/Поглед.инфо/ От два месеца работи автомобилен транспортен коридор, минаващ през Афганистан, през който стоките от океанските пристанища на Пакистан влизат в Централна Азия - и по-нататък към Русия. В близко бъдеще, с участието на руските железници, планираме да изградим и железопътна линия, както и да започнем доставките на въглища за Пакистан. Колко безопасни са доставките по този коридор и какви са ползите за Русия и Южна Азия от новия търговски маршрут?

„Ислямското емирство Афганистан“ – както официално се нарича режимът на талибаните, създадено в страната след бягството на американците през август 2021 г. – се интересува от трансафганистански железопътен проект, който ще свърже страните от Централна Азия и Пакистан през територията на емирството. Това съобщи в сряда ръководителят на афганистанската железопътна администрация (АЖА) Бахтурахмон Шарафат. Въпросът не се ограничаваше до изразяване на интерес.

Според афганистанската информационна агенция „Толо“, проектът за магистралата е обсъден миналата неделя от вицепремиера на емирството мола Абдул Гани Барадар (между другото, един от основателите на талибаните и вероятно роднина на първият им лидер мола Омар) и специалният представител на президента на Узбекистан Шавкат Мирзийоев по външната политика, заместник-секретар на Съвета за сигурност на републиката Абдулазиз Камилов. Във вторник вечерта узбекската страна е изпратила на афганистанската страна имейл, „в който заяви, че е готова да започнат трансафганистански проект“, каза Шарафат. „Ислямското емирство“ се интересува от безопасността на бъдещата магистрала, увери този служител, който оглавява афганистанските железници след разпадането на проамериканската държавна система.

Според плана на АЖА, който настоящият режим в Кабул одобри през януари, трансафганистанската железница ще минава от узбекската граница при Термез през Мазари-Шариф, Кабул и Джелалабад до пакистанския Пешавар. Ако проектът бъде осъществен, тогава железопътната система на бившия Съветски съюз (единна за Русия, Казахстан и Централна Азия) ще се свърже с пакистанските магистрали, водещи до пристанището Карачи и други морски центрове на Индийския океан - което е изключително важно в светлината на антируските санкции на Запада и обръщането на нашата икономика на Изток, което започна още преди спецоперацията в Украйна.

Ташкентският портал "Курсив" отбелязва: цената на проекта за магистрала с дължина от пет хиляди километра се оценява на 5 милиарда долара, а прогнозният транзитен потенциал е 20 милиона тона товари годишно.

През октомври миналата година Руските и Узбекските железници проведоха предварителни разговори за трансафганистанския железопътен проект. Москва и Ташкент се договориха да обменят технически и картографски параметри, както и да изчислят плюсовете и минусите на предложения маршрут. Споразумението за изграждането на магистралата е постигнато с режима на сваления президент Ашраф Гани (тогава Германия прояви интерес да участва в афганистанско-узбекския проект). Сега новото правителство на Кабул, което не е международно признато, съживява проекта, като се стреми да осигури позицията на транзитна страна между постсъветските републики и своя съюзник Пакистан.

Трябва да се отбележи, че автомобилният коридор между Индийския океан и страните от ОНД вече е в експлоатация. „Маршрутът от Пакистан до Централна Азия работи вече втори месец“, коментира Рауф Ринд, пакистански бизнесмен. „Вземаме всякакви товари от пристанище Карачи и ги транспортираме по шосе през Афганистан до страните от Централна Азия или Русия“, допълва той.

Времето за доставка на контейнер от Карачи до Москва отнема приблизително три седмици. Стоките може да се пласират във всяка една от страните, например в Казахстан, Киргизстан или Русия.

Проблемът според събеседника е, че фирмата не може да докара никакъв "сух" товар, защото няма достатъчно хладилни контейнери. „Общо 50-60 контейнера преминават на месец: храна, текстил, домакински стоки, въпреки че пропускателната способност на маршрута е поне 20 контейнера на ден“, каза източникът.

„Поради изобилието от документация и мерки за съгласуваме открихме офиси в няколко града, например в Исламабад, Пешавар и Москва, а главният офис се намира в Бишкек. Впрочем цялата документална база е в съответствие с международното право. Така че документацията не е проблем. Няма проблем, между другото и с охраната. Това важи и за Афганистан – там всичко е абсолютно спокойно“, отбеляза предприемачът.

Що се отнася до плановете за развитие, основният фокус, според Ринд, е доставката на руски въглища в Пакистан в близко бъдеще. „За да направим това, сега търсим партньори в Русия. Според нашите планове товарът ще бъде доставен с влакове до гарата близо до Хайратан - това е на узбекско-афганистанската граница, след което ще бъде изпратен до Пакистан през Афганистан с големи камиони. Обемите, които можем да транспортираме на месец, са около 50 000 тона“, добави източникът.

Ако се съди от чисто икономическа гледна точка, маршрутът през Иран е по-оптимален - има добре изградена транспортна система с пътища и добри пристанища, коментира Алексей Куприянов, специалист по Южна Азия, старши научен сътрудник в ИМЕМО.

„Този маршрут е много по-кратък и по-удобен – за доставка на стоки през южните ирански пристанища и след това на север до Каспийско море“, обясни източникът. „Освен това има повече граници по пакистанския маршрут: първо трябва да преминете границата с Афганистан, след това таджикската, узбекската, казахстанската, след това да стигнете до Русия. Но пакистанският маршрут е доста приемлив като алтернатива на иранския. Може да се използва и в по-голяма степен, ако има проблеми в Иран и доставката не е възможна нито с камиони, нито с железопътен транспорт."

Ако обаче въглищата се доставят от Русия до Пакистан по този маршрут, това значително ще увеличи значимостта на този коридор, отбеляза събеседникът.

„Пакистан е изключително енергийно зависима страна. Те имат ужасни проблеми в този сектор. Ако организаторите по някаква причина искат да избегнат иранския маршрут, ако смятат, че е по-изгодно да транспортират въглища от Западен Сибир, от Кемерово, то този маршрут е доста подходящ за тях“, смята анализаторът.

Той отбеляза, че през съветската епоха Москва е взаимодействала добре с Пакистан и е помогнала на тази източна страна да развие индустрия. Той е оптимист за бъдещото взаимодействие между двете страни: „Сега Русия също разширява търговските отношения с Пакистан. Доставката на въглища ще даде на Русия допълнителна тежест в региона, тъй като Исламабад ще стане по-зависим от нашите енергийни ресурси. А за самия Пакистан този проект ще помогне за намаляване на недостига на енергия."

„Този работещ маршрут за доставки като цяло също е важен, защото с развитието си той ще демонстрира на Русия и на целия свят, че Афганистан се е превърнал в доста спокойна страна. Достатъчно спокойна, че през него може да се прокара енергиен коридор и че талибаните са доста надеждни партньори, с които е възможно да се води диалог за по-нататъшно задълбочаване на сътрудничеството“, обобщи Куприянов.

Според експертите създаването на нови начини за комуникация между Русия и Пакистан (който все повече се отдалечава от еднозначната ориентация към САЩ) трябва да се разглежда като част от общоевразийското сътрудничество по линията Север-Юг. Да припомним, че за развитието на транспортно-логистичните коридори в южна посока говори и президентът Владимир Путин на неотдавнашния 25-ти Петербургски международен икономически форум. „Увеличаваме капацитета на железниците... Включително в Азовско-Черноморския и Каспийския басейн. Те ще станат най-важният участък от коридора Север-Юг, който ще осигури стабилни канали за комуникация с Близкия изток и Южна Азия. Очакваме скоро товарният трафик по този маршрут да започне да нараства стабилно“, заяви руският лидер.

Трябва да се отбележи, че на площадката на ПМИФ руската специална икономическа зона „Лотос“ (в Астрахан и работеща със страните от Каспийския регион) и Индийския бизнес алианс подписаха споразумение за развитие на пристанищни услуги и превоз на товари през международния транспортен коридор „Север-Юг“. Става дума за маршрута на контейнерния трафик от Санкт Петербург до индийското пристанище Мумбай (Бомбай) през територията на Русия през Каспийско море, Иран, пристанището Бандар Абас и по-нататък през Арабско море до Индия. Дължината на коридора е 7200 километра, два пъти по-малко от стандартния маршрут, заобикалящ Европа през Суецкия канал.

Русия и Индия също трябва да свържат Афганистан с коридора Север-Юг, смята Лидия Кулик, ориенталист. „Този коридор има много разклонения, така че проектът е от геополитическо значение по отношение на включването на Иран, Афганистан и Пакистан в икономическите и стопански дейности“, отбелязва тя. „Нарастващата икономика ще започне да привлича политическата стабилност, така че страните от този регион трябва да бъдат по-активно включени в международната търговия“, допълва тя.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?