/Поглед.инфо/ Нима руските оръжейни системи са виновни за поражението на Нагорни Карабах и Армения? По-специално системите за радио-електронна борба и ПВО, които се оказват неефективни срещу турските БПЛА? Тази гледна точка сега се разпространява активно в Армения и дори в някои руски медии. Нека се опитаме да разберем откъде е дошло и доколко близо е до истината.
Някои онлайн медии съобщават, че Армения отказва допълнително да използва и купува руски системи за радио-електронна борба (РЕБ) и системи за противовъздушна отбрана (ПВО). Причината е, че уж тези системи се представят слабо в борбата срещу азербайджанските БПЛА с турско и израелско производство (а именно БПЛА стават основната ударна сила на азербайджанската армия във втората Карабахска война). Според същите източници Армения уж направила избор в полза на един от германските производители на системи за РЕБ.
Освен това се посочва, че Армения напразно наскоро е закупила изключително скъпи руски изтребители Су-30СМ. По време на войната тези машини така и не излитат нито веднъж - парите, похарчени за тях, биха могли да бъдат използвани по-ефективно. Включително от гледна точка на отбраната на Нагорни Карабах.
Тези слухове започнаха да се множат в Армения почти веднага след края на войната и въвеждането на руските миротворци в Карабах. И това не са просто обикновени кухненски разговори. Това мнение се изразява, включително публично, главно от пенсионирани арменски военни, включително такива с големи звезди.
С други думи, те предпочитат да стоварят отговорността за поражението във войната върху руските оръжия. Или на Пашинян, но не заради системната криза на арменската държавност, провокирана от него, а заради закупуването на „грешното оръжие“.
Донякъде подобни разговори са разбираеми. След поражението във войната Армения преживява ужасна морална криза. Съответно говоренето за „неефективността“ на руското оръжие, доставяно на Армения, е не толкова военен, колкото психологически въпрос. Изключително трудно е за арменските военни ръководители да се покаят публично за поражението, докато е много лесно да разпространяват спекулации, че руското оръжие е било неефективно.
Какво може да се отговорите на всички тези измислици?
Първо, няма надеждна статистика за резултатите от военните действия по време на втората Карабахска война. Няма доказателства в подкрепа или опровержение на „неефективните“ слухове.
По-конкретно, по отношение на работата на ПВО и РЕБ статистиката е доста сложна и разбираема само за професионалисти (честоти, плътност на заглушаване, спектрална плътност на мощността, резултати от настройка и много други показатели за много специфично свойство). Такива данни в структурирана и систематична форма обикновено се появяват около шест месеца след военните действия под формата на подвързани брошури с щампа „за официална употреба“. Когато се появят, тогава експертите ще могат да ги обсъдят.
Засега може просто да се посочи фактът, че арменската противовъздушна отбрана наистина се оказа крайно неефективна срещу БПЛА на Азербайджан. Но защо точно е отделен въпрос. Отговорът на този въпрос сега се търси не само в Армения, Азербайджан, Русия или Турция - всички страни, които са донякъде прилични във военно отношение, вече учат и ще изучават опита на втората карабахска война по най-внимателен начин. Някои изводи са очевидни и повече за това по-долу.
На второ място, системите за РЕБ сами по себе си, без прикритие, не работят (поне не би трябвало). Същото важи и за радарните станции. Тези системи трябва да бъдат снабдени със собствена ПВО, в противен случай те се превръщат в цел за съответните оръжия. Арменските въоръжени сили не са имали такава защита и арменското военно командване е изключително виновно за това.
На трето място, екипажите на арменската противовъздушна отбрана показаха лоша тактическа подготовка и има много доказателства за това. Дотам, че е изкопан изкоп (от типа „яма“), в който е забита системата за противовъздушна отбрана „Оса”, а отгоре е покрита с клонки. Това колесно превозно средство би могло да се измъкне оттам само с помощта на трактор. Тоест принципът на „огън - смяна на положението“, на който кадетите от училища по ПВО се обучават през първата си година, е пренебрегнат. Загубите на арменските системи за противовъздушна отбрана от азербайджански БПЛА на такива позиции достигнаха огромни размери през първите две седмици от боевете.
И накрая, в Армения няма руски военни съветници или специалисти, които да могат да поддържат такова високотехнологично оборудване или поне да помагат на арменските екипажи..
Никой. Като цяло обемът на този вид военно-техническо сътрудничество между Русия и Армения при Пашинян рязко намаля, но в критична ситуация беше възможно да се стъпи на гърлото на собствения политически курс. Но те бяха предложени.
В Азербайджан действаха принципно различно. Ясно е, че първоначално в азербайджанската армия не е имало специалисти за обслужване на такъв брой безпилотни превозни средства. Както и собствените си системи за РЕБ и ПВО. И подготовката за войната продължава с ускорени темпове. Затова те не се поколебаха да поканят чуждестранни съветници.
Да, в азербайджанската армия мнозина се дистанцираха от турците, но турската техника беше обслужвана от турски специалисти. И националната гордост на азербайджанския народ не пострада от това, а напротив, тя се попълни със силна военна победа и нов национален празник. Сега, с указ на президента Илхам Алиев, 10 ноември (края на боевете във втората война в Карабах) е Ден на победата.
Подобна история се разви около Су-30СМ. Когато Армения ги купи от Русия преди година, министърът на отбраната Давид Тоноян изнесе надути речи, че арменските военновъздушни сили могат да „създадат хаос зад вражеските линии“ и да нанесат удар „не само в точка Б, но и в С, Г, Е“. Към Су-30СМ беше закупена и система за противовъздушна отбрана „Тор“, която перфектно взаимодейства с тях в Сирия. Но Тори останаха около Ереван, а Су-30СМ дори не излезе от базата в Гюмри.
Някои източници започнаха да обясняват това с действията на азербайджанската противовъздушна отбрана, но според други източници арменската страна се страхува от още по-голяма намеса на Турция и реши да не използва тежки бойци заради предполагаемата „опасност“ турците да отмъстят срещу Гюмри. Те не успяха да ги убедят, че Турция няма да нанесе удар по Армения. А качеството на руските оръжия няма нищо общо с това.
Историята с покупката на Су-30СМ касае по-скоро самата стратегия за развитие на въоръжените сили на Армения, при която ще бъде планирано закупуването на конкретни видове оръжия. Това обикновено правят съзнателните държави: първо те разработват стратегия и едва след това я насищат със специфики. Но правителството на Пашинян пое по пътя, който условно може да се нарече възклицанието "Колко яко!" И следователно, от целия набор от възможни покупки на оръжия в Русия, тя се спря на Су-30СМ. Пашинян дори обеща да увеличи броя на тези апарати до 12 единици (цяла ескадрила). Впечатлението е, че Армения имаше лоша представа срещу какъв враг ще се изправи и какви видове оръжия са необходими срещу него.
По това време Азербайджан умишлено се подготвяше за конкретна, предварително разработена операция с участието на турски специалисти. В Баку (или Анкара) бяха идентифицирани слабите места на арменската отбрана и за тази задача беше изградена цялата гама от оръжия.
Остава да добавим най-очевидното. Всички тези слухове, клюки и „поверителни разговори“ на някои арменски военни работят само за азербайджанската и турската пропаганда. И така те само задълбочават пропастта, създадена от правителството на Пашинян между Ереван и Москва.