/Поглед.инфо/ За първи път в историята на Колумбия човек, воювал срещу САЩ, става лидер на тази страна. Левият кандидат Густаво Петро е обявен за победител в президентските избори - нов пример за идването на опоненти на САЩ на власт в Латинска Америка. Защо обаче Вашингтон е толкова необичайно спокоен в подобна ситуация?

"Розов прилив". Така експерти и политолози наричат поредицата от победи на леви лидери в Латинска Америка. В Перу, Чили и Мексико левите политици вече дойдоха на власт. Най-вероятно и Бразилия след изборите през октомври.

И все пак малцина биха си помислили, че приливът ще обхване Колумбия – най-верният съюзник на Съединените щати в региона. Страна, чиято армия беше почти пряко контролирана, оборудвана и обучена от американците (от 1999 г. САЩ предоставят на Колумбия военна и икономическа помощ в размер на повече от 13 милиарда долара). Страна получи статут на глобален партньор на НАТО в Латинска Америка заради близостта до САЩ. И където изборът на ляв антиамерикански лидер винаги е изглеждал като нещо от категорията на фантастиката.

Исторически ляв

Приливът обаче я заля. Густаво Петро, кандидатът на обединената левица, спечели президентските избори през юни. Във втория кръг той победи своя съперник, радикалния представител на проамериканската част на естаблишмънта, Рудолфо Ернандес, с резултат от 50,44%.

„Никога не е имало жизнеспособен ляв кандидат в Колумбия, който да е стигнал толкова далеч на избори и да е оцелял“, каза след първи тур Адам Исаксън от базираната във Вашингтон неправителствена организация ВОЛА. Оскъдната разлика във втория тур обаче не се превърна в основа за някакъв вид дворцови преврати или „трети турове“ - САЩ нарекоха изборите „свободни и честни”, Ернандес призна поражение и на 24 юни местният аналог на ЦИК официално одобри победата на Густаво Петро.

Донякъде победата на левия кандидат беше предвидима. В Колумбия се случи същата история като преди почти 20 години във Венецуела. Дългогодишното управление на десните партии, които изкуствено (включително чрез силови механизми) не допуснаха левите сили до властта, превърна потенциалното идване на левицата в символ на промяна в очите на хората. И когато страната навлезе в продължителна икономическа криза, когато рейтингът на действащия президент Иван Дуке Маркес падна под 20%, когато според списание “Форин Полиси” 600 бедни хора умираха от коронавирус всеки ден, а богатите колумбийци летяха в Маями за ваксина, то населението отказа да сменя десния трън с десен глог

Десните кандидати от традиционните партии изобщо не успяха да стигнат до втори тур, а принудителният залог на естаблишмънта за Рудолфо Ернандес не проработи. „Густаво Петро спечели, защото избирателите – особено в най-големите градове на Колумбия – са уморени от корупцията, бедността, неравенството и насилието, утежнени от коронавируса, от който страда държавата“, пише британският “Гардиън”.

Самият Петро се застъпва за възраждането на селското стопанство (предимно производството на кафе) и националната индустрия, нарича безработицата "работилницата на дявола" и уверява, че търговията с наркотици процъфтява там, където индустрията е унищожена и селскостопанското производство е станало дълбоко нерентабилно. В младостта си, както се съобщава, Петро е бил любител на идеите на Маркс - Енгелс - Ленин, а сега проповядва преодоляването на социалното неравенство в обществото.

Освен това. Победата на Густаво Петро е от полза за Москва. И не само защото Петро ще се отвори към Венецуела, но и заради специфичните виждания на новия президент за енергетиката. Ако Петро наистина ограничи добива на петрол и въглища в страната, тогава Европа ще загуби още един потенциален източник на "диверсификация" на енергийните ресурси.

Симбиоза?

Въпросът е само каква политика ще води Густаво Петро. На първо място, по отношение на САЩ.На пръв поглед може да изглежда враждебно. Густаво Петро не просто излезе с антиамерикански лозунги – той се биеше срещу САЩ като част от М-19 (една от най-известните леви бунтовнически групировки в страната – някои дори я смятат за втора по важност след ФАРК). Петро вече каза, че възнамерява да предоговори търговските споразумения на Колумбия със САЩ - той даде знак, че иска "по-равноправни" отношения между двете страни. Вашингтон обаче не бие тревога.

„Сътрудничеството между Съединените щати и Колумбия доведе до подобряване на здравните и екологичните системи, подобряване на стандарта на живот и по-силна върховенство на закона както в нашите страни, така и в целия регион. Очакваме с нетърпение да работим с новоизбрания президент Петро за допълнително укрепване на отношенията между САЩ и Колумбия и придвижване на нашите народи към по-добро бъдеще“, се казва в изявление на Държавния департамент.

„Избирането му предизвика смут сред консерваторите и някои умерени политици в САЩ. Но засега служителите на администрацията на Байдън изглежда подхождат предпазливо и се опитват да намерят общ език. „Съветът за национална сигурност и служителите на Държавния департамент разглеждат изменението на климата (Петро активно води кампания за намаляване на въглеводородите) и прилагането на мирно споразумение между колумбийското правителство и бунтовниците на ФАРК като две области, в които Байдън и Петро могат да намерят тези общи точки.

И има редица причини за оптимизъм. По-специално, прословутата борба за изменението на климата. "Зеленият" дневен ред на Петро намира разбиране и съчувствие сред "прогресивните", които в момента са на власт в САЩ. Вицепрезидентът Франсия Маркес, черна феминистка, екоактивист и правозащитник, също ще помогне за изграждането на общ език с демократическата администрация.

Основните причини обаче не са лични, а все пак стратегически. Колумбия има нужда от богата Америка. А Америка има нужда от лява Колумбия. Петро, въпреки бойния си произход, не е лидер на уличен протест или ляв популист. По-скоро прилича на ляв технократ.

„Ние ще развиваме капитализма в Колумбия не защото го почитаме, а защото първо трябва да преодолеем изостаналостта, феодализма и новите форми на робство“, казва президентът Петро. И за това му трябват пари – американски пари.

„Ако той може да обясни плана си на САЩ и да преодолее дълбокото разделение между градските и селските райони, което отдавна е най-големият проблем на Колумбия, тогава отношенията може да не бъдат на сблъсък“, каза Кевин Уитакър, бивш посланик на САЩ в Богота.

Няма място за предизвикателство

В същото време Густаво Петро няма да хвърли никакво „глобално предизвикателство“ към САЩ – той просто няма вътрешни ресурси за това. Сегашният елит на страната, значителна част от бюрокрацията и генералите са свързани със САЩ от цяла мрежа от финансови и лични задължения. Не трябва да говорим и за някаква широка подкрепа на антиамериканските идеи сред народа – Петро, припомняме, спечели изборите с малка разлика. В парламента лявата коалиция Исторически пакт за Колумбия, сформирана от настоящия президент, спечели едва 17% от гласовете на изборите през март. Той притежава 28 (от 188) места в Камарата на представителите и 20 (от 108) места в Сената.

Разбира се, някой ще нарече възстановяването на отношенията с Венецуела предизвикателство (според президента на Венецуела Николас Мадуро той вече е обсъдил с новия си колумбийски колега въпроса за отварянето на границата).

Някои експерти вече наричат това решение едва ли не предизвикателство за цялата регионална политика на САЩ, които от няколко години не признават властта на Николас Мадуро и се опитват да превърнат Венецуела в нещо като държава-изгнаник. Но – и това е четвъртото – венецуелската посока на политиката на президента Петро може да не е проблем, а спасение за Вашингтон.

Американците признават, че венецуелската им линия е стигнала до задънена улица. Режимът на Мадуро, въпреки всички санкции, оцеля. Освен това американците се нуждаят от режима на Мадуро, по-специално, за да донесат нови количества венецуелски петрол на пазарите и да намалят общата цена на черното злато. Вашингтон обаче по политически причини не може да се съгласи на дипломатическо и икономическо сътрудничество с Каракас – защото тогава ще трябва да признае грешката си и поражението си. Тук на помощ идва Густаво Петро като своеобразен посредник и проводник на американското „рестартиране“ на отношенията с Венецуела.

И в бъдеще – и с цялата левица на Латинска Америка. С всички лидери на розовия прилив, които Съединените щати искат да превърнат в системналевица. Проамерикански леви технократи.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?