/Поглед.инфо/ Могъщите държави винаги са се стремили да контролират големите търговски пътища. И смяната на историческите епохи често се свързва с промяна в начините и пътищата на търговията. Някога Древна Русия е възникнала по пътя "от варягите към гърците", тоест от северните морета към южните. Русия се изправя срещу Хазария, която контролира транзита, и спечели. Отслабването на Хазарския каганат обаче е свързано не само с военни поражения, но и с промени в търговските пътища.
Най-дългият търговски път в древната и средновековната история е бил така нареченият Велик път на коприната. Терминът е въведен през 1877 г. от немския географ Фон Рихтхофен. Така се наричала сложната разклонена мрежа от пътища от Китай до Близкия изток и през Волга до Черноморския басейн. През VIII-X век вместо сухопътни пътища по Волго-Донската част на маршрута започват да се използват речни пътища и пренос, както и по пътя „от варягите към гърците“. Всъщност, който контролира главните пътища и възли на магистралите - той управлява света. Винаги е било така. През XX и XXI век нищо не се е променило в този смисъл.
Основният евро-азиатски търговски път до вчера изглеждаше приблизително така: от Хамбург (Германия) по Северно море по северозападния бряг на Европа, през Ламанша, след това през Гибралтарския проток до Средиземно море, след това през Суецкия канал до Червено море, след това през протока Баб ел Мандеб до Арабско море. От там можете да отидете до пристанищеМумбай (Индия) или, след като заобиколите индийския полуконтинент, стигнете до Китай, след това и Япония.
Този маршрут далеч не е идеален. Основният проблем е Суецкият канал. Цената на преминаването на тежък кораб може да варира от 160 хиляди до един милион долара и дори повече. От 1 май 2022 г. тарифите за транспортиране на петрол през Суец се повишават с още 15%. Като цяло цените постоянно растат. Има и задръствания, както например миналата година, когато контейнеровозът „Евъргрин“ заседна и парализира корабоплаването. Поради високите цени и риска от задръствания превозвачите понякога предпочитат да изпращат кораби по по-дълъг маршрут, заобикаляйки Африка. Суецката магистрала обаче си остава основната, поради не само икономически, но и политически причини.
Суецкият канал е открит през 1869 г. и до 1956 г. всъщност принадлежи на Англия. Когато египетският президент Гамал Абдел Насър национализира канала, Франция, Англия и Израел незабавно нахлуват в Египет, за да защитят демокрацията там. Но войната завършва наравно, каналът остава в Египет, опитват се да го изчистят и да го отворят възможно най-скоро. Той е твърде важен за световната търговия. Парите за работата на канала обаче не дават покой на американците. През 2011 г. те изземат 70 милиарда долара от Египет, като се твърди, че са ги намерили в сметките на президента Мубарак, когото свалиха от власт и затвориха. Типично за тях.
Въпреки това евро-азиатският търговски път позволява на Европа да запази своето политическо и икономическо господство в Евразия чрез ролята на европейски пристанища за трансбордиране като Хамбург. Усетихме го веднага, когато „санкциите“ ни откъснаха от главната магистрала, от този Гълфстрийм на световната търговия.
Преди това стоките се доставяха в Русия много често по следния начин: океански кораб - контейнеровоз на някаква компания като „Мерск“ - беше натоварен например в китайското пристанище Кингдао и отиваше до Хамбург. В Хамбург контейнерите бяха разтоварени и разпределени до местоназначението им. Контейнерите за Русия бяха вземани и транспортирани до пристанището на Санкт Петербург.
С началото на санкционната война този маршрут беше нарушен. „Мерск“ спря да приема контейнери за Русия. Дори ако друга океанска линия доведе товара ни до Хамбург, пристанището нямаше да ги пусне от Хамбург до Санкт Петербург. Европа, без сянка на съмнение, злоупотребява с всичките си предимства, произтичащи от контрола върху морските линии и пристанищата за трансбордиране. Това можеше да се очаква - и рано или късно нещо подобно трябваше да се случи.
Затова от 2002 г. Иран и Русия започнахме да разработваме проект за нова търговска магистрала Север-Юг. Когато този маршрут бъде задействан, Европа ще бъде изоставена и собствениците на товари ще се редят на опашка, за да превозват стоки по пътя ни. Новият маршрут ще превозва товари от Санкт Петербург на юг през Русия до Астрахан на Каспийско море. За това може да се използва система от железопътни линии и пътища. Но не само. Между другото, имаме Волго-Балтийски воден път, единна система от водни комуникации, свързващи Балтийско и Каспийско море.
През Каспийско море товарите могат да стигнат до Баку или по-нататък до Иран, който притежава южното крайбрежие на Каспийско море. След това товарът трябва да бъде доставен до иранските пристанища на Арабско море (например до пристанището Чабахар), откъдето корабите ще отидат в Мумбай или по-нататък в Югоизточна Азия. Според Индийския регистър за корабоплаване това ще намали времето за пътуване от Европа до Индия от 45-60 дни на 23 дни и ще намали разходите за доставка.
Това ще бъде революция в международната търговия. И автоматично ще стартира процеса на промяна на исторически етапи. Европа повече няма да може да диктува своите условия. Къде е Европа? Тя остава отстрани. Стоките ще минават през Русия и Иран към Индия и Китай и от Индия и Китай към Иран и Русия.
Европа, ако иска, може да поиска от нас да я свържем с новата търговска магистрала Север-Юг, където пристанището на Санкт Петербург ще заеме мястото на фалиралия Хамбург. И може би ще се свържем. Но ако на Запад се държат по различен начин, отколкото ни трябва, тогава можем да ги изключим. Точно така, както сега Русия беше изключена от евро-азиатската магистрала. В края на краищата бяхме свързани с нея само чрез страничното разклонение Хамбург-Петербург.
След пълното пускане на магистралата Север-Юг, Европейският съюз най-вероятно ще започне да се разпада. Това се е случвало много пъти в историята. По една или друга причина международната търговия променя маршрутите си, транзитът на стоки мигрира, а вчера най-богатите градове остават празни, разрушени и загинали, а цели държави и дори цели цивилизации изпадат в незначителност и престават да съществуват. Преди хиляди години подобна катастрофа вероятно е сполетяла Мохенджо-Даро и преди много стотици години Хазария е загинала по този начин. Почти винаги, когато видим упадъка на държави и култури, има промяна в начините на търговия. Понякога това е причината, понякога отключващият фактор, понякога ефектът, но почти винаги има връзка.
Промяната на търговските пътища на евразийската и международната търговия е отдавна назряла. Но съществуващите пътища могат да издържат още много десетилетия. По силата на навика, по силата на инерцията, заради развитата инфраструктура на старите релси, по политически причини. Глупавите лидери на Европа обаче решиха сами да обърнат ситуацията: повече от 40 години те измъчваха Иран със своите „санкции“, а сега започнаха икономическа война с Русия. Иран и Русия нямат друг избор, освен да ускорят работата по новата магистрала. И тук Индия е готова да помогне.
Е, Европа сама избра съдбата си. От времето на Шпенглер се говори много за „упадъка на Европа“, но едва днес нейните тесногръди лидери решиха да ускорят събитията и буквално със свои ръце задушават цивилизациите си.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com