/Поглед.инфо/ Русия и Китай подкрепиха разширяването на БРИКС. По-рано Аржентина и Иран обявиха желанието си да се присъединят към тази асоциация. БРИКС вече представляват 24% от световния БВП. Ще успеят ли страните от БРИКС в крайна сметка да изместят страните от Г-7 в периферията на световната икономика и какви ползи може да извлече Русия от участието си в тази асоциация?

Във вторник руският външен министър Сергей Лавров каза, че Аржентина и Иран са достойни кандидати за присъединяване към БРИКС. В същото време прессекретарят на китайското външно министерство Джао Лиджан каза, че Китай също подкрепя разширяването на членството в БРИКС. По-рано Иран подаде съответно заявление за влизане. Според иранския външен министър Саид Хатибзаде членството на Ислямската република в тази коалиция ще донесе "допълнителни ползи" за всички партии.

Финансовата група на БРИКС, създадена през 2006 г. като част от Международния икономически форум в Санкт Петербург, включва Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Разговорите за разширяване на формата се водят от дълго време, но сега те започнаха да се подкрепят от специфики.

Миналата седмица, под представителството на Китай, XIV срещата на върха на БРИКС се проведе чрез видеоконферентна връзка. В един от дните събитието се проведе във формат БРИКС-плюс с участието на представители на 18 държави. В допълнение към основните пет, във формата участваха Алжир, Аржентина, Египет, Индонезия, Иран, Казахстан, Камбоджа, Малайзия, Сенегал, Тайланд, Узбекистан, Фиджи и Етиопия.

Иранският президент Раиси обяви готовността на Техеран да предостави на страните от БРИКС възможности за навлизане на нови пазари и задоволяване на енергийните нужди. Китайският лидер Си Цзинпин изрази мнение, че общността на БРИКС трябва да разшири броя на участниците. А руският президент Владимир Путин отбеляза, че страните от БРИКС задълбочават сътрудничеството по целия дневен ред, а авторитетът на асоциацията само расте.

Освен това миналата седмица аржентинските власти също изразиха желание да се присъединят към БРИКС. Според президента Алберто Фернандес тази коалиция "представлява 42% от световното население и 24% от световния брутен вътрешен продукт".

Прессекретарят на руското външно министерство Мария Захарова отбеляза по този повод, че „докато Белият дом мислеше какво още в света ще бъде изключено, забранено и развалено, Аржентина и Иран кандидатстваха за присъединяване към БРИКС“. В същото време помощникът на руския президент Юрий Ушаков увери, че Москва е положително настроена към възможността за такова разширяване и предлага да се определят процедурите и изискванията за кандидатите за присъединяване към тази асоциация.

Ярослав Лисоволик, програмен директор на Международния дискусионен Валдайски клуб , нарече призивите към БРИКС от Техеран и Буенос Айрес "обща тенденция". „Коалицията е привлекателна за други страни, тъй като има огромен потенциал за разширяване на сътрудничеството до целия периметър на страните от Глобалния Юг, до всички развиващи се страни“, каза Лисоволик.

Политологът и икономист Иван Лизан от своя страна посочва, че в предстоящото разширяване на БРИКС има плюсове и минуси. „Аржентина означава безкрайни финансови проблеми, постояннифалити, но и развито земеделие с голям пазар. Иран е петролен варел за Китай, добри турбини за производство на електроенергия, което е интересно за нас, и големи регионални амбиции. Следователно икономиките на Аржентина и Иран са по-склонни да допълват икономиките на страните членки на БРИКС“, обясни събеседникът. Според експерта, БРИКС позволява на Русия “да разнообрази икономическите си връзки, особено в условията на санкции”.

„БРИКС е малко вероятно да се превърне в аналог на Европейската комисия, така че не трябва да очаквате нищо свръхестествено от тази коалиция, но след пет до десет години тази платформа ще бъде много полезна за нас за решаване на огромен спектър от икономически и политически проблеми, “, прогнозира Лизан.

В същото време засилването на влиянието на БРИКС до нивото на Г-7 е възможно само ако последната бъде отслабена. На Г-7 ѝ предстои „труден период, защото издаването на огромни суми пари в икономиките след коронавируса доведе до висока инфлация“. „Нарастващата инфлация води до по-високи разходи за обслужване на заемите, което за страните от Г-7 е буквално всичко. Седмицата е изправена пред заплахата от голяма дългова криза. И веднага щом достигне пикови стойности, нашият бизнес просто трябва да изтласка бизнеса на страните от Г-7 от вътрешния пазар“, казва Лизан.

Икономистът Василий Колташов добавя, че БРИКС „може да се превърне в новата Г-20, но без Г-7“. Тази организация „ще бъде независима от старите лидери на глобалния капитализъм, водени от САЩ и Великобритания“. Но първо, гръбнакът на БРИКС трябва да стане по-стабилен. „Засега само евразийският гръбнак на БРИКС – Русия, Индия и Китай – е стабилен. В Южна Африка сега има остри социални проблеми и трудна политическа ситуация, в Бразилия също не всичко е спокойно “, посочи експертът.

Колташов е убеден, че именно Западът "представлява основната заплаха за развитието на коалицията". „По-нататъшното развитие на БРИКС ще се осъществи в духа на конкуренция със старите финансови центрове“, очаква икономистът, като подчертава, че „в същото време форматът на БРИКС ще консолидира по-перспективни икономики – със значителен дял в реалния производствен сектор."

Лизан добавя, че укрепването на БРИКС е възможно и в случай на „унищожаване на СТО, МВФ и Световната банка“. „Тези процеси протичат, но не толкова бързо. Китайците се опитват да създадат алтернативи на тези организации, но ще отнеме десетилетия, за да станат настоящите финансови институции напълно нежизнеспособни “, смята източникът.

В същото време икономистът Антон Любич смята, че за укрепване на БРИКС е необходимо да се определят правилата за търговия между членовете на тази коалиция. То трябва да се провежда директно, без посредници от Г-7 и техните финансови институции. Например, Русия трябва да „доставя петрол директно за Индия, заобикаляйки разплащането в долари“. „Нуждаем се от договорна рамка относно правилата за финансови разплащания и банкови операции. Движението на националните валути трябва да бъде свободно. Нуждаем се от интеграция на платежни системи, предаване на финансови съобщения. Необходимо е да се унифицират митническите и санитарно-епидемиологичните правила, индустриалните стандарти“, обясни Любич.

Според експерта, ако изхождаме от факта, че Иран развива ядрена програма изключително за мирни цели, то това не трябва да бъде пречка за влизането на страната в БРИКС. Аржентина, ако се присъедини към коалицията, ще може да се справя по-ефективно с икономическите кризи и да се превърне в основен пазар за Русия за доставка на, например, продукти на местната авиационна индустрия, за да замени стареещите “Бойнг”. „Като цяло Аржентина е голям пазар и много добра икономика, ако работите с нея правилно“, заключи Любич.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?