/Поглеед.инфо/ Реконкиста е термин, който определя едно конкретно събитие в световната история – отвоюването от испанците на тяхната територия, завзета от арабите и държана от тях в продължение на няколко века. До началото на миналото десетилетие тази дума често се използваше в Испания, тъй като самото явление се смяташе за източник на гордост за испанците. Но след това Реконкиста започна да се помни все по-малко. Заради толерантност и политическа коректност. В крайна сметка Реконкистата се състои не само в завръщането на земи на бившите собственици. Военните операции на испанците винаги са имали социални последици. Незабавни и отложени действия.
Пример за незабавното е най-неприятният за днешните толерантни европейци. Звездата от испанската история – кралят на Арагон (а след това и на Валенсия, Майорка и други) Хаим Първи (известен още като “Конкистадор”), е човек не само патриотичен, но и много религиозен. Хаим винаги има под ръка свещеник, който, влизайки в джамията в поредния освободен град, първо „променя вярата ѝ”, осветявайки я като християнски храм. Според днешните норми на западната политическа коректност това е немислимо. Както и факта, че Реконкиста е не само териториална, но и религиозна война.
А забавените последици биха могли да настъпят в зависимост от това как се е развила ситуацията в освободените земи. Отначало арабите просто са гонени от домовете си и е въведена забрана за професии. Маврите са изгонени от образователната и занаятчийската (производствена) сфера, като им позволяват да се занимават само със земеделие. Испанците правилно вярват, че арабските учители могат да образоват ново поколение коренни жители на Иберийския полуостров изобщо не в испанските традиции. Ясно е до какво ще доведе това в бъдеще. При занаятчийската сфера всичко също е логично - победените, имайки достъп до ковачници например, биха могли да се сдобият с оръжие и след това да вдигнат бунт.
Тези мерки обаче се оказват недостатъчни, за да престанат маврите, останали на територията на Испания, да бъдат заплаха за местната нация. Мюсюлманското население нараства с по-бързи темпове от испанското, което заплашва страната с ново арабско завоевание. Затова властите на някои испански региони решават да играят на сигурно, поставяйки маврите пред кардинален избор: или ще станат християни, или да си тръгнат на най-близкия кораб за Северна Африка. Прекръстилите се маври стават известни като мориско.
Изпълнението на тази идея позволява на арабите да останат известно време на испанска земя. Но тъй като мюсюлманите продължават да печелят демографската конкуренция над християните, а „новите християни“ в дълбините на душите си все още изповядват исляма, в началото на XVII век испанските власти решават да депортират всички араби от страната, независимо дали са мюсюлмани или християни.
Било, каквото било. Но може да се забрави, ако трябва и може. Следователно за Реконкиста в съвременна Испания почти не се говори.
Между другото, “Конкистадор” означава "завоевател" на испански. Тоест човек, който завзема нови (чужди) земи. Досега никой не е поправил грешката с прякора на краля. И все пак “Конкистадор” звучи много по-ефективно от термина “Реконкистадор”, тоест „отвоевател“, както по същество е трябвало да бъде.
Човек, който знае как да прави логически вериги, след като е чел за Хаим Конкистадора, лесно може да намери паралели между ситуацията в Испания през XII век и сегашната ситуация в Русия. И да стигне до извода, че Русия изобщо не е агресор, а истински завоевател на земи, които са ѝ принадлежали, но по прищявка на някои политици временно (запомнете тази дума) са загубени. Въпреки това, за разлика от Хаим I, Изабела I и Фердинанд II, руските власти нямат никакво намерение да превръщат живеещите на територията на днешна Украйна в „мориско“, да ги гонят от страната или да ги принуждават да сменят религията си.
Следвайки по-нататък по логическата верига, всеки грамотен човек ще открие, че съвременното западно общество е диаметрално противоположно на двата идентични процеса на връщане на собствените си територии с принудително използване на военна сила. На запад от нашите граници не се помни още един държавен водач, записан в аналите на историята като Завоевателя. Норманският херцог Вилхелм, който превзема Англия с войските си и въз основа на това става кралят на Англия Вилхелм I. Завземането на Англия от французите няма общо с връщането на испанските територии от крал Хаим.
За западняците не е лесно да си спомнят действията на Вилхелм, защото това е истинско завземане на териториите на суверенна държава. И нямаше да си спомнят, ако не беше едно наблюдение: успехът на Вилхелм Завоевателя е временен. Макар и, разбира се, в дългосрочен план. Както и да е, Англия никога не става Франция.
Човек, който знае как да мисли логически, тази информация може да подтикне да анализира подобни процеси, които са се случвали в историята. Завладяването на чужди територии е временно явление. Независимо дали става дума за създаването на „великата Британска империя, върху която слънцето никога не залязва“. Или разпръснатите из целия свят на испански владения. Или създаването от просветени европейски държави на колонии в Африка. Опитът на Европа с радостно удоволствие да легне под германския фюрер, с общи усилия да грабне парче от Русия, по това време наричана Съветски съюз - от същия репертоар. Всичко завършва по един и същи начин, включително и прословутия “Дранг Нах Остен”. Завършва с национално-освободителна война и завръщането на националния суверенитет. Това са законите на битието. Всичко се връща към нормалното.
В хода на сегашната военна операция Русия не само решава проблема с денацификацията и демилитаризацията на Украйна, но всъщност връща изконните руски територии под контрола на Русия. Всичко се връща към нормалното. Независимо как се нарича този процес в пресата на различните държави - Реконкиста или нашествие. Знаем, че първата от тези две дефиниции за текущата операция е правилната. И не се съмняваме, че мнозинството от нашите западни „партньори“ ще се съгласят с това, макар че това вероятно няма да се случи скоро при много от тях. Но ще се случи.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?