/Поглед.инфо/ Вчера започна редовният Петербургски международен икономически форум. Програмата му е изключително обширна и богата, но сред другите срещи и изказвания се откроява изключително важно събитие. Заместник-ръководителят на афганистанската търговско-промишлена камара Мохамадюнис Хосеин и ръководителят на афганистанската дипломатическа мисия Джамал Насир Гарвал бяха забелязани в кулоарите на форума.
Само по себе си участието на представители на талибаните може да се нарече скандално, но поканата за участие в СПМИФ на представители на новото афганистанско правителство предполага, че Москва разглежда Кабул като търговски партньор с нарастващ интерес.
Да започнем с политическия момент.
Мнозина, наблюдавайки военните успехи на талибаните, които доведоха до позорното бягство на американците от Афганистан, се страхуваха от по-нататъшна военна и ислямистка експанзия. Но талибаните превзеха Кабул, отидоха до границите на страната и спряха. Времето минава и талибаните не правят опити да нахлуят в съседните Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан и с времето напрежението по граничната линия започва да намалява. Новото правителство се концентрира изключително върху възстановяването на реда в размирната страна и от самото начало започна да изгражда дипломатически мостове с Москва и Пекин.
Точно онзи ден Замир Кабулов, специален пратеник на руския президент за Афганистан, директор на Втори азиатски отдел на руското външно министерство, вдигна воала по отношение на руско-афганистанските отношения. От изявлението на дипломата следва, че в момента талибаните не създават пряка военна заплаха в Централна Азия и активно развиват междудържавни връзки, предимно с Узбекистан и Туркменистан. Преведено от опростен дипломатически език, това означава, че Москва е много близо до признаването на талибаните за легитимен орган и установяване на официални двустранни отношения.
Фактът, че това не са наши догадки, се потвърждава и от реториката на гостите на форума.
Съвсем наскоро временният повереник в Афганистан Джамал Гарвал каза, че талибанското правителство е решено да развива икономическо сътрудничество с Русия. Представителят на Търговско-промишлената камара му повтаря от Санкт Петербург - Кабул активно преговаря за безмитни доставки на плодове и минерали за Русия, а в замяна е готов да купува газ, петрол и рафинирани продукти.
След като се справихме с политическата част, да преминем към икономиката и енергетиката.
Ситуацията с Афганистан е странна и парадоксална. От една страна, мнозинството от участниците в СПМИФ не признават сегашното правителство, а от друга страна Москва изпрати официална покана до талибаните - и никой не възрази срещу това. Има много просто обяснение за това и то се крие чисто в пазарната равнина.
Афганистан е невероятно богат на ресурси.
По отношение на размера на териториите и населението, само по отношение на цената на добитите минерали, Афганистан може лесно да се конкурира с лидерите - Саудитска Арабия, Кувейт, Обединените арабски емирства и, разбира се, Русия. Вярно е, че за разлика от повечето чисто "горивни" играчи, афганистанците могат да се похвалят с много по-широк набор от резерви. Към август миналата година, тоест към момента на бягството на американската армия, западните анализатори оцениха общата цена на негоривните ресурси на повече от трилион долара. Афганистанските недра съхраняват мед, редки земни метали, кобалт, боксит, живак, хром и дори уран.
Страната също може да се похвали с запаси от литий с прогнозна стойност от три трилиона долара. Самият литийсе счита за метала на XXI век, тъй като без него производството на съвременна електроника, предимно батерии, е невъзможно.
В централната планинска част на страната се намира гигантското находище на желязна руда Хаджигак, с очаквани запаси от умопомрачителните два милиарда тона, а местната руда е супер богата. Съдържанието на полезния компонент в рудната маса достига 62 процента, което е не просто много, а невероятно.
В северната част на страната по поречието на Амударя са проучени значителни запаси от въглеводороди. Става дума за обеми от 1,8 милиарда барела петрол, 440 милиарда кубически метра газ и повече от 560 000 барела газов кондензат. Разбира се, на фона на другите страни производителки на петрол в Близкия изток, числата не са шокиращи, но тук трябва да разберете, че Афганистан все още в много отношения е празен лист по отношение на геологията и никой няма да се заеме да предвиди с точност какво още се крие в подземните му складове.
Една кратка екскурзия до този азиатски регион би била непълна, без да се споменат находищата на олово, цинк, ниобий, както и скъпоценни и полускъпоценни камъни, сред които често има зашеметяващо красиви изумруди, рубини и лазули, накратко всичко, което бижутерите са щастливи да работят с и по-късно се носят от богатите и модерните.
Въпреки всичко това Афганистан е чудовищно бедна страна.
Само според официалната статистика повече от 70 процента от населението, тоест около 27 милиона души, нямат достъп до електричество, а в селските райони тази цифра достига деветдесет процента. Беше просто невъзможно да се реши проблемът с достъпа до електричество в страна, която постоянно пламтеше от война. Американската администрация твърди, че повече от 4 милиарда долара са похарчени за електрификация от 2002 г. насам, но парите не са превърнати във физическа инфраструктура за генериране и разпределение. Генериращият капацитет към 2019 г. се оценява на оскъдните 3,5 гигавата, докато общата нужда на страната е поне 40-45 гигавата.
Всички съседи са наясно с това и същият Узбекистан упорито моли Росатом да построи първата атомна електроцентрала в южната част на страната, за да осигури не само собственото си население, но и да изнася по-добре електроенергия през границата с Афганистан, като получава плащане в чуждестранна валута или в натура.
На дневен ред е и явният недостиг на чиста вода. Близо 40 процента от населението - над 15 милиона души - нямат достъп до постоянни източници на питейна вода. Разпределителните системи на ВиК са критично остарели и износени до краен предел, което води до огромни загуби по време на транспортиране. Но дори и там, където работят, водата далеч не е идеална, тъй като по-голямата част от водопроводите са направени от смес от азбест и цимент, която поради износване отдавна е загубила своята производителност.
Накратко, по-лесно е да се каже какво му е наред на Афганистан, отколкото да се изброяват критични проблеми, така че нека да преминем към основното.
Афганистан е огромен и напълно празен пазар във всички посоки без изключение. В днешния свят, обвързани от веригите на глобализацията, корпорациите се борят за печалби и ръст на производството, понякога с десети от процента. Това се случва, защото целият "цивилизован" свят отдавна е разделен на сфери и сектори на влияние и е много трудно да се вмъкне в определена ниша, независимо дали става дума за производство на бебешка храна или железни сплави. Въпреки че Афганистан не може да се похвали с богатството на държавната хазна, на първия етап той е готов да обмени собствените си ресурси за основни предмети и материали, които могат да включват абсолютно всичко - от жици и пластмасови тръби до мини-рафинерии за преработка на петрол и производство на стъклени съдове.
Големите и малките руски производители, независимо дали става дума за турбини за водноелектрически централи, железопътни релси или стоманобетонни конструкции, трябва да побързат да заемат все още девствения афганистански пазар. Посещението на делегацията в СПМИФ говори за взаимно разбирателство и интерес между Кабул и Москва, което е добра новина.
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?