/Поглед.инфо/ Руските либерали отново се изпокараха. По-точно се скараха помежду си тези, които все още остават руски, тоест живеят в родината си, и тези, които я напуснаха. Каква е същността на този конфликт, как е свързан с ежедневния безпорядък и проблемите на емигрантите - и как се изостри от идеята за документ за т. нар. „добър руснак в чужбина“?
„Заминал ли си? В безопасност ли си? Браво, страхотно, затвори си устата тогава!”, се обърна психологът Людмила Петрановская към напусналите страната след 24 февруари опозиционери, провокирайки поредната вълна от конфликт между емигранти и либерали, които са останали в страната. „Аз, руснакът, всеки ден ще натикам руснаците за бездействието им. Ще ви преча на спокойствието и ще ви тровя почивката. Ще ви преча да душите люляци”, отговори блогърът Дмитрий Чернишев, който живее в Израел.
Либералната класа, която изтъня още повече след напускането на тези, „които не искат да имат нищо общо с тази страна“, отново се бори не с мнозинството на Путин, а със себе си. Този път се разпалва взаимна враждебност между емигрантите и онези, които отказаха или не успяха да напуснат Русия.
На пръв поглед разцеплението се случва по идеологическа линия, когато емигрантите обвиняват тези, които са останали, че подкрепят специалната военна операция и говорят за колективната отговорност на руснаците. Но в дълбините се разкрива изключително битов конфликт – тези, които са напуснали и тези, които остават, се пазарят кой от тях живее по-удовлетворяващо и по-безопасно. В същото време и двата лагера вярват, че именно те са поели най-трудните изпитания, докато противниците живеят неприемливо лесно и красиво.
„Вие сте далеч и в безопасност. Всеки има право да избира безопасност на себе си, за близките си или за своя бизнес - но в същото време губи правото да предава на останалите да се борят и да се държат. Всичко си има цена“, пише Петрановская.
Колкото повече оставащите се фокусират върху „красивото далече“, от което напусналите ги колеги ги учат да не обичат родината си, толкова по-горчиво напусналите обвиняват в конформизъм тези, които са останали. Всъщност всички конфликти на тема „колективна вина“ се свеждат до това да разберем кой и къде е по-добре да живее в момента – в Русия или извън нея. Литературният критик Галина Юзефович пише, че „заминаването (временно или постоянно) е привилегия, която имат само малцина късметлии. Не "най-добрите" си тръгват, а тези, които могат да си тръгнат."
Повечето емигранти обаче не се смятат за късметлии. „Руснаците, които напуснаха, не са добре дошли тук (аз съм в Европа)“, признава телевизионната водеща Татяна Лазарева. „Огромен брой хора, които се озовават извън страната, изпитват объркване, болезнена душевна болка, страх от бъдещето. Колкото до юридическия комфорт, това са пълни глупости. Те, за разлика от украинските бежанци, изобщо нямат статут”, признава поетът Игор Иртениев.
„Специалистите по пиар и организаторите на събития, свикнали с лесни пари, са в паника. Постоянно мисля за това колко съм конкурентоспособен, колко дълго ще издържат скромните ми умения. Навикът да не се мисли за бъдещето е разбит от реалността“, казва Анна Монгейт, телевизионна водеща на “Дожд”, която замина за Грузия.
Либералите, съставляващи значителна част от московската творческа класа, дълго време успешно съществуваха благодарение на многобройните хоризонтални връзки - културата, медиите, опозиционна политика бяха техните сфери на влияние, които включваха цели приятелски и семейни кланове. Същите спонсори откриваха фондове, финансираха журналисти и политически технолози, което направи възможно „да не се мисли за бъдещето“, както пише Монгейт. И създаде илюзията за собствен успех, което сега не се потвърждава в чужбина. В същата Грузия, Литва или Чехия има творчески слой с добре установени хоризонтални връзки. Плюс това за същите позиции претендират украинските бежанци, към които в Европа има повече социални симпатии, отколкото дори към най-ревностните руски опозиционери.
Характерна е историята, която се случи с руския кинокритик Антон Долин. Напускайки Русия, той заяви, че руската култура може да бъде премахната. Пристигайки в Европа, той въпреки това продължи да се занимава с култура, като се опита да влезе в журито на международни филмови критици от Латвия. Избухна скандал, Международният филмов фестивал в Рига обвини Долин в колонизиращи намерения към Латвия, като му забрани да представлява тази страна.
„Готова съм да работя във всяка европейска дупка, в треторазреден театър“, обръща се към абонатите си ресторантьорът, музикант и актриса Варвара Турова. „Дори мога да работя почти безплатно“, „но имам нужда от легален начин да остана в Европа. Тук мога да прекарам не повече от 90 дни, а те вече приключват, акакво ще правя след това”. Подобни съобщения от емигранти се появяват все по-често.
Вероятно необичайната неуреденост на бита предизвиква такава агресивна реакция на тези, които са напуснали спрямо тези, които са останали. „Отвън изглежда, че животът в Русия напълно се е нормализирал. В историите на моите приятели има танци, изложби, бръмчене и гуляи, лято е “, формулира Монгейт общото недоволство на емигрантите към тези, които продължиха да живеят в Русия.
Останалите либерали, които в продължение на няколко месеца публикуваха в социалните мрежи ексклузивни връзки към събития в Украйна и размишленията си по темата за специалната операция, днес публикуват снимки на лятна Москва, музикални фестивали и веранди на ресторанти.
Но бившата московска творческа класа предизвикателно живее в изгнание или от спестеното от щедри руски проекти, или давайки под наем апартаментите на баба си в столицата, и активно формира в социалните мрежи образа на нов европейски буржоа, който е постигнал просперитет.
Изповедите на емигранти в духа на нова искреност съчетават признания за това как „беше непоносимо болезнено да се гледат страданията на украинците“, така че е трябвало да напуснат „за да не полудеят от новините за войната“ и след принудителния бяг „в Израел е минал прекрасен месец“, „наслаждавайки се се на магически закуски“, „без да се обръща внимание на факта, че са в най-скъпия град в света“ и е имало само „един проблем - жегата“, така че сега им се налага да емигрират отново, този път във Вилнюс, където „е прохладно, боровете са високи до небето, има сянка, зеленина”.
Зад историите за приятелите на Москва, заселили се в балтийските страни и богатия културен живот, темата за Украйна вече се губи. И подобно обезценяване на терзания и морални страдания от чувството за колективна отговорност за специалната военна операция предизвиква раздразнение сред онези, които са останали, върху които заминалите са прехвърлили същата морална отговорност.
Конфликтът се изостря от изявления като това на певеца Андрей Макаревич, че напусналите са Русия. Или историите на журналиста Андрей Лошак, който бил „изумен от лицата на пътниците, които се отправят към Ереван“, „да ги наречем вразумили се“, „Видях същите лица на митинги в Москва, а сега продължавам да ги срещам в Тбилиси – други руснаци тук сега, може би няма". За разлика от „вразумилите се личности“, Лошак говори за орки и учители-изроди в Русия.
Междувременно, докато емигрантите се опитват да се закрепят на нови места, неизбежно се намират желаещи да ги поведат. „Доброто лице“ сега изисква документ за „добрия руснак“, който новите „бащи на руската демокрация“ Гари Каспаров и Дмитрий Гудков се ангажираха да издадат на проверените либерали. За да премине селекцията, е необходимо да направите редица изявления, които да подведат тези, които са се заклели под някой член на руския наказателен кодекс. Тогава Гудков и Каспаров са готови да лобират интересите на „добрите руснаци”, да им издадат банкови карти и да помогнат да не тъпчат правата им.
Това предложение предизвика много протести сред емигрантите и рязко отхвърляне от тези, които останаха, които в резултат на тази сегрегация се чувстваха като „лоши руснаци”, макар и все още с „добро лице”. И когато на останалите им беше предложено да изкупят „вината“ си с неразрешени митинги, укриване на данъци, партизанство и други престъпни действия, разцеплението между двата либерални лагера само се задълбочи.
Превод: В. Сергеев