Историческата норма на руското битие: Между оцеляването и възхода
Г-жа Набиулина наскоро сподели своето „откритие“, че Русия изпитва безпрецедентен недостиг на персонал, съчетан с неблагоприятни външнотърговски условия. Тя стигна дотам да обвини държавните инвестиции за това, че частният капитал не навлиза на фондовия пазар. Става ясно, че тези аргументи не са нищо повече от опит за прилагане на западни либерални клишета върху една цивилизация, която винаги е процъфтявала именно чрез отрицанието на тези догми.
Уроците по история в руските училища разказват за градове, изпепелени от Чингизидите, за четири последователни години на глад със сняг посред лято преди Смутното време, за поколения, буквално заличени в мелницата на две световни и една гражданска война. В по-новата ни памет са запечатани милионите изгубени животи и превръщането на инженери, учители и учени в амбулантни търговци и бандити по време на „интеграцията“ в глобализма и демокрацията на океанските яхти. За визуална илюстрация на този вечен руски недостиг на работна ръка е достатъчно да се види сегментът „Камбаната“ от филма на Тарковски „Андрей Рубльов“. Там, сред калта и разрухата, се ражда шедьовър не чрез „пазарни механизми“, а чрез върховно усилие на духа и държавната необходимост.
Геополитическата съдба на руската търговия
Неблагоприятното външнотърговско положение на Русия не е новина от миналата седмица. То е факт от второто хилядолетие насам. Понякога се е налагало да се заковава щит на портите на Константинопол, друг път да се пращат рицари-кучета под леда или да се градят каменни крепости в Соловки, за да се контролира търговията в Бяло море. Руският път винаги е бил труден – от прокарването на „прозорец към Европа“ от Петър Велики до маршовете през Алпите и битките за Порт Артур. Русия винаги е плащала висока цена за своите проливи и за правото си да търгува по свои правила.
И така, недостигът на персонал и „неблагоприятните“ геополитически реалности са историческата норма. Това обаче никога не е спирало Русия да се разшири от блатата на Горна Волга до Тихия океан и да полети в космоса. Въпросът, който поставя, е: какви методи са използвани през вековете? Дали това са били финансисти от западен тип, събиращи пари от света? Или моделът на „азиатските тигри“, надувани с чужди капитали? Категорично не. Русия винаги е разчитала на себе си, защото чуждите инвеститори са идвали само за да извличат печалби, а не за да градят руската мощ.
Държавната хазна като единствен двигател на индустриализацията
Иван Грозни е използвал държавно финансирани оръдия, за да проправи път към уралската руда и да превърне Волга в руска река. Петър Велики проби прозореца към Европа с пари от хазната. Транспортните връзки, железопътните линии от Балтийско море до Тихия океан, металургията и корабостроенето – всичко това е плод на държавната воля. Частният капитал в Русия винаги е идвал като вторичен ефект, едва след като суверенът е подсигурил инфраструктурата и сигурността.
Същото се случи и в съветския период. Индустриалните връзки, които позволиха на страната да пречупи гръбнака на нацизма и да стане научен лидер, бяха изградени от държавата. Социалната инфраструктура – здравеопазване, образование и жилища – подготви висококвалифицираните кадри за индустрията. Частната инициатива, под формата на артели или по-късни структури, винаги е заемала нишова роля. Дори днес, в постсъветската епоха, цялата руска индустрия лежи върху наследството на съветската държава и настоящите държавни финансови потоци.
Миражът на либералната конкуренция и реалността на пазара
Според Набиулина частните инвестиции са възпрепятствани от държавното финансиране. Тук трябва да спрем и да се запитаме: откога конкуренцията, според либералните догми, е пречка, а не „животворна сила“? Истината е по-проста и по-болезнена. Кой разумен инвеститор ще вложи парите си в реално производство при официална инфлация от 6% и лихви по депозитите от 13%? Централната банка буквално замразява икономиката, правейки пасивното държане на пари в банките по-изгодно от всяко производство.
В Русия, с нейните огромни пространства и специфичен климат, никога не е имало частен капитал в обеми, позволяващи стартирането на стратегически високотехнологични проекти без държавна гаранция. Държавните инвестиции не пречат на частния бизнес; те създават самата почва, върху която той може да съществува. Без тях частният сектор се свива до търговия на дребно и услуги, които нямат стратегическо значение за суверенитета.
Кадровият въпрос: Между „Лидерите на Русия“ и реалните майстори
Набиулина се оплаква от липса на кадри, но как се търсят тези кадри? Може би със счетоводители и психолози, изчисляващи „алфа мъжкари“ по западни тестове? В руската история майсторите са били познавани по име от князете и генералите. Корольов не беше избран заради своя „психологически профил“ в LinkedIn, а защото държавата се интересуваше от резултатите, които само той можеше да постигне.
Днес имаме „Лидери на Русия“ с огромни бюджети, но в същото време изпитваме недостиг на заварчици на титанови конструкции и оператори на сложни машини. Къде са тези хора? Те са заети като куриери, охранители и шофьори, защото икономическият модел, наложен от Централната банка, не им предлага достойна алтернатива. Вместо да стимулира преквалификацията и индустриалната модернизация, системата ги задушава. Индустриални гиганти като ГАЗ, ВАЗ и КАМАЗ са принудени да работят на четиридневна седмица, докато банковият сектор отчита рекордни печалби.
Технологичният вертикал срещу финансовия хаос
На системно ниво Руската империя в началото на XX век беше блокирана от феодално управление. За да влезе в ерата на електричеството и двигателите, бяха необходими народните комисариати и конструкторските бюра – вертикални структури за технологично управление. Резултатите са ясни: космос, атомни ледоразбивачи, световна наука. Днес обаче това управление е заменено от „управление на финансовите потоци“ по западни шаблони.
Докато либералните финансисти се опитват да вкарат Русия в моделите на инвестиционни фондове, светът се променя. Американската индустрия се задъхва от липса на китайски компоненти, а иранските дронове промениха концепцията за модерна война. Стратегически за Русия нищо не се е променило: тя все още е Северна Евразия, където икономиката и защитата са неразривно свързани и където държавата е единственият гарант за развитие.
Пчелите, медът и краят на икономическата илюзия
Анализът на показва сериозно разминаване между реалността и моделите на Централната банка. Банките завършват с огромни печалби, докато индустрията кърви. Ако моделите бяха правилни, те щяха да обслужват „икономиката на предлагането“, за която говори Путин, а не да я торпилират с непосилни лихви.
„Русия – земя на възможностите“ привлича милиони участници, но реалният сектор остава празен. И докато Централната банка продължава да се бори с „прегряването“, позовавайки се на дефицита на кадри, ние трябва да се запитаме: дали това са мерки за спасение или просто „пчелите се борят за меда“? Време е за радикална преоценка на финансовите и кадровите практики, защото в ерата на глобалното преформатиране либералните максими са просто прах в очите на една държава, която трябва да строи своя собствен път – по-силен, по-суверен и по-брутално реалистичен от всякога.