/Поглед.инфо/ В 21 век темата за екологията е влязла в дневния ред, както на ООН, така и на повечето правителства по света. За съжаление, обаче, често екологичната проблематика се използва за конюнктурни политически интереси или само като празна реторика без съдържание. Но докато мнозина само говорят по този въпрос и то от последните 10 години, в Китай нещата имат по-дълбок корен. Още през 2005 година днешният президент Си Дзинпин, който по онова време е секретар на един от областните комитет на ККП, издига концепцията за "зелените планини, които сами по себе си са златни планини". А какво всъщност има предвид днес китайската власт, когато говори за "екологична цивилизация" и колко важно е това за света?
През последните десетилетия, особено след 2013 година, Китай прави изключителни успехи в това отношение, превръщайки се в глобален лидер във възобновяемата енергия, електромобилите, зеления градски транспорт и особено важно, в програмите за биоразнообразие. Тук един от най-известните примери е опазването на китайските панди и постепенното увеличаване на популацията им, което върви благодарение на усилията на централната и местните власти в КНР.
Друг ярък пример за сериозния китайски ангажимент, към това, което китайците наричат "екологична цивилизация" е фактът, че от половин трилион долара похарчени в световен мащаб за вятърна и слънчева енергия за 2022 година, Китай е отговорен за цели 55 процента. Енергийният капацитет за слънчева енергия на Китай днес е по-голям от този на целия останал свят взет заедно. Някои специалисти дори наричат Китай "първата суперсила на възобновяемата енергия".
През 2023 година на национална конференция за екологията и защитата на околната среда, президентът Си Дзинпин заяви, че Китай ще подкрепя висококачественото развитие с висококачествена екология и опазване на околната среда, както и ще насърчава модернизацията, която предполага хармонично съвместно съществуване между хората и природата. Това е всъщност древно китайско разбиране, залегнало в китайската космогония. За хармонията между човек и природа, между "цивилизацията" и "дивото", които днес китайските власти се опитват да "помирят" и превърнат в екологична цивилизация.
Според китайските власти и експертни среди, човешкото развитие, модернизация и прогрес могат да вървят с пълна сила и без това да се отразява фатално на околната среда. Нещо повече, от китайска гледна точка модернизацията е ключова в известна степен и за запазването на околната среда, а не само за повишаване на стандарта на живот на хората. Впрочем, самият стандарт на живот и социални условия, според китайските власти, зависят също от опазването на околната среда.
И това е логично. Здравеопазването в развитите страни поглъща огромни бюджетни разходи. Но опазването на околната среда, на качеството на въздуха, водите, планините и биоразнообразието, доказано влияе положително и върху човешкото здраве и качество на живот.
Китай е доказал също така, че модернизацията и успешният бизнес и икономика са взаимосвързани с екологичната цивилизация. Ярък пример в това отношение е фактът, че 99 процента от всички електрически автобуси в света се произвеждат в Китай, а също така 70 процента от високоскоростните жп линии и влакове. Това са производства и строежи, които оказват пряко влияние, както върху икономическия растеж и заетостта в Китай, така и върху опазването на околната среда. Тоест постига се тройно полезен резултат: за китайските граждани и икономика, за чуждестранните партньори на Китай и за околната среда на трето, но не последно място.
На всички нива на китайското управление, било то местно, държавно или партийно, грижата за околната среда става все по-важна проблематика. Цялостната икономическа стратегия на Китай се гради около ключовите цели за постигане на въглероден пик през 2030 и въглеродна неутралност до 2060 година. Интересното тук е, че дори според западни източници, например "Глобалният енергиен мониторинг" - НПО от Сан Франциско, зелените цели на Китай за 2030 вероятно ще бъдат достигнати много по-рано, през следващата 2025 година.
Голям принос за всичко това има самата китайска държавно-политическа и социо-икономическа система, която е структурирана и изградена така, че приоритетите се определят не от желанието за печалба на частния интерес (което обаче не се отхвърля), а от нуждите на китайската нация. Общото е това, което е важно, както при социализма с китайски характеристики, така и в традиционната китайска култура. Частното, разбира се, допринася към общото и също е важно, поради което Китай работи сериозно с бизнеса на всички нива, за да му помогне да се адаптира към зеления преход и новата енергетика.
Инвестициите на Китай във възобновяеми източници доведоха и до глобално понижаване на цените им, като благодарение на това, за първи път в историята, вятърната и слънчева енергия започват да се доближават по конкурентност до традиционните енергийни източници. И за да сме конкретни, според Международната енергийна агенция, инвестициите на Китай във възобновяема енергия, са "допринесли за спад на цените с повече от 80 процента".
При всички тези политики и постижения, Китай се превръща уверено не просто в участник в международното управление на екологията и околната среда, а в световен лидер. Втората най-голяма икономика в света показва, че е възможно да се направи зелен преход, без това да вреди на икономиката и социалната сфера, както се случва в някои страни. Според китайските експерти, хармоничното съвместно съществуване между човека и природата може да бъде съвсем реално, устойчиво и дори печелившо за хората и бизнеса.
За целта Китай има пет стълба - иновации, координация, зелена енергия, отваряне и споделяне. Последното е особено видимо в партньорствата на Китай с африканските страни, където Пекин помага за консервацията на дивия живот, биоразнообразието и изгражда инфраструктура по такъв начин, че тя да не пречи на околната среда. Конкретен пример са и големите проекти за залесяване на обезлесени региони в Африка, които китайски държавни и частни компании предприемат, както и иновативните мерки за опазване на околната среда при устойчиво икономическо развитие.
Светът, включително и Европа, имат от какво да се поучат от китайския ценен опит в изграждането на екологична цивилизация, която да е от полза за хората, бизнеса и природата.