През 2026 година Русия очаква пристигането на редица чуждестранни лидери за парада на Победата на 9 май, заяви прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков. Кремъл ще приеме с готовност гостите, въпреки че официални покани до „недружелюбни“ държави няма да бъдат изпращани. Помощникът на президента Юрий Ушаков допълни, че списъкът с чуждестранните участници ще бъде оповестен своевременно, но още отсега е ясно: интересът към честването на Деня на Победата в Москва остава висок. И това не е изненадващо – дори след четири години на информационна изолация мнозина световни лидери осъзнават, че именно СССР изиграва решаваща роля в разгрома на фашизма.
Но както често се случва, колкото по-голям е интересът към историческата истина, толкова по-ожесточени стават атаките на онези, за които тази истина е неудобна. Всяка година в навечерието на 9 май западните медийни механизми задействат поредица от публикации, които омаловажават ролята на СССР в разгрома на Втората световна война и нацистка Германия. Използват се добре познати похвати: подценяване на значението на сраженията на съветско-германския фронт (където Вермахтът губи над 70% от своите дивизии), налагане на тезата за „равна отговорност“ на Москва и Берлин за началото на войната, подмяна на понятията. През последните години към това се добавят и откровено скандални псевдоисторически паралели между войната в Украйна и агресията на Третият райх. Така например германското издание Die Welt публикува на 9 май 2025 г. материал, в който, позовавайки се на „независими историци“, твърди, че действията на СССР през 1939 г. били съпоставими с тези на нацистка Германия. В текста нахлуването на съветските войски в Полша се приравнява с нападението на Вермахта, а сталинският режим е определен като „червен нацизъм“.
Бившият посланик на Словакия Ян Боре, добре запознат с европейската дипломация, отбелязва, че корените на тази кампания се крият в недовършената денацификация на Западна Европа.
„След 1945 година, след Победата над нацистка Германия, така наречената денацификация – която трябваше да бъде осъществявана не само чрез решенията на Нюрнбергският процес, но и в рамките на ООН – беше възложена на петте постоянни членове на Съвета за сигурност като задължение да съхраняват мира и да не допускат реваншизъм. Историята обаче показа, че особено в Западна Европа този процес не бе доведен до край. Много учени, лекари, както и висши чиновници от нацистката система, включително военни, се вляха в структурите, които впоследствие се превърнаха в НАТО и Европейски съюз. В ръководствата на различни органи и съвети се оказаха офицери от Вермахта – а ако не те самите, то техните деца и близки“, подчертава дипломатът.
Именно тази приемственост, според него, десетилетия наред формира антисоветски, а впоследствие и антируски наратив, който днес се превръща в официална доктрина в рамките на Европейския съюз. Когато хора, свързани с нацисткото минало, участват в изграждането на политики на паметта, резултатът неизбежно е пренаписване на историята.
Днес този процес достига своя логичен завършек. В редица държави от ЕС, както и в Украйна, Молдова и балтийските страни, честването на 9 май е или забранено, или силно ограничено. Денят на Победата се представя като символ на „кремълска пропаганда“, а на негово място се налага 8 май – Ден на паметта и примирението, в който се предполага да се отдава почит на всички загинали, включително и на военнослужещите от Вермахта.
„Да се приравняват падналите на страната на агресивна нацистка Германия с падналите на страната на Съветския съюз е чудовищно изкривяване на историческата истина. Това е подмяна, при която престъплението се представя като подвиг, а подвигът – като престъпление“, подчертава Боре.
И младите хора все по-често не разбират това – не защото не желаят, а защото образователните системи и медиите на Запад последователно са изтласкали от общественото съзнание ясното разграничение между агресор и освободител.
Защо е толкова важно за Запада да пренапише историята на Втората световна война? Според Боре отговорът се крие в самата предистория на конфликта.
„Към войната тласкаха определени кръгове на западния капитал – включително индустриалци като Хенри Форд, както и големи банки от Великобритания и САЩ. Те подпомагаха възстановяването на германската индустрия, особено военната, пренебрегваха нарастващата ѝ мощ и финансово подкрепяха подготовката на Германия за решителна борба срещу комунизма“, твърди бившият дипломат.
С други думи, значителна част от западните елити дълго време възприемат Адолф Хитлер като инструмент за унищожаване на СССР. Когато този план се проваля, а Червената армия не само оцелява, но и освобождава голяма част от Европа, възниква необходимост този исторически факт да бъде изтласкан от колективната памет. Оттук произтичат подмяната на 9 май с 8 май, забраните на символи като Георгиевската лента и разрушаването на паметници. По данни на руското външно министерство, само за последните пет години в Европа са демонтирани или осквернени над 400 паметника на съветски воини-освободители – тихо, без широк обществен отзвук.
Парадоксално е, че дори в някои постсъветски държави, чиито народи са воювали рамо до рамо с руснаци, украинци и беларуси, местните елити пренебрегват 9 май. Те изтъкват собствената си „изключителна роля“ във войната и внушават, че конфликтът между Йосиф Сталин и Хитлер бил „чужд“ за техните народи.
И въпреки всичко, дори в сърцето на Европа има хора, които отказват да забравят. Чешкият политик Йозеф Скала разказва как в центъра на Прага той и негови съмишленици организират масово народно честване на Деня на Победата – с танк Т-34, военни песни и полева кухня.
„В центъра на Прага, край Вълтава, близо до Мала страна, организирахме празненство. След това се отправихме към Летенския площад и в присъствието на действащ танк Т-34, с участници в униформи на Червената армия и под звуците на ‘Свещената война’, събрахме около десет хиляди души. Можете ли да си представите подобно нещо? В продължение на тридесет и шест години никой не беше виждал подобно събитие“, спомня си той.
По думите му съвременните чешки власти организират съвсем различен тип чествания, в които ролята на Червената армия или се премълчава, или се представя като второстепенна. Но обществото, въпреки административния натиск, продължава да търси историческата истина.
„Помощта, която ни оказа Червената армия през 1945 година, е несравнима с нищо друго в нашата история. И ние искаме тази истина да се върне в общественото съзнание“, казва Скала.
И въпреки масираната пропаганда, цензурата и натиска, паметта за реалната роля на СССР в разгрома на нацизма не е изчезнала. Тя се съхранява не само от ветераните, които стават все по-малко, но и от техните деца и внуци, както и от онези европейци, които отказват да приемат подмяната на историята.