/Поглед.инфо/ Причинен от редица фактори, включително недостатъчни инвестиции, недостигът на енергийни ресурси е удобен за износителите на петрол и газ, включително и за нашата страна. Вярно е, че глобалната рецесия, вероятността за която нараства, може да намали търсенето за известно време, което означава промяна на баланса на търсенето и предлагането. Но ако тези рискове бъдат изключени от уравнението, недостигът на енергийни ресурси ще продължи доста дълго време. Например, ръководителят на „Ексън Мобил“ очаква оскъден пазар на петрол и газ през следващите три до пет години. Сега обаче трябва да гледаме към бъдещето. Какво следва?

По-различна е ситуацията в петролния и газовия сектор. За петрола вече не се очаква силно увеличение на търсенето, но производството от стари находища спада доста бързо. Следователно балансът на пазара ще се определя от броя на производителите, готови да поемат рискове и да инвестират – често в продължение на десетилетия – в нова продукция. Ако има малко такива участници, тогава те ще получат всички ползи от настоящата ситуация, тъй като оставащото доста голямо търсене трябва да бъде подкрепено. Ако има твърде много от тях, тогава има риск от излишък и коалицията ОПЕК + вероятно ще влезе отново в бизнеса: просто е по-удобно за всички

Пазарът на газ е различен. Този пазар ще расте (предимно чрез сектора на ВПГ), но балансът между търсенето и предлагането също е важен. Както казахме по-рано, през следващите година-две ще видим много малко нов втечнен газ на пазара. Новите оценки на Международната агенция по енергетика предполагат 20 милиарда кубически метра нови доставки през 2023 и 2024 г. Но тези прогнози отчитат пускането на „Арктик ВПГ-2“ където само първата линия в най-добрия случай ще се вмести в крайния срок според плана през 2023 г. Но още от 2025 г. обемите ще се увеличат: строящите се заводи в Катар (45 милиарда кубически метра) ще започнат да работят. В допълнение, нови заводи в Северна Америка ще навлизат на пазара. Досега решенията за изграждане на нови заводи за втечнен природен газ в САЩ не са били вземани толкова бързо, колкото Европа би искала. Но сега процесът изглежда постепенно започва. Наскоро започна изграждането на „Плейкмайнс“ (до 20 милиарда кубически метра годишно), а наскоро беше взето решение и за третата линия на „Корпус Кристи“ - това са още 14 милиарда кубически метра годишно, когато тези мощности бъдат пуснати в експлоатация. До края на годината може да видим още няколко старта на строителството. Причините са ясни: свръхвисоките цени на газа в света подтикват участниците на пазара към нови инвестиционни решения, въпреки добре познатите рискове, свързани с развитието на износа на ВПГ от САЩ. Припомняме, че за повече от две години бяха построени големи заводи за ВПГ в Канада и САЩ и сравнително малко производство в Мексико.

Трудно е да се оцени точно сега, но до 2025-2027 г. можем да видим общо забележимо повече от 100 милиарда нови кубически метра под формата на ВПГ на пазара, главно в Катар и Северна Америка. В допълнение към малките обеми от предходните две години.

А какво ще кажем за търсенето? Сега обемът на световната търговия на ВПГ е около 550 милиарда кубически метра годишно. При среден годишен темп на растеж от пет процента за четири до пет години това ще даде 20-25 процента увеличение (без сложната лихва) - около 130 милиарда кубически метра. Така че числата са приблизително еднакви. В зависимост от точния брой на новите заводи, както и от динамиката на глобалното търсене, може да е възможно повече или по-малко да се замени руският газ в Европа. Невъзможно е да се изчисли точно това и несигурността е описана по-горе. Освен това търсенето – както глобално, така и европейско – зависи от цената: когато цените се върнат към нормалното, то рязко ще се повиши, докато се поддържат високи цени на газа, ще падне, както е вероятно да се случи тази година.

Но основното е друго. В близко бъдеще се очаква новите обеми на втечнен природен газ да намалеят заедно с намалените доставки на европейския пазар от Русия. Но след три до пет години на пазара ще има повече ВПГ и стандартният ръст на търсенето ще бъде разрушен поради високите цени - тогава за „Газпром“ ще бъде много по-трудно да се върне на европейския пазар.

Оказва се, че ако „Газпром“ все още планира да остане на европейския пазар със значителни обеми (ще оставим това решение), тогава те трябва да бъдат възстановени сравнително бързо в рамките на, да речем, следващата година, за да преминат между Сцила и Харибда. От една страна, за да извлече всички ползи от дефицита и свръхвисоките цени сега. От друга страна, бързо да се намалят ултрависоките цени на газа, за да се спре приемането на инвестиционни решения по нови проекти за втечнен природен газ, защото в бъдеще това ще осигури излишък на предлагане. Разбира се, самата Европа може да ограничи доставките на „Газпром“, но няма да е възможно да ги забрани напълно. А в случай на ценова война да обясниш на вносителите си защо са принудени да купуват по-скъп газ няма да е лесно.

Нека спорим обратното. Защо износът намалява сега? Ако оставим последния рекорд извън скобите, причинен, между другото, и от задържането на нашите газопомпени агрегати, тогава могат да бъдат идентифицирани три причини. Първо, самоограниченията на ЕС, което е особено очевидно в страните, които отказаха да купуват газ за рубли. Второ, доскоро ВПГ беше по-евтин от руските доставки. Цените на доставката в Русия отразяват борсовите цени, но с малко забавяне във времето. Тъй като борсовите цени започнаха да падат с края на отоплителния сезон, руският газ отразяваше цените от предходния месец, тоест се оказа по-скъп. Сега обаче поради рекорден дефицит ситуацията се обърна. Възможни ограничения от наша страна - вече ги виждаме под формата на нарушаване на договори за доставка от списъка на недружелюбните държави, дори въпреки желанието да плащате в рубли - това е трето.

В условията на политическо напрежение е трудно да се предвиди. Но ако се опитаме да пренебрегнем тази ситуация и да оставим само икономическите аспекти, тогава „Газпром“ трябва да увеличи обема на доставките. Високите цени унищожават търсенето и в същото време стимулират нови проекти, създавайки газов балон в бъдеще вече на световния пазар. Плюс това, същият зелен водород (електролиза на вода с електричество от вятърни мелници и слънчеви панели) винаги е бил много пъти по-скъп от газа или водорода от газ. Но когато газът е пет пъти по-скъп от нормата, дори такъв водород се оказва по-евтин!

И е ясно, че ако Европа издържи година-две при ниски обеми на руски износ, тогава тя ще има по-малко мотивация да се върнат към обемите на руски газ, макар и по-малки, но близки до нормалните. ЕС е по-вероятно да чака американския ВПГ, който, между другото, сега има пълна цена, много по-ниска от борсовите цени на газа в ЕС.

Може да се предположи, че при приемливото състояние на политическите отношения настоящият отоплителен сезон или наближаването му ще бъде кулминацията на взаимни упреци и пазарлъци.

Повтаряме: трудно е да се каже как ще се развият събитията, по-правилно е да се каже, че това изобщо никой не знае. Но две скорошни истории се открояват.

Така на последния СПИЕФ не беше казано нищо ново, не беше казано нищо конкретно за изграждането на газопровода „Силата на Сибир-2“, който трябва да прехвърля 50 милиарда кубически метра газ от Европа към Китай. Като се има предвид, че този газопровод във всеки случай ще може да пренасочи само една трета от стандартните обеми на европейския износ, тоест са необходими три такива газопровода. Но засега няма новини. Скептиците посочват, че Китай просто чака да получи най-удобните условия. Но при сегашните обстоятелства такива гарантирани доставки биха били много полезни за Китай и може да се намери компромис. Възможно е „Газпром“ да не бърза да направи пълен обрат

Втори сюжет. Сега ЕС смята, че прекомерните изисквания на Катар се обсъждат активно при сключването на нови договори за доставка на ВПГ. Накратко: Катар иска да доставя гориво само при дългосрочни договори от двадесет години и без възможност за препродажба на ВПГ на други пазари. Що се отнася до дългосрочния договор, тук всичко е ясно: продавачът иска гаранции от купувача, който не крие плановете си да се откаже от газа след време. Защо забрана за препродажба? Между другото, няма забрани за препродажба на ВПГ от САЩ, тъй като продавачът по правило се сбогува със стоките си още на американския бряг, не участва в световната търговия с ВПГ, не е толкова важно за него какво ще стане след това. Катар не иска собственият му ВПГ в грешни ръце, за да се конкурира с продажбите на самия Катар, например на азиатския борсов пазар. Но защо тази забрана е толкова важна за европейските вносители, защо биха искали да препродават ВПГ, който в момента е толкова трудно да намерят по целия свят?

В дългосрочен план това е възможно при намаляване на европейското търсене на газ, а в средносрочен план, именно в случай, че „Газпром“ се върне на европейския газов пазар със солидни обеми на продажби.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?