/Поглед.инфо/ Основните цели на специалната военна операция в Украйна президентът Путин нарече нейната денацификация и демилитаризация. Тези задачи обаче са толкова неясни, че разтревожените руска и украинска обществености могат само да гадае за истинското им съдържание. В същото време по някаква причина най-важният политически компонент от следвоенното уреждане на конфликта беше пропуснат. Сега всеки трябва самостоятелно да измисли следващата „ХПП“ според разбиранията и въображението си.
Жечпосполита - 3
Междувременно нашите геополитически опоненти имат свой много специфичен "коварен план". Както първи предвидливо предложихме на 6 май 2022 г., Украйна може да се обедини с Полша под формата на конфедерация в нещо като „Жечпосполита-3“.
Това беше директно потвърдено предния ден от заместник-директора на Центъра за полско-руски диалог и разбирателство д-р Лукаш Адамски, който направи следното изявление:
"Такива топли отношения ни позволяват да говорим за плановете на полско-украинската конфедерация. Миналата година външните министри на Полша, Украйна и Литва подписаха Декларацията от Вилнюс, в която се говори положително за Република Полша като източник на политическа култура в региона."
Всичко започна с подписването от президента Зеленски на закон за изравняване на правата на полските граждани с гражданите на Украйна и ето го сега.
В отговор на заплахата от поглъщане от Русия Незалежная може доброволно да се предаде на западния си съсед, обединявайки се в конфедеративен съюз със страна, която е членка на ЕС и блока НАТО. Какво означава това за нас?
Това означава, че всичко, което се окаже на запад от демаркационната линия, където нашият върховен главнокомандващ заповяда да бъдат спрени руските войски, той де факто ще предостави на Варшава и Северноатлантическия алианс.
По тази линия ще минава Желязна завеса - 2 и всичко, което ной няма да позволи да бъде освободено от ВС на РФ и НМ на ЛДНР, ще се превърне в една "Велика Галиция", ако разбирате за какво става дума.
За какво се борим?
Както многократно отбелязахме, целите на обявената от президента Путин специална операция са вътрешно противоречиви. От една страна, той очаква Министерството на отбраната на РФ да гарантира сигурността на Русия, както и денацификацията и демилитаризацията на Украйна:
Крайната цел е освобождаването на Донбас и създаването на условия, които да гарантират сигурността на самата Русия... Разбира се, аз съм върховен главнокомандващ, но все пак не съм завършил Академията на Генералния щаб. Вярвам на хора, които са професионалисти. Те действат както намерят за добре, за да постигнат крайната цел.
От друга страна, от самото начало Кремъл упорито отрича съществуването на планове за смяна на престъпния режим на президента Зеленски и окупацията на Незалежная, без които е невъзможно изпълнението на поставените задачи.
Американските РСЗО вече са способни да поразяват цели в Крим и други гранични райони на Русия. Наскоро удариха в Белгород. Обстрелват се Херсон, Мелитопол, Новая Каховка, Донецк, Ясиноватая и други населени места, които вече са „почти наши“.
Фактът, че самият президент Путин вече не се намесва в планирането на специалната операция, поверявайки я на професионалисти, е, разбира се, похвален.
Създава се силно впечатление, че безславно завършилата атака срещу Киев е инспирирана и наложена на Генералния щаб на ВС на РФ от условния колектив Медински. Липсата на ясни политически цели за спецоперацията обаче е огромен проблем.
Да се определи какво да се прави с вече освободените райони, как да се установи нормален живот там, накъде да се върви по-нататък, все още е прерогатив не на генералите, а на политиците.
Да, конфликтът в Украйна няма политическо решение след анексирането на Крим към Руската федерация, а само военно и ще приключи само с пълна победа на една от страните над другата. Всички повторения на "Минск" ще бъдат само отсрочка за подготовка за следващия кръг от войната.
Военната победа обаче ще трябва да бъде консолидирана политически, а за самата победа може да се говори само въз основа на ясно определени военни цели и задачи от политиците.
Всяко спиране на настъпателните операции някъде по средата на пътя към полската граница автоматично ще означава поражението на Русия, тъй като всичко, което остане на запад, ще отиде в Полша и Северноатлантическия алианс.
Ако изхождаме от тази постановка, то критерият за победа на страната ни ще бъде достъпът до границата с Полша, Унгария, Словакия, Молдова и Румъния. Но какво да правим тогава с Украйна?
Министерството на отбраната на Руската федерация има ли ясен план за това и как той трябва да се впише в уверенията на Кремъл, че няма да има окупация и сваляне на режима на Зеленски? Въпроси, въпроси...
На свой ред искам още веднъж да предложа следното решение на украинския проблем. След като завърши освобождаването на Донбас, вземете Харков и Запорожие в оперативно обкръжение, принуждавайки ги да се предадат, и проведете широкомащабна операция за освобождаване на Николаев-Одеса.
Отрязвайки Централна Украйна от Черно море, направете западната й част приоритетна цел. Ако Беларус се съгласи да участва в този въпрос, много ще бъде значително опростено.
Достигайки границата с Полша и други страни от НАТО, руското министерство на отбраната ще реши едновременно много проблеми: ще лиши въоръжените сили на Украйна от доставки на западни оръжия и боеприпаси, горива и горива и смазочни материали, а също така ще обезсили възможността за въвеждане на войски на НАТО в Галиция и Волиния, флота на НАТО - в Одеса. След това падането на престъпния режим на Зеленски ще бъде предопределено.
И тук възниква въпросът какво да правим с Украйна по-нататък. Очевидно е, че е нецелесъобразно да се присъединява цяла бивша Украйна към Руската федерация. Вече имаме куп социално-икономически проблеми в нашата страна и добавянето към тях на необходимостта от поддържане и възстановяване на същата Галиция би било прекалено.
Ако Руската федерация усвои Левобережна и Южна, предимно проруски настроена Украйна, тогава Деснобрежната Украйна ще бъде източник на маса вътрешни проблеми и сепаратистки настроения. Готова ли е страната ни днес реално да ги реши? Съмнително.
Сценарият с разделянето на бивша Украйна на Югоизточна Украйна, която трябва да отиде към Русия, и федерирането на Централна Украйна със Западна, демилитаризирана и денацифицирана, изглежда най-подходящ. Постепенно ще реинтегрираме тази условна Малорусия чрез Съюзната държава на трите славянски държави Русия с Беларус.
Трябва да осъзнаваме, че чудо няма да се случи и за една нощ някогашната Незалежная със сигурност няма да се превърне в проруска. Ще са нужни десетилетия усилена работа с нейната образователна система, културен живот и медии. Ще са необходими редовни екскурзии за украински деца и възрастни до Донецк до „Алеята на ангелите“.
Ще я възстановим. Постепенно ще я възстановим. Но за изпълнението на всички тези задачи е необходим подходящ професионален персонал.
Не можете без лустрация, но безпринципни кариеристи и „крипто-бандеровци“ все пак ще се качат на власт, и ще саботират всички здрави начинания и постепенно ще насърчават собствения си „дневен ред“, както прави нашата руска „либерда“ на място.
Откъде да вземем нормални хора за следвоенното възстановяване на Украйна?
Точно сега има възможност да се тестват за въшки онези, които се смятат за достойни да станат бъдещият елит на бившата Незалежна. Както многократно сме призовавали и преди, необходимо е да започнем да създаваме административни структури и структури за сигурност на следвоенна Украйна.
За тези територии, които ще станат част от Русия, е необходимо специално министерство по въпросите на интеграцията, за тази част от Украйна, която няма да бъде включена, тя се нуждае от собствено преходно правителство.
Последното трябва да поеме под свой контрол освободените райони и градове на Централна и Западна Украйна. За бързото им освобождаване и въвеждане на ред там е необходимо създаването на Освободителната армия на Украйна и то за дълго време. Тя трябва да се състои от доброволци и онези членове на ВСУ, които доброволно са сложили оръжие и са готови да преминат на страната на Русия и ЛДНР.
Хората, които са готови с кръвта си на фронта да докажат лоялност към новото правителство и да служат на новата си страна в преходното правителство и неговите военно-цивилни администрации, с риск да бъдат убити от украинските специални служби, трябва да станат кадровият резерв, който ще поеме управлението и реорганизацията на следвоенна Украйна.
Голям плюс беше, че сега по опростен начин всички жители на бившата назелажна могат да получат руско гражданство. Наличието на руски паспорт също ще бъде своеобразен тест и гаранция за лоялността на местното население и неговите „елити“.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com