/Поглед.инфо/ Веднага след като темата за бъдещия транзит до Калининград набра скорост, Норвегия поднесе поредната неприятна изненада. Досега снабдяването на руските селища на Шпицберген се извършваше през норвежкото пристанище Тромсьо. В изпълнение на санкциите обаче северняците затвориха единствения граничен пункт на руската граница. И сега около 500 руски граждани, занимаващи се с добив на въглища и други дейности в арктическия архипелаг, са изложени на риск да останат без стоки от първа необходимост.
А въпросът е много сериозен. Случаят може да се окаже още по-лош, отколкото с Калининград. На Литва може по някакъв начин да се влияе чрез Европейския съюз. Но Норвегия не е член на ЕС и освен това държавата е много по-богата и по-самостоятелна от балтите (но и дългогодишен член на НАТО). И ако руският ексклав може да бъде снабден през Балтийско море през неутрални води, тогава не можете просто да изпратите военен конвой до бреговете на Свалбард (ако трябва). Той е заобиколен от норвежки води и появата на руски военни кораби в тях може да се тълкува от северняците както си поискат.
Въпреки това, позовавайки се на необходимостта от спазване на санкциите, норвежците открито нарушават задълженията си. Друг договор от 1920 г. определя, че Съветска Русия (по-късно СССР и Руската федерация) има всички права да извършва икономически дейности в района на Свалбард. И на съвсем законни основания се занимава с въгледобив и риболов. Санкциите са си санкции, но международното право стои над едностранно наложените ограничения. Колкото и да ѝ се иска на Норвегия.
И въпросът не се ограничава само до доставката на необходимите стоки до руските населени места. Русия не признава въвеждането от Норвегия едностранно през 1977 г. на рибозащитната зона в района на Свалбард. Въз основа на този регламент норвежката брегова охрана многократно е задържала руски кораби, извършващи риболов в района. Руско-норвежкото споразумение от 2010 г. не регулира този въпрос. При сегашното изостряне на отношенията историята може да се повтаря отново и отново.
По принцип, за да се обърне вниманието към Норвегия, е достатъчен само един факт. Това е нашата съседна държава, която е част от НАТО. Живописните норвежки фиорди от години се използват като място за акостиране на американски и други подводници. В град Вардьо, разположен недалеч от руската граница, има американски радар, способен да „прогледне“ значителна част от територията на Русия. Сега САЩ просто се занимават с модернизацията му - и е ясно, че не е насочен против Иран или КНДР.
Една от най-важните теми през последните месеци е влизането на Финландия и Швеция в НАТО. Норвегия очевидно е имала пръст в това, че те са на път да се присъединят към редиците на Северноатлантическия алианс. Още през 2020 г. тя сключи военен съюз с тях, което вече означаваше най-тясното им включване в орбитата на НАТО. В самите преговори решаваща роля изигра генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг, бивш дългогодишен министър-председател на Норвегия, който прекрасно разбира защо финландците и шведите ще са необходими на ръководения от него съюз.
Отделен въпрос е наличието в Норвегия на значителни запаси от нефт и газ. Само по силата на това кралството действа като един от конкурентите на Русия за пазарите за продажби. Много европейски страни (особено Полша и балтийските страни) виждат норвежкия газ като алтернатива на руския газ. Вярно, норвежкият пример на Йонас Гар Стьоре показа ясно, че страната му не е в състояние да компенсира обемите, доставени от Русия. Това обаче е още една причина да следим отблизо норвежката политика.
Норвегия е в състояние да съсипе живота на Русия в "спортната" част. Нейните представители са едни от основните законодатели в зимните спортове, като редовно печелят по 10-12 медала . Способността да се състезават за руски скиори и биатлонисти е до голяма степен в ръцете на норвежките спортни служители, които от години покриват сънародниците си с техните „терапевтични изключения“. Ще искат ли да пуснат руските си конкуренти? Засега явно не искат.
На пръв поглед може да изглежда, че Норвегия не прави всичко това сама, а единствено по нареждане на САЩ и Великобритания. Разбира се, норвежците са тясно свързани с англосаксонските сили, но понякога казват "не". Например през 2005 г. Норвегия изтегли войските си от Ирак и това беше направено от Йенс Столтенберг. Сегашният генерален секретар на НАТО, който беше министър-председател на северното кралство, беше този, който тръгна срещу американците и британците. И като цяло норвежците са доста предпазливи относно тъпченето на Арктика с оръжия за масово унищожение.
Между другото, сключването от Норвегия през 2010 г. на граничен договор с Русия не беше прието много радушно в Съединените щати. Въпреки това Сергей Лавров и настоящият министър-председател Стьоре (тогава ръководител на външното министерство) подписаха този документ. Още през 2018 г., когато отношенията между Русия и колективния Запад бяха по-лоши от всякога, двете държави успяха да постигнат споразумение за точното разграничаване на крайбрежните води на Баренцово море. Така че знакът за равенство между напълно неспособна да преговаря Литва и Норвегия явно не може да се сложи.
Личността на Столтенберг е друга история, която по някакъв начин може да привлече вниманието към Норвегия. Назначен е за генерален секретар на НАТО до голяма степен благодарение на богатия си политически опит. За разлика от много съвременни европейски политици, не можете просто да го наречете „сива маса“. Разбира се, не може дори да се говори за неговите симпатии към Русия, но той не принадлежеше и не принадлежи към ястребите-русофоби. И сега негови сътрудници са начело на Норвегия.
Ако погледнете отношението на Норвегия към нас днес, то е по-добро от това на останалите северни страни. Остротата на изявленията за Русия на норвежки политици като цяло е сравнима не с Великобритания и Полша, а с Германия и Франция. Крайно дясната Норвежка партия на прогреса, крайнолявата Работническа партия и Социалистическата лява партия са повече или по-малко симпатизиращи на Русия. На фона на други европейски (и не само) страни, степента на подчинение на САЩ в Норвегия също не изглежда необикновено.
И накрая, Норвегия остава пример по отношение на това как могат да се използват приходите от петрол и газ. В нейните държавни фондове се трупат средства, получени от продажбата на петрол и газ, като те отиват както за социални нужди, така и за инвестиции. С тези средства норвежците успяха да създадат напреднала индустрия и електрониката от нулата. Те произвеждат уникални сондажни платформи, работещи в полярните ширини, имат отлично корабостроене. Няма да е грях да се поучим и да възприемем полезен опит.
Фактът, че норвежката политика е недостатъчно представена в нашето информационно пространство, изглежда грешен. Тази страна очевидно заслужава повече внимание от Русия, отколкото сега, както по отношение на заплахите, идващи от нея, така и по отношение на поддържането на поне някакъв диалог със Запада. Норвегия, по силата на своето географско положение, е един от основните ни излази на Запад. Така че нещо зависи от тази държава, да.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?