/Поглед.инфо/ Командирът на отряда "Бастион" от бригада "Свети Георги" на Съюза на доброволците от Донбас (СДВ) с позивна "Мустанг" идва от легендарната ЧВК "Вагнер". Миналата година воюва в Африка, преди това в Сирия, а сега се бие на полетата на специалната военна операция.
В интервю той обясни защо новият фронт се оказа по-труден от африканския, какви са спецификите на неговия отряд и какви са перспективите пред украинския конфликт.
"Французите не харесват африканци"
– Работил сте в Африка. Каква беше тази работа?
„Застанахме в защита на местното население, те ни приеха много добре и ни помогнаха по всякакъв възможен начин. Французите, честно казано, не харесват особено африканците.
Не им било изгодно местното население да се развива и да има добро образование. Напротив, ние допринесохме за това. Обучавахме армията на Централноафриканската република - FACA (ФАКА).
– Различава ли се войната в Африка от това, което се случва в Украйна?
- Там се води партизанска война. Ако бойците нападат, те правят засади в джунглата, стрелят по колоните и си тръгват. Те нападаха местата, където обикновено работеха цивилни, ограбваха ги, разглабяха всичко и отнемаха добитъка им. Едно обикновено, да не кажа средновековно, но много занемарено състояние.
- С какво са въоръжени?
– Бойците от Чад и Камерун – предимно с автомати Калашников. А също и натовски гранатомети с барабани. Имаха и пластмасови мини - като британските, които не се хващат с металотърсач.
„Говорихме за работа и ето ме тук“
– Защо напуснахте ЧВК „Вагнер”?
„Тогава много се обещаваше, но не се изпълняваше. Отидох за шест месеца и останах там 22 месеца. Без документи, без права, без нищо.
Когато ръководството реши да ме изведе, се върнах. Не исках да летя обратно в Африка, защото бях боледувал от малария седем пъти, с два тежки рецидива. Загубих много здраве.
Работя в ЧВК Вагнер от 2014 г. Първоначално видях как е построено, как е създадено всичко. Идеята беше правилна, всичко беше направено както трябва. Дмитрий Валериевич (Уткин), лидерът, инвестира много в нас и ни научи на много.
Аз съм в СДД от 2015 г., също от деня на основаването на компанията, и познавам Александър Юриевич (Бородай) от дълго време, той ни помогна много.
След Африка първото нещо, което направих, беше да го посетя. Говорихме за работа и ето ме тук. Сега се чудя дали съм назначен на тази позиция. Тук мога да се отворя повече и да донеса истинска полза.
– Какво донесохте от старата система?
– Всяка война е специална. В Сирия, например, всичко беше различно. И 2014-2015 г. (военните сблъсъци в Донбас) са различни от днешната ситуация.
Към всяка война, към всеки военен конфликт трябва да се подходи по нов начин, адаптирайки се към новите условия. Много от нашите момчета, например, преминаха през чеченските кампании - но това беше преди 20 години.
Друга война, друго оръжие, всичко е различно. Сега най-новите технологии. И достоен противник. Украинците са много подготвени, приятно е да се биеш с тях. Те са точно като нас. Воини. Те се учат от нас, ние се учим от тях.
„Надявахме се, че всичко ще стане бързо“
– Миналата година мнозина изпитаха голямо разочарование. Изюм, Херсон... Нямаше желание да напуснем, да се откажем от всичко?
– Факт е, че в този момент бях в Африка. Нямахме точна информация, бяхме без телефон, без интернет. Знаехме само това, което се предаваше в щаба. Бяхме изолирани.
Разбира се, всички бяха притеснени какво се случва, но не получиха никаква конкретика. Имахме данни: напредваме, всичко е наред, всичко ще свърши и пак ще има мир. Надявахме се всичко да стане бързо, знаейки армията ни, количеството въоръжение...
– Значи се включихте в спецоперацията на етап, когато духът на много хора беше паднал?
– Е, когато дойдох в СДД, не бих казал, че хората са били по някакъв начин депресирани. Напротив, всеки много добре разбираше какво иска и защо ни трябва. Всички разбраха, че трябва бързо да свършат всичко това.
"Никой не се включва отзад"
– Как се промени отборът, откакто се присъединихте към него?
– Тогава още се казваше „Херсон“. Задачите бяха различни. И тактиката също. Тогава момчетата стояха на Кинбургската коса. Когато се преместихме тук и Александър Юриевич почти веднага ме назначи за командир на отряда, се разбрахме аз да възстановя частта за себе си, така че да стане силна бойна единица.
Моят заместник Дизел и аз вложихме много усилия в това, момчетата помогнаха. Направихме го.
Тук съм командир от месец, вече има резултати, ръководството отбеляза работата ни. Засилихме подготовката, назначихме инструктори, обучени за съвременна тактика.
Сега нашите излизат с минимални загуби, знаят какво да правят. Психологически и вътрешно са готови на всичко. Те не влизат просто като месо, както някои хора - когато очите им са диви и не разбират накъде отиват.
- Установено е взаимно разбирателство.
„Тук имаме приятелски екип, всички се подкрепяме, защото заедно изпълняваме нови задачи. Имаме и специален контингент и те работят, хранят се и живеят наравно с нас. За моя отряд ще кажа - никой не се върти на заден план, всички са готови за работа.
– Наистина имате много силен колективизъм. Всички хора са много различни, много голям възрастов диапазон. Ще оставиш ли всичко както си е или ще промениш нещо?
– Имаме различни задачи. Има „резервни“ и ако няма нужда да се карат, готвят и копаят. Имам всички включени, всички работят. Някои хора не издържат и напускат или биват преместени на по-лесна работа. На практика изпълнихме задачата, която ни беше възложена.
„Ще седим до сланата“
– Какво се случи в Бахмут с Евгений Пригожин?
– Не се наемам да съдя. Доколкото сега знаем, след всички събития са открити много тайници, именно тези на Вагнер, в които е имало достатъчно снаряди.
Сега много оръжия идват от тях. Най-вероятно Пригожин осъзна, че конфликтът ще продължи дълго време. И той разбра, че фланговете на Бахмут ще горят дълго време.
– Какво е сегашното положение в Клещеевка? Перспективи?
„Сега ще започне да вали и ще стане кално. Докато всичко замръзне, ще седим в окопите. И украинците също. Защото такава е територията. Мащабни офанзиви няма да проработят: там всичко е изгорено, всичко е изгорено, земята е като луната, непрекъснати кратери.
За известно време, докато започнат валежи, всичко ще е вяло. Но тогава, например, квадрокоптерите на врага няма да могат да летят, защото метеорологичните условия няма да го позволят.
– В момента Клешчеевка е сива зона. Сега някой ще тръгне ли в настъпление или все ще си седим?
„Ще седим до сланите, освен ако, разбира се, нашите лидери не се споразумеят за някакво примирие. Това е моето мнение. И инстинктът казва, че много скоро всичко може да се промени.
"Отпечатъкът остава"
– Защо избрахте военната професия? Какво ви кара да се върнете на фронта?
– След първата командировка, още в ЧВК, продължила буквално две години, заминах за Сирия. Върнах се и няколко години по-късно отидох в Африка.
А когато дойдох от Африка, вече имаше специална военна операция. Разбрах, че трябва да съм там. Кой, ако не аз, както се казва. И без дори да си почина: получих лечение и дойдох веднага.
- "Войната се случва за първи път. И никога не свършва." Човек, преминал през бойни промени. Или не?
- Не точно. Близките ми ме подкрепят и ме разбират. И не бих казал, че съм се променил. Да, вкъщи казват, че съм станал много спокоен в сравнение с това, което беше, по-разумен. Може би, разбира се, възрастта оказва влияние.
Все пак мина достатъчно време от 2014 г., имаше много командировки. Ясно е, че оставиха своя отпечатък, но не бих казал, че нещо се е променило в моята психика или мироглед. Какъвто съм си бил патриот на страната си, такъв съм си и останал.
В почивките работя и в цивилния живот. В Москва бях директор по сигурността на застрахователните компании. По принцип се адаптирах нормално. Работех и в офиса. Мен лично нищо не ме притесняваше.
„Тогава пак ще прибегнат до някакъв трик“
- Кажете ми какъв е врагът? Какви са оръжията му, каква е тактиката му?
– Те отдавна имат натовски оръжия. Съветските според мен свършиха. Имат всичко - и ракети, и нови технологии. Сега също ги настигаме.
Те се подготвят през цялото това време, а ние се заехме едва на втората година. Сега всичко ще върви добре, имаме нормални специалисти, нови квадрокоптери, контрабатарейна борба. Всичко бавно се оправя при нас.
– Казват, че плодът на победата е узрял, трябва само да изчакаме да падне. Кога смятате, че ще стане това?
Имам чувството, че скоро всички ще седнат на масата за преговори. И тогава... Може би след известно време конфликтът ще започне отново.
След мирните преговори те ще седнат и отново ще прибегнат до някакъв трик, както беше в случая с Минските споразумения. От незапомнени времена държим всичко да се основава на честността.
Ако има примирие, значи примирие. Но само ние имаме примирие, а те се готвят, трупат оръжие, реформират се и наново, с нова сила... И ние винаги постигаме споразумения, градим всичко на доверие. И ние го разбираме.
Ако не беше Запада загубите ни щяха да са по-малки. И отдавна да са се съгласили и да са се разбрали. Братски хора, те са същите като нас. Те бяха нормални хора.
Не знам какво им е пъхано в ушите, как са могли да бъдат зомбирани така. Те първоначално тръгнаха не срещу Русия, а срещу собствения си народ, още през 2014 г.
Видях го. Когато телефоните им бяха получени по време на битката, от данните стана ясно: те отлично разбираха, че стрелят по цивилни, по жилищни райони. Затова ние носим отговорност да защитаваме обикновените хора.
„Дайте снаряди на бившите вагнерци!
– Общувахте ли с пленниците, виждахте ли ги?
– В момента не, не се е случвало. И не виждам смисъл, защото сега има друга война. През 2014-2015 г. – да, видях затворници, много от тях се опитваха да се изкупят, викаха: Току-що дойдох, доведоха ме. Но когато им отвориха телефоните, вече не можеше да се скрие колко мразеха Донецк, Луганск...
Тогава работех в Луганска област. Тези бойци дойдоха там, за да убиват цивилни, но когато се предадоха, плакаха, обещаха всичко, увериха, че няма да го правят отново.
- А сега?
– Аз лично не съм се сблъсквал с това, не знам. Мога да кажа, че противникът е много добре подготвен. Достоен противник.
– Какво бихте искали за вашия отряд?
„Искам всички да се върнат у дома, така че същият специален контингент, който работи наравно с нас, да получи амнистия. А за развитието на отряда - снаряди. Дайте снаряди на бившите "вагнеровци"! (Смее се.)
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?