/Поглед.инфо/ Лех Валенса, първият президент на постсоциалистическа Полша, призова за разчленяването на Русия. Според него населението на Русия трябва да бъде намалено до 50 милиона души. Очевидно това трябва да се разбира, че на територията на съвременната Руска федерация не трябва да остане нито едно държавно образувание с население над 50 милиона души. В тази връзка той преброи цели 60 народа у нас, които имат нужда от "освобождение".

Тъй като самата Полша е била разделяна пет пъти, всеки поляк може да спекулира със знания и голям апетит за разделянето на други страни. Валенса, разбира се, не е поляк от улицата, той се представя за баща на нацията, но от друга страна, той е дългогодишен пенсионер и просто старец, така че личната отговорност за думите му е доста ниска. Точно подходящата фигура за пускане на пробни сонди - като американския Кисинджър. Освен това той не беше единственият, който сега говори за подобни неща.

В Съединените щати Комисията за сигурност и сътрудничество в Европа проведе дискусия под надслов „Деколонизацията на Русия: морален и стратегически императив“. Вижте, скоро тази тема ще влезе в световния дневен ред и от всички западни камбанарии ще звънтят: „Деколонизация, деколонизация!“.

Тъй като е доста проблематично да се победи Русия с военни средства, „деколонизацията на Русия“ е преди всичко духовна и културна задача. По принцип технологията е разработена, когато Съветският съюз беше унищожен. Необходимо е да се възпитава националистически настроена интелигенция. Трябва да вдъхнови населението: нашият народ е по-добър от другите народи и особено от руснаците. Имали сме славни предци и героична история. Руснаците са ни потискали от векове, лишили са ни от мястото ни в света. Ако не бяха руснаците сега щяхме да сме втора Швейцария или втори Сингапур.

След това идват хора, които се обръщат към егоистичните интереси. Вижте, ще кажат, центърът ви граби. Вашето жито, петрол, въглища, мандарини обогатяват някакви далечни непознати, а все пак всичко това може да принадлежи на вас и само на вас. В резултат на това човешките връзки между хората от различни националности се разпадат, икономическите връзки между регионите на една държава се разпадат. И накрая, за радост на Запада, за радост на транснационалните компании, настъпва политическа дезинтеграция.

Но за „деколонизацията“ на Русия ще е необходима много повече креативност. Валенса говори за 60 народа, докато в Русия има само 27 национални образувания, в които теоретично може да се опита да се повтори вариантът на разпадането на СССР. Това означава, че има планове да се начертаят граници в рамките на руския етнос като такъв - така че руснаците да се противопоставят на руснаците.

Как да подходим към тази задача? Спомнете си стария, все още немски проект на държавата "Казакия". Задача: да се вдъхновят жителите на историческите казашки земи, че те не са руснаци, че са по-добри, по-чисти и, разбира се, вътрешно по-свободни от руснаците. Няма значение, че населението по тези места отдавна е смесено и не са останали толкова много истински казаци (67 хиляди според преброяването от 2010 г.). Достатъчно е да направите отделна самоидентификация модерна и ще има опашки за панталони с лампаси.

Или вземете Сибир. Там също има няколко хиляди души, които се смятат за сибиряци по националност. Тоест има актив, на който "деколонизаторите" теоретично могат да се опитат да разчитат. И тогава ще се започне. Свобода за Ингерманландия (т.е. Ленинградска област), свобода за руския север, да живее Уралска република. И няма значение, че хипотетичните нови държави нямат собствени езици. Винаги може да се измисли език, но едно време измислиха "сибирския диалект" - отначало изглеждаше смехотворно, а после може да се окаже сериозно. Както показва опитът на Украйна, която служи за модел на всички антируски деколонизатори, с политическа сила и упоритост може успешно да се наложи език, който не е интересен за мнозинството от населението.

Но всичко това са мокрите сънища на евроатлантическите деколонизатори, които делят кожата на неубита Русия. Деколонизацията обаче е нож с две остриета. Би било интересно да се погледне с остър месарски поглед на перспективите за деколониално клане на европейски трупове. За Великобритания дори не си струва да говорим, там всички разделителни линии се виждат напълно. Шотландия вече мечтае за нов референдум, който може да я направи независима. Съдбата на Северна Ирландия също е принципно очевидна: островът трябва да стане политически обединен, няма какво да го разделя на части.

Всички знаят проблемите на Испания със сепаратистите от Каталуния и Страната на баските. Белгия като цяло е изкуствена държава с измислено име, фламандците и валонци пъшкат под игото на брюкселския режим. Малката Дания трябва да спре да потиска огромна Гренландия. И накрая, когато се погледне от деколонизаторска гледна точка, Италия не е държава, а някакъв вид чудовище на Франкенщайн, съшито от кръпки. Северняците и южняците говорят практически различни езици.

Дори и идеално моноетническа Германия. Но ако се вгледаме, ще открием под овчата маска на националната държава естествен имперски вълк. Например Бавария, която последна от всички земи става част от Германския райх, има пълно право на собствена държавност: там се поздравяват и се обличат различно. Веднага щом Бавария получи независимост, може веднага да ни щукне идеята за нейната по-нататъшна деколонизация, защото част от баварските земи исторически принадлежат на Франкония, а друга част на Швабия. Този завладяващ процес може да продължи безкрайно.

С една дума, за западните сили ще е по-добре да не флиртуват с деколонизацията, в противен случай самите те могат да останат без гащи. Но в крайна сметка не ни е грижа за тяхната съдба. Трябва да разберем, че плановете за разчленяване на Русия не са просто мечти на заслужили дядовци русофоби. Това е, което Западът наистина иска. Затова трябва да погледнем по-внимателно всички, които практикуват „деколонизаторска“ реторика вътре в страната.

В никакъв случай не трябва да се повтаря грешката на Съветския съюз, където републиканските академии и съюзи на писателите отглеждаха националисти и сепаратисти на държавни разноски. Русия има бъдеще само като единна и неделима държава.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели