/Поглед.инфо/ Изявленията на повечето западни служители отдавна са любимият ни източник на лафове и шеги, но през последните месеци започна да се случва нещо съвсем невъобразимо. Испанският срам – тоест чувството на неудобство за друг човек – стана почти постоянно при проследяване на публичните изявления на Байдън, Шолц, Макрон и нататък по списъка.

Дават поводи почти ежедневно. В комюнике след срещата на високо равнище Г-7 призова Китай да окаже натиск върху Русия да спре "военната агресия". И сякаш това не беше достатъчно, в същия документ „седемте“ се нахвърлиха на Пекин заради Хонконг, Тибет и Синцзян. И в крайна сметка авторите не се смущават от нищо в тази конструкция.

Европа сериозно обсъжда планове за определяне на пределни цени на енергийните ресурси - и не само руските, но и по принцип. Според тях се оказват твърде скъпи. Освен това тези идеи се изказват на най-високо ниво - особено Макрон е ревностен. Някой в мрежата го сравни с алкохолик, който изисква таван на цената на водката в магазина.

Щатите не са стигнали далеч. Отдавна е ясно, че измислената в недрата на Белия дом концепция за „поскъпването на Путин“ не работи. Колко анкети вече показват, че американците не вярват в това. Напротив, дразни ги все повече. Но администрацията на Байдън продължава упорито да го тъпче в гърлото на американското общество, сякаш се надява, че количеството ще стане качество. Те обаче наистина разчитат точно на това.

Примери могат да се дават много дълго. Почти всеки ден носи нови бисери, но всички те свидетелстват за доста странната връзка на западните елити с реалността. Прави се впечатлението, че те са съвсем искрено убедени, че реалността трябва да се съобрази с желанията им с едно махване на ръка.

Една от причините за това състояние на нещата е очевидна: в продължение на три десетилетия Западът, като глобален хегемон, често постигаше целта си с минимални усилия и разходи. Една негова дума често беше достатъчна за (почти) останалия свят да започне да подкрепя изразената от него идея, да изпълнява заповедите му и да го следва.

В същото време изглежда, че това е само част от решението на феномена със загубата на Запада на чувство за реалност. Не по-малки, а може би дори по-важни, са промените, които претърпя идеологическата сфера като такава.

През по-голямата част от своята история човечеството е живяло в изключително бавно променящ се свят. Веднъж установените правила бяха непоклатими в продължение на векове, а понякога и хилядолетия. И само за няколко века всичко се е променило коренно. Въпросът е не само, че светът започна да се променя бързо, основното е, че той започна да се променя под влиянието на идеи.

Някъде някой имаше представа - за правата на жените, за недопустимостта на робството, за необходимостта от всеобщо образование или социални гаранции, за какво ли не. Имаше стотици и хиляди идеи. Те завладяха умовете на милиони - и резултатът беше светкавична трансформация на човешкото общество според историческите стандарти.

Стана очевидно, че идеите, продукти на човешкия ум, са способни да променят света – и то бързо, и не само в техническата сфера, но и в много по-фини материи като социални структури, морал и норми на поведение.

През ХХ век са правени много опити това явление да бъде поставено в услуга на държавата. В този смисъл страната ни има свой изключително изключителен опит.

Но без съмнение Западът постигна най-големи успехи в тази област. Кръстосвайки идеологията с маркетинга, той създава политическа технологична машина, инструмент на меката сила, който от десетилетия демонстрира феноменална ефективност - както на международната сцена, така и в самите западни страни.

Като цяло не е изненадващо, че някои - и преди всичко самите западни елити - са повярвали, че тази машина не просто е безпроблемна, но наистина е способна да трансформира хората и света по какъвто и да е начин.

Преди няколко години в руския сегмент на интернет беше разпространен текст на американски инженер, който на конкретен пример разказа как се губят компетенции в сложни технически области. В неговия случай ставаше въпрос за определена фабрика, построена преди около половин век и която през цялото това време успешно произвеждаше продукти. Но тогава възникна въпросът за неговата модернизация - и тогава се оказва, че сегашното поколение служители не знае този завод работи. Не, те знаят кои бутони да натискат, кои лостове да натискат и кои материали да поставят в кои резервоари, за да поддържат продукта. Но дълбоката структура на предприятието не им е известна и документацията практически не е запазена.

А ИТ хората имат концепцията за „наследен код“: код, който е наследен от предишни екипи за разработка – работи, но не се знае как. В резултат на това намесата в неговото функциониране, опитите за допълване, промяна, подобряване може да не доведат до очакваните последствия.

Нещо подобно се случи с идеологическата и политическа технологична машина на Запада.

Не е толкова лошо, че сега се използва от хора, които нямат дълбоко разбиране за това как работи и я използват на нивото на натискане на бутони според ръководството и собствената си представа. Също така, професионалното ниво на тези хора повдига големи въпроси, като се има предвид, че те често са избрани според принципа на принадлежност към потиснати малцинства (независимо дали са расови или сексуални) и други фактори, които не са свързани с квалификацията. Което, между другото, беше пряко следствие от работата на тази машина по този начин.

Тази машина-чудо започна да засича отдавна. Сега нейните засечки са станали нещо обичайно, предимно в световната политика. Въпреки че проблемите нарастват бързо във вътрешната политика на западните страни.

Но западните елити, превърнали се от специалисти в свещеници, които механично, без да разбират същността, използват създаденото от наследената от тях по-напреднала цивилизация, продължават да натискат познати лостове и бутони, с надеждата, че познатите ритуали ще функционират както преди.

Формулата "Гърненце, готви!" работи все по-зле и по-зле и възникват все повече и повече ситуации, които показват на всички, че кралят е гол.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com