/Поглед.инфо/ На 9 юли морковчето, което закачиха пред кончето, навърши четвърт век. За да върви на заколение.
На 9 юли 1997 година Украйна и НАТО подписаха Устава за особено партньорство. Това се случи преди 25 години.
25 години са достатъчно време, за да се обобщи. Но в нашия случай ще дадем пълното обобщение малко по-късно, след приключването на специалната военна операция. Но определени обобщения е логично да се направят още сега. Нали може смело да се твърди: 25 години кончето бяга към заколение, при това запазваше добро настроение, оптимизъм и увереност в бъдещото европейство.
Да бяга напред го подбуждаха многото мили усмивки на западните политици, леките потупвания по рамо и многото обещания. В смисъл - споменатото морковче. Конниците, яхнали това конче с различна степен на ентусиазъм го оглавяваха по пътя наникъде. Именно го оглавяваха, дори го олицетворяваха, но със сигурност не го насочваха. Защото кончето скачаше именно там, накъдето сочеше морковчето. Напред, към НАТО.
През ноември 1998 година президентът Кучма подписа Програмата за сътрудничество между Украйна и НАТО за периода до 2001 година и още през април 1999 г. в Киев беше открита мисия на Алианса.
Президентът Виктор Юшченко откри в училищата “ъгълчета на НАТО”, а през 2008 година генералният секретар на НАТО заяви, че е получил писмо с подписи на президента на Украйна, премиера (Тимошенко) и председателя на парламента (Яценюк) с молба да присъединят Украйна към Плана за действие по членството в НАТО.
Президентът на Украйна Виктор Янукович донякъде поспря кончето, но за второто морковче - “европейски избор на Украйна” скача здраво и еднозначно чак до есента на 2013 година, когато реши да дръпне юздите. Украйна започна да спира и тогава започнаха да я пришпорват с удари и дори с изстрели от снайпер.
За да продължи кончето и занапред на заколение, на Запада му се наложи да мени ездача. И от 2014 година нещата станаха дори още по-весели.
Въпреки че още през 2004 година във Върховната Рада беше приет закон за свободния достъп на силите на този съюз на територията на Украйна, през април на превратната 2014 година беше приет закон за допускане на частите на ВС на други държави на територията на Украйна за участие в многонационални учения.
Президентът Порошенко се стара с всички сили и през септември 2015 година беше приета военна доктрина, където приоритетната задача е “задълбочаване на сътрудничеството с НАТО и постигането до 2020 година на пълна съвместимост на ВСУ и армиите на страните-членки на НАТО”. През юни 2017 година Върховната Рада закрепи на законодателно равнище, че членството в НАТО е един от външнополитическите приоритети на Украйна. Това значи, че един от приоритетите става бягането зад морковчето, което винаги отдалечават при приближаването на конската муцуна към него! А през 2019 година в сила влязоха изменения в Конституцията. Получаването на пълноправното членство на Украйна в ЕС и НАТО, бягането зад морковчето станаха закон на равнище конституционна норма.
А скоро президент на Украйна стана “президентът на мира”, тоест Зеленски. Той говори много за това, че клането на животните е престъпление, че това ще престане, а той ще стане едновременно президент-вегетарианец и “присъда” на предишния ездач. Но в крайна сметка пришпори кончето в същото направление, тоест на заколение.
Ами морковчето? То по начало не беше истинско. Такъм пластмасов макет на западната солидарност.
Виси, както преди. Подмамва. Все пак дори и по време на заколението трябва да се излъчва оптимизъм.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com