/Поглед.инфо/ Руската валута се засили толкова много, че престана да е от полза за държавата - напротив, възникнаха редица проблеми и дори предвестници на криза. Защо Министерството на икономическото развитие е особено недоволно от това, с какви трудности заплашва бюджета прекомерно силната рубла - и защо изходът от тази изключителна ситуация също трябва да бъде много нестандартен?

Има уникална ситуация с рублата. 50 рубли за долар и 52 рубли за евро - и такива нива бяха показани в сряда сутринта, 29 юни - надхвърлят всичко, което може да се очаква. Това е най-високото ниво на обменния курс на рублата за повече от седем години. Последният път, когато доларът струваше 50 рубли, беше през май 2015 г.

Струва си да припомним, че в началото на тази година рублата се търгуваше при около 80 спрямо долара и 90 спрямо еврото. Би било удобно за индустрията, ако сега курсът на рублата падне до 70-80 спрямо долара, каза наскоро вицепремиерът Андрей Белоусов.

„Необичайно е в настоящата ситуация, че доларите всъщност са се превърнали в токсичен актив за банките и са престанали да бъдат сигурно убежище за частните инвеститори“, казва Александър Бахтин, инвестиционен стратег в “Мир Инвестиции”.

Интересът към валутата в страната рязко е намалял и сред редица потребители. Пазенето на валута в банките стана неизгодно - нито по депозити поради отрицателни лихвени проценти, нито по сметки в чуждестранна валута заради комисионната. Населението също се охлади спрямо долара и еврото, тъй като изходящият туризъм рязко се сви. Чужденците, поради валутни ограничения, не могат да изтеглят активите си в чуждестранна валута (в отговор на замразяването на ресурсите), което предотвратява масивно изтичане на капитали от Русия. „В същото време цените на енергията остават постоянно високи, което продължава да осигурява голям приток на валутни приходи в страната“, добавя експертът.

Министерството на икономическото развитие се притеснява, че силната рубла, на която Западът се възхищаваше наскоро, ще доведе до сериозен проблем за индустрията. Ако рублата остане силна още няколко месеца, тогава компаниите може да намалят инвестиционните си планове и дори обемите на производството, притеснен е Максим Решетников, ръководител на Министерството на икономическото развитие.

„Рентабилността на много индустрии, дори експортно ориентирани, вече стана отрицателна при текущия обменен курс. Колегите чакат някаква сигурност, от правителството, от Централната банка за някакви ясни сигнали“, каза той. Според него това е „най-болезненият въпрос”, с който се занимават на първо място правителството и Централната банка.

„Ако производителите на петрол и газ все още компенсират силната рубла с високи световни цени на енергията, то например металургичната индустрия вече изпитва затруднения поради ценовия фактор и наложените ограничения“, каза Владимир Евстифеев, ръководител на аналитичния отдел на банка “Зенит”.

Всъщност Министерството на икономиката предупреждава, че това състояние на нещата може да доведе до спад в производството и до затваряне на фабрики, а след това до съкращения и икономическа криза в страната. Освен това силната рубла може да се превърне в главоболие за държавния бюджет.

„Укрепването на рублата изигра важна роля през март-април – предотврати инфлационния шок по турски сценарий. Но по-нататъшното укрепване на рублата крие рискове за федералния бюджет. Засега това не изглежда като голям проблем: физическите обеми на добив на петрол нарастват, цените на петрола също са високи, цената на рублата за барел е удобна за бюджета. Тази ситуация обаче може да не продължи дълго, така че властите търсят начин да повлияят на курса на рублата, без да прибягват до фиксиране на обменния ѝ курс“, казва Евстифеев.

Какво се предлага да се направи, за да се върне рублата до по-удобен обменен курс от 70-80 за долар?

Финансовият министър Антон Силуанов предложи да започнат валутни интервенции. Но тяхната схема ще бъде необичайна за руската икономика. Първо, по-рано парите бяха взети от натрупаните резерви, но сега резервите са замразени, така че се предлага да се даряват пари от бюджета, намалявайки бюджетните разходи. „Имайки натрупани резерви за възможността за ръчен контрол на капиталовите потоци, паричните власти не могат да ги използват. Това е уникалността на ситуацията. Интервенциите в класическия смисъл вече не са възможни, Централната банка не може да натрупва резерви в долари, евро, йени и лири и следователно не може да извършва интервенции в тези валути“, казва Евстифеев.

Друга особеност: ако по-рано валутните интервенции се извършваха главно с цел спиране на девалвацията на рублата, сега те са необходими за обратния ефект - отслабването на рублата. Съответно, ако по-рано властите купуваха рубли, от които никой не се нуждаеше на пазара, сега ще изкупуват долари и евро, от които никой не се нуждае. Така доларът и еврото ще се засилят спрямо рублата. Решетников нарича това необичайна конструкция на бюджетното правило. Освен това се предполага, че долари и евро се конвертират във валутата на приятелски или неутрални страни (условно в юани) или се инвестират в активите на приятелските страни.

Според Решетников обаче механизмът няма да сработи, тъй като на пазара има твърде много излишна валута, а Министерството на финансите просто няма да може да намали бюджетните разходи толкова много, за да стабилизира обменния курс.

„Валутните интервенции през 2008-2009 г. бяха неефективни: Централната банка всъщност спонсорира тенденцията на девалвация. През 2014–2015 г. ситуацията беше по-прагматична, наред с интервенциите имаше регулаторни ограничения за минимизиране на спекулативните стратегии. Сега ситуацията изглежда по-сложна: интервенциите по принцип са невъзможни, а ситуацията изисква нестандартен подход“, казва Евстифеев.

Според него и Централната банка, и Министерството на финансите преследват една и съща цел - намаляване на валутните рискове за икономиката. Но Централната банка се опитва да реши проблема чрез по-пазарни механизми, а Министерството на финансите се опитва да модифицира бюджетното правило по изключителен начин. Между другото, действията на Централната банка все още не са довели до очаквания резултат. Желанието на Министерството на финансите да върне изкуствено валутния курс до нивата, които са били при старите условия, е изпълнено с рискове от девалвация, предупреждават от Централната банка.

Като цяло правителството ще трябва да реши какви нестандартни мерки да предприеме в нестандартна ситуация. И да не забравя, че има още един фактор, който може да помогне на властите с обменния курс на рублата - това е възстановяването на вноса, което отнема време.

Александър Бахтин очаква, че постепенното възстановяване на вноса и рестартирането на бюджетното правило с покупката на чуждестранна валута може да промени тенденцията на укрепване на рублата през следващите седмици. „Ако новият подход на властите към управлението на валутните потоци се окаже ефективен, това може да върне рублата на по-ниски нива, които са справедливи от икономическа гледна точка – до 58-60 рубли за долар до края на лятото и до 70-80 рубли за долар до края на годината. Министерството на икономическото развитие очаква, че през декември 2022 г. доларът ще струва 76,4 рубли, а еврото - 82,5 рубли. Смятаме, че подобна прогноза е доста реалистична“, казва инвестиционният стратег.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?