разпалване на военни конфликти и оказване на санкционен натиск върху „нежелани“ режими.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?