/Поглед.инфо/ Ако Ийор магарето беше видял вчерашната среща на Г-7, той щеше да я определи като „жалка, сърцераздирателна гледка“. Джоузеф Байдън, който представляваше Америка, беше толкова зле ориентиран във времето и пространството, че дори си позволи да се съгласи с твърдението на Еманюел Макрон, че украинският проблем трябва да бъде решен чрез преговори с Русия

Функцията на лидер се опита да играе Борис Джонсън.

В началото се получи добре. Предложението да се съблече до кръста и да покаже на Путин гръдните си мускули беше съвсем в духа на Страшил Мъдрия, преди Великия Гудуин да му даде мозъка. Но тогава Джонсън пострада и постави стария трансатлантически сенил на своето място, заявявайки, че не могат да се водят мирни преговори с Русия.

Байдън вероятно щеше да се съгласи с Джонсън, както се съгласи с Макрон преди. Не му пука с кого е съгласен, стига да не е Тръмп. Но той не го направи.

Джонсън тъкмо започваше да развива успех, обяснявайки, че Г-7 трябва да игнорира срещата на Г-20, ако Путин бъде поканен там, и Джъстин Трюдо, лоялен към каузата на диаспората на бандеровците, и Фумио Кишида, притеснен за съдбата на Курилите, бяха готови да го подкрепят.

Осъзнавайки, че Макрон вече е изчерпал целия запас от издръжливост, убеждавайки Байдън в необходимостта от преговори с Москва, на което смешният старец се съгласи, но беше на път да откаже, а Олаф Шолц никога не се отличавал с издръжливост по принцип (гените на дядо му, убеден нацистки генерал от СС са отговорни), председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пое нещата в свои ръце.

От името на Европейския съюз тя заяви, че блокирането на срещата на Г-20 от страна на Г7 е „неприемливо“.

Макрон веднага се съгласи с нея, защото се смята за европейски лидер и се опитва да покаже, че като лъв се бори за интересите на ЕС.

Марио Драги се съгласи, защото отдавна иска да отърве Италия от опустошителни антируски санкции, но не знае как. И председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел се съгласи, защото ЕС може да има само едно мнение. Олаф Шолц се присъедини към мнозинството, особено след като изглеждаше все едно, че Байдън не изрази противоречие.

Той дори не опроверга твърдението на Шарл Мишел, че новите санкции, които Байдън иска да наложи на Русия, не трябва да са насочени към европейските икономики.

Чудите се как да се постигне това?

Изобщо непохватният Джонсън със своите тромави шеги, прическа, наподобяваща парче слама, залепена на върха на главата му, очи на котка, току-що дръпнала наденица и навици на дребен мошеник, провали първата си атака. Но не мисля, че е подал оставка.

Владимир Зеленски ще говори пред „Седемте“ чрез видеовръзка. Като се има предвид, че екипът изпълни Байдън със съзнание за важността на украинския въпрос, речта на Зеленски трябва да събуди спяща агресивност в него. Именно в този момент Джонсън ще се опита да премине в нова офанзива.

Той със сигурност разбира, че ако целият Европейски съюз, включително обикновено проамериканската Европейска комисия, заема умерена позиция и ясно планира да използва предстоящата среща на Г-20, за да се опита да установи контакт с Путин, тогава няма да е възможно да се принудят европейците да променят позицията си.

Но той трябва да запази контрол над Байдън и да го убеди да направи рязко антируско изявление, което Джонсън очаква да бъде подкрепено от канадеца и японеца. Това е достатъчно, за да принудят европейците да търсят компромисна позиция.

Тоест проблемите с игнорирането на срещата на Г-20 могат да бъдат извадени от картината и изобщо да не се обсъждат, но можем веднага да преминем към обсъждане на следващия пакет от антируски санкции.

Нека представителите на Европейския съюз обяснят кои санкции могат да подкрепят и кои са твърде болезнени за техните икономики.

Подкрепяйки следващия пакет от санкции (макар и за окончателното му одобрение да е необходимо и решение на ЕС на национално ниво), европейците ще демонстрират на всички, че Седемте са единни в подкрепата си за Украйна.

Това е важно за Джонсън както от гледна точка на вътрешнополитическото му позициониране (позицията му като министър-председател е нестабилна и всеки момент може да последва вот на недоверие), така и от гледна точка на изпълнението на британските външнополитически интереси интереси (официалната подкрепа на Байдън за строги мерки срещу Русия ще засили британското влияние върху Литва, която Джонсън убеди да блокира транзита на Калининград, противно на позицията на останалата част от ЕС).

За да може Вилнюс уверено да се изправи срещу целия ЕС, неговите политици трябва да вярват, че се харесват не само Джонсън, но и на Байдън с действията си.

Всъщност седемте се разделиха на ЕС и всички останали. Ако САЩ, Канада, Великобритания и Япония все още са готови да засилят санкционния натиск върху Русия, а Джонсън дори лично се опитва да отвори втори фронт в Балтийско море срещу Русия, то ЕС вече е доста уплашен от развитието на събитията .

В Рим, Париж, Берлин и Брюксел много добре четат руските сигнали. Москва демонстрира готовността си да приеме всяко предизвикателство от Запада, включително и военното.

Европейските политици се различават от украинските. Те изобщо не искат да превръщат страните си в бойни полета. Примерът на Украйна не ги вдъхновява.

Изправени пред очевидната заплаха от унищожаване на икономиките си още тази година, европейците искат на всяка цена да намерят компромис с Русия и да принудят Украйна да сключи мир, дори с цената на загуба на значителни територии.

От друга страна, Украйна разчита на подкрепата на англосаксонския блок. Балтите и поляците също са доста агресивни към Русия. САЩ и Великобритания са склонни да продължат политиката на повишаване на залозите, игнорирайки оплакванията на европейците.

Освен това нито в „Седемте“, нито в НАТО, нито дори в собствения си ЕС „стара Европа“ вече не е в състояние да определя правилата на играта. Тя се страхува се от краха на институционалните структури, които определят единството на Запада и по този начин отслабва позициите му.

Съединените щати и Великобритания просто не искат да се съобразяват с позицията на Франция, Германия, Италия и дори Европейската комисия, знаейки много добре, че западноевропейците, под натиска на източноевропейците, все пак ще правят неизгодни за тях компромиси.

Те са толкова свикнали с факта, че интересите на Запада като цяло съвпадат във всичко, че не се представят като противопоставящи се на САЩ или Лондон.

Г-7 е разцепена и националните интереси диктуват на европейските членове на Г-7 институционализирането на това разцепление. Но те толкова обожествяват идеята за единството на Запада под американското ръководство, че не могат да си представят как могат да живеят по различен начин, да мислят със собствения си ум. Затова те стават лесна жертва дори не на американски, а на британски интриги.

Забавен и слаб, но упорит в заблудите си, Джонсън превъзхожда своите просветени и амбициозни, но не толкова решителни колеги от ЕС.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?