/Поглед.инфо/ Въпреки последните драматични събития в северната част на Узбекистан и посещението на ръководителя на руското външно министерство в Монголия са събития, които по никакъв начин не са свързани едно с друго, те са обединени от факта, че и в двата случая ние говорим за най-адекватните партньори на Русия измежду малките държави в Евразия.

Съвременната международна политика е толкова неблагоприятна среда за оцеляването на такива страни, че способността на Улан Батор и Ташкент да водят балансирана външна политика вече изглежда феноменална сама по себе си. И двете държави сега изглеждат като най-интересните партньори на Москва в решаването на някои от проблемите, пред които е изправена след началото на острата фаза на военно-дипломатическия конфликт със Запада.

През последните години Русия свикна, че от държавите, които съставляват нейния периметър, могат да се очакват всякакви глупости, провокации или просто безотговорно поведение. Наистина, с изключение на Китай, с който имаме много стабилни стратегически отношения, всички останали съседи се държат доста непредвидимо или създават основания за съмнение в собствената си жизнеспособност.

Това се отнася преди всичко за европейското направление - тук виждаме голяма група от открито враждебни държави, които крият своята неувереност относно своята значимост за съвременния свят зад отчаяни опити да намерят своето място в борбата срещу Русия. Сега към тях с радост се присъединява Финландия, чиито политици и население са забравили какво означава конфликт с големия източен съсед.

Такава мрачна картина се допълва от провалените украинска и молдовска държава, където неспособността да се създадат стабилни институции беше заменяна от русофобия в продължение на години. В случая с Украйна това вече доведе до трагедия с хиляди жертви, а в случая с Молдова също може да стане драматично в бъдеще.

Изключение на кавказкия фланг на руската политика е Грузия, но тук основната заслуга правителството на тази страна да се държи относително разумно принадлежи не на него, а на Русия. По-точно решителните действия, които Москва предприе през август 2008 г. Уроците от мимолетната операция за принуждаване на Тбилиси към мир са добре научени там и има надежда, че „ваксината срещу неадекватността“ ще работи още известно време.

Азербайджан проявява подобна сдържаност, въпреки че тук нещата не са лесни: тесните връзки с Турция и зависимостта от Запада, заедно с известно самочувствие, могат да доведат до драматичен резултат. Има опасения за съюзна Армения, където населението е на страната на Русия и по принцип знае как да разглежда географската карта често дори по-добре от собствените си лидери на общественото мнение.

В Централна Азия всички държави поддържат здрав разум, но вътрешните особености на развитие в Казахстан, Киргизстан и Таджикистан постоянно дават повод за тревога. Нещо повече, в републики като Казахстан наблюдателите все по-често виждат обезпокоителна комбинация от местни социални проблеми и западна инфраструктура на влияние - това според опита е идеалната почва за появата на следващия „Кабулски клуб за въздушно гмуркане”. Представители на тази тенденция редовно провеждат митинги в казахстанските градове в подкрепа на украинските власти и дори се срещат в националния парламент.

Всички тези истории се вписват добре в съдбата на малките и средни суверенитети, които станаха невероятно плодовити в периода след Втората световна война. Светът, в който първо господстваха две суперсили - СССР и САЩ, а след това само Америка като цяло, допринесе за "създаване" на нови държави в случаите, когато нямаше исторически или геополитически основания за това. Причината за това лекомислие е, че в един управляван свят способността на една слаба държава да отговаря за действията си не е необходима. За тях решенията трябваше да се вземат от водещите страни, които формират световния ред около тях.

Но сега международният ред, при който могъщи покровители решават всичко за малките и средни държави, е свършил, той вече не съществува. В резултат на това невероятен брой нови формални юрисдикции в пространството около Русия се лутат като неспокойни и не могат да намерят ясна насока за бъдещето. Това създава неизбежни проблеми както вътре в тези страни, така и във външната политика. Освен това на практикаповечето съседи на Русия нямат опит в независима държавност или разбираеми вътрешни ценности, които им позволяват да се развиват без оглед на инструкциите отвън.

Само два фактора, които не могат да бъдат променени от никаква политика, могат да спасят в такава ситуация - историята и географията. И тук виждаме защо най-малко безпокойство в Русия предизвикват Узбекистан и Монголия - те съществуват по обективни причини. Историята и географията не могат да бъдат променени, затова те са най-надеждната основа за оцеляването на страната, дори и в най-трудните условия.

Узбекските власти доста успешно разрешиха кризата, възникнала в Каракалпакия, именно защото тази страна има държавен апарат, който има надеждна историческа основа. Съвременният Узбекистан се намира на територията на три феодални държави в Централна Азия - Хиванското и Кокандското ханства, както и Бухарския емират. Последният, между другото, запазва автономия дори като част от Руската империя. Много представители на властта и интелектуалния елит на съвременен Узбекистан са потомци на тези, които са служили на държавата в продължение на няколко поколения. Следователно, дори ако официален Ташкент се сблъска с вътрешни проблеми, той няма да се втурне за помощ към враждебните на Русия сили - дългият исторически опит помага да се види обективно картата на Евразия.

От икономическа гледна точка Узбекистан е най-перспективният партньор за Русия в условията на икономическата война, която Западът води срещу нас. Тази страна има многобройно и младо население, чиито представители не само съставляват най-голямата група мигранти на руския пазар на труда, но и участват в местната индустрия. Сега Узбекистан може да бъде полезен по отношение на развитието на индустриалното сътрудничество - там може да се създаде съвместно производство с участието на компоненти, достъпът до които е ограничен за самата Русия. И ние не говорим за таен внос на оборудване или микросхеми в Русия. По-перспективно би било да се съживят производствените вериги, които съществуваха през съветската епоха, и да се създадат нови.

Монголия, разбира се, не може да се похвали с такъв демографски потенциал, но има отлично географско положение. Тази страна е идеална буферна държава, която граничи с две големи сили, които са приятелски настроени една към друга - Русия и Китай. В политически план това дава възможност на монголските политици да играят изключително стабилна игра - във всеки случай те разбират, че освен Москва и Пекин, за тях няма външни авторитети. Също така няма смисъл да се опитват да измислят противоречия между мощни съседи и да се възползват от тях - Русия и Китай така или иначе ще се споразумеят помежду си, залозите на всеки в глобалната конфронтация със Запада са твърде високи.

Следователно Монголия е именно перспективен център за Русия за взаимодействие с Китай и другите азиатски страни. В този регион като цяло само Япония се присъедини към антируската кампания на САЩ и Европа. Всички останали или неохотно се съобразяват с част от западните санкции, или напълно игнорират тяхното съществуване. При такива условия Монголия може да даде на Русия не само допълнителни комуникации с Китай, но и възможност да взаимодейства с други азиатски партньори, където ще им бъде по-лесно да избегнат вниманието и натиска от Запада.

И в двата случая причината държавата да е икономически перспективна за Русия е политиката, специалните обстоятелства, които позволяват на Узбекистан и Монголия да бъдат относително самоуверени. Именно това качество сега става най-търсеното. И Русия вече се е научила как да взаимодейства с такива партньори.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com