/Поглед.инфо/ Скандалното посещение на Нанси Пелоси в Тайван и кризата в отношенията между САЩ и Китай дават плодове - Пекин обяви желанието си за разширяване на стратегическото сътрудничество с Русия. За какви конкретни сфери може да става дума и доколко инициативата на Пекин отговаря на интересите на Москва в Азия?

В петък Пекин заяви, че китайските власти са готови да засилят стратегическото сътрудничество с Русия на фона на засилващото се напрежение в Тайванския пролив. Тази идея изрази китайският външен министър Ван Йи на среща с руския си колега Сергей Лавров в Пном Пен.

Както уточни китайският дипломат, позицията на Москва по отношение на Тайван "показва високото ниво на китайско-руското всеобхватно стратегическо партньорство", както и подкрепата, която Китай и Русия си оказват на международната арена. Той отбеляза, че Китай и Русия „заедно защитават равенството и справедливостта в света“.

Ван Йи добави, че Пекин е готов да засили стратегическото сътрудничество с Русия, за да могат заедно по-ефективно да защитят международната система, в която ООН играе ключова роля, както и реда, основан на нормите на общоприетото международно право.

В същото време, на фона на тайванската криза, предизвикана от посещението в Тайпе на председателя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси, Вашингтон реши да остави самолетоносача “Роналд Рейгън” и неговите ескортни кораби край бреговете на Тайван. Така една от най-големите американски ударни групи възнамерява да продължи „рутинните патрули“ в Южнокитайско и Филипинско море.

В същото време в САЩ се засилват призивите за изолиране на Русия и Китай, както и за намаляване на интензитета на сътрудничество между Москва и Пекин със страните-членки на Г-20. Но колкото по-близо до срещата на Г-20 в Бали, която е насрочена за ноември тази година, толкова по-съмнителни изглеждат подобни планове на Вашингтон.

„Стремежът на САЩ да изолират Русия и Китай се проваля“, пише “Блумбърг”. „Докато САЩ и техните съюзници наложиха санкции на Русия заради Украйна, половината от страните от Г-20 не се присъединиха към тях”, допълва изданието.

„Това е неудобна реалност, пред която е изправен държавният секретар Антъни Блинкен по време на продължителната му обиколка в Югоизточна Азия и Африка: голяма част от света не е готов да последва усилията на САЩ и Европа за изолиране на Русия“, посочва публикацията, поставяйки под съмнение прилагането на, например въвеждане на така наречения таван на цените на руския петрол.

„Разходите на Китай за руски петрол се повишиха рязко от началото на войната – през юни той похарчи 72% повече за покупки на енергия от Русия, отколкото година по-рано. А Китай така или иначе е в състояние на съперничество със САЩ. В същото време Пекин далеч не е сам в подкрепата на Кремъл“, оплакват се авторите на публикацията.

На 1 юли премиерът на Индия обсъди с Владимир Путин развитието на търговските отношения. Един от лидерите на президентската надпревара в Бразилия Лула да Силва разкритикува Украйна. Президентът на Южна Африка осъди санкциите на САЩ, докато Турция стигна до извода, че санкциите срещу Русия ще навредят на икономическите и политическите интереси на Анкара, посочва “Блумбърг”.

„Икономическите императиви са една от причините за сдържаността на онези страни, които се класифицират като част от Глобалния юг“, съгласни са авторите на материала, обяснявайки мотивацията на редица страни да си сътрудничат с Москва и Пекин. „Вземете Саудитска Арабия, която има добри отношения с Москва благодарение на участието си в петролния картел ОПЕК+. Тя също е приятелски настроена с Пекин: престолонаследникът бин Салман наскоро каза, че много китайски компании вече правят бизнес в неговите водещи проекти.

Предпазливи критики отправиха и страните от Африка и Латинска Америка. В първия случай Западът остава недоволен от резултатите от обиколката на руския външен министър Сергей Лавров, който беше топло посрещнат от местните лидери и пресата. Във втория случай същите икономически императиви играят все по-голяма роля във външната политика на страни като Аржентина, Бразилия и Мексико.

Така според експертите, изявлението на китайския външен министър за разширяване на стратегическото сътрудничество между Пекин и Москва е логичен отговор на действията на страните от Г-7, чийто дневен ред е коренно различен от други големи страни, които са представени в Г-20, ШОС и БРИКС.

„В развитието на сътрудничеството между Русия и Китай има две основни области, в които Пекин проявява интерес. Като част от икономическото партньорство страните се споразумяха до края на годината да постигнат търговски оборот от 200 милиарда долара. За това трябва да се направи много. На първо място, да се установи стабилен внос от Китай в Русия, а също и да се предотврати намаляването на руските енергийни доставки за Китай“, каза Кирил Бабаев, ръководител на Института за Китай и съвременна Азия.

„Освен това има политическа посока за развитие на сътрудничеството. Русия и Китай, както знаете, са членове на две важни асоциации - ШОС и БРИКС. И двете организации демонстрират добра динамика в развитието и укрепването на връзките между участниците. Китай и Русия трябва да помогнат на двете организации да достигнат ново ниво на развитие и да поемат отговорност за стабилността на икономическото партньорство в Евразия, ако говорим за ШОС, и евентуално в целия свят, ако говорим за БРИКС“, каза той.

„Страните от Югоизточна Азия имат положително отношение към подобно партньорство, което е важно и за Пекин. Всяко задълбочаване на партньорството в Евразия обслужва интересите на всички участници в икономическото сътрудничество. В момента страните от региона много активно си сътрудничат както с Китай, така и с Русия. Повечето от тези страни са приятелски настроени към нас“, убеден е събеседникът.

„По този начин взаимодействието със страните от Югоизточна Азия е най-важният приоритет както за Русия, така и за Китай. Разбира се, някои от тези страни се присъединиха към санкциите срещу Русия. Например Сингапур направи това по местни външнополитически причини и не планира да ги разширява“, каза той.

„Япония е поела курс към съкращаване на икономическите връзки с Русия. Това предполага, че японските инвеститори и корпорации могат да бъдат заменени от китайски. В Токио са много ревностни за това, но не могат да направят нищо, защото са под силен натиск от САЩ. Докато този натиск продължава, не мисля, че руско-японските отношения ще покажат някаква положителна динамика“, каза Бабаев.

„Днес Южна Корея също е неприятелска страна за нас, тя се присъедини към санкциите. Но ние знаем, че южнокорейските компании се интересуват от връзки с Русия, така че е много вероятно някой ден те да успеят да лобират пред правителството си за по-благоприятни подходи в развитието на сътрудничеството с Русия“, отбеляза експертът.

“Освен това не смятам, че посещението на Пелоси ще повлияе значително на отношенията между страните от Югоизточна Азия и връзките им с Русия и Китай. Но изобщо не е изненадващо, че дори американските съюзници в региона не подкрепят такъв абсолютно провокативен трик“, добави Бабаев.

В същото време американският политолог Дмитрий Дробницки призова да не се заблуждаваме от изявленията на Ван Йи: „За Пекин би било изключително полезно да има такъв партньор като Москва наблизо. Това е удобно и от гледна точка на политиката и икономиката. Но в същото време трябва да се разбере, че още преди началото на специалната операция на Русия в Украйна, Китай беше в списъка на „добрите момчета“ на САЩ и практически не нарушаваше санкциите, наложени от Вашингтон“, отбелязва експертът .

„Затова не бива да се надяваме, че сега Китай, в унисон с нас, ще унищожи набора от санкции, които бяха въведени на фона на специалната операция на Русия в Украйна. Пекин има навика да прави големи изявления и след това да предприема действия едва след години. Но от наша гледна точка сега е време за бързи решения, а не за „дълга игра“, смята Дробницки.

На свой ред американският политолог Малек Дудаков смята, че страните от Югоизточна Азия, които са приятелски настроени към Русия, може да се отнасят предпазливо или хладно към инициативата на Пекин. „Не всеки харесва това. Много ще зависи от отношенията на държавите с Китай. Например Виетнам и Индия поддържат приятелски и партньорски контакти с Русия, но в своя регион се конкурират с Китай. Така че тези страни ще посрещнат хладно такава инициатива“, казва експертът.

„Но ще има и такива, които са категорично против нашето сближаване с Поднебесната. Сред тях, например, Япония и Австралия, които вече са включени в списъка на неприятелските страни. Освен това същите тези държави се конкурират с Пекин. Затова Русия трябва внимателно да прецени до каква степен развитието на сътрудничеството с Китай ще отговаря на нашите национални интереси и провеждането на ефективна политика в региона“, заключи Дудаков.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com