/Поглед.инфо/ Политическите битки в Лондон след стремителната атака срещу Борис Джонсън преминаха в позиционен режим. Министър-председателят се е затворил в резиденцията си на Даунинг Стрийт и отказва да напусне. Съпартийците, които го настройват за оставка, се върнаха с празни ръце. „Ако имаше поне малко достойнство, самоуважение и благоприличие, трябваше да разбере, че всичко е свършило“, разочаровано заявява лидерът на парламентарната фракция на Националната партия на Шотландия Иън Блекфорд. Вместо да подаде оставка, Джонсън написа писмо до Единбург, в което отказа на шотландците правото да проведат втори референдум за независимост. Като цяло се преструва, че всичко върви както обикновено. Въпреки факта, че през последния ден няколко десетки души напуснаха правителството му.
Най-скорошните проучвания на общественото мнение показват, че 68 процента от британците са против Джонсън. „Ръководителят на правителството е наясно, че има мандат на доверие от 14 милиона души и ще напусне само ако Консервативната партия вземе този мандат от него“, каза пред репортери един от съюзниците на премиера. Джонсън си позволява да контраатакува. Късно в сряда вечерта той уволни министър Майкъл Гоув, защото го помоли да освободи премиерския пост.
Тези политици имат стари сметки за уреждане. Гоув предаде Джонсън, когато той за първи път се опита да се кандидатира за премиерския пост. През 2016 г. Майкъл Гоув беше шеф на предизборния щаб на Джонсън и в последния момент неочаквано обяви, че Борис поради личните си качества не може да заеме поста ръководител на правителството и дори издигна своята кандидатура на негово място. В британския политически елит, където отношенията никога не са били лесни, това се възприема като отиване твърде далеч. Достатъчно е да се каже, че в кръга на Джонсън Гоув е наричан змия.
Следващата седмица неумолимият премиер трябва да обяви отдавна обещаните мерки за справяне с икономическите проблеми. Тази бравада като цяло е в стила на Джонсън - той е майстор на лозунгите, но когато става въпрос за реални дела, се оказва слаб.
Историята на падането му не започва вчера. Първият звънец удари веднага след триумфалната изборна победа през декември 2019 г. Тогава, водена от Джонсън, Консервативната партия спечели солидно мнозинство в парламента. Той обеща да осигури Брекзит и лесно победи опозиционните лейбъристи, защото те, под ръководството на Джереми Корбин, не можаха да формулират ясна позиция.
Политическият му капитал беше огромен, но премиерът бързо го превърна в прах. Джонсън пропусна началото на пандемията: пропусна важни срещи, закъсня с въвеждането на карантина, което коства живота на хиляди британци. Самият той едва беше спасен в лондонска болница. В същото време в кабинета процъфтява шуробаджанащината: многомилионни договори за закупуване на лични предпазни средства и тестове се разпространяват сред познати и приятели.
Изглеждаше, че Джонсън има шанс да възвърне доверието. Правителството му успя да закупи ваксини, спазващите закона британци се наредиха на опашка за инжекции.
Но се оказа, че законът не е писан за всички. В края на миналата година изплуваха подробности за събирания в резиденцията му на Даунинг стрийт, и то с всички подробности. Докато на британците беше строго наредено да си стоят вкъщи и да спазват карантина, подчинените на Джонсън и самият той се забавляваха и пиеха, без да се натоварват с условности дори когато страната изпращаше последния път на съпруга на покойната кралица принц Филип и самата Елизабет II беше принудена да скърби сама със защитна маска, като се пазеше на разстояние от останалата част от семейството си.
Проблемът дори не е, че премиерът е пил. Най-лошото е, че излъга, като заяви в парламента, че не е нарушил закона. Тлъста точка в тази история беше поставена от полицейската глоба, наложена на Джонсън за празнуване на рождения му ден в офиса му. Сумата от 50 лири беше незначителна, но самият факт на установеното нарушение потвърждаваше, че премиерът е хванат в лъжа.
Той влезе в историята на Великобритания като единственият министър-председател, нарушил установените от самия него закони. В същото време правилата на британската политическа система правят ръководителя на правителството отговорен за поведението на своите подчинени. Смята се, че в стените на британския парламент депутатите нямат право да лъжат - поне на теория. Обвинението на колега в лъжа там се оценява като тежко нарушение, за което председателят лишава нарушителя от правото да участва в заседанието на камарата. Понякога забраната продължава няколко дни.
В същото време английските издания открито наричат Джонсън сериен лъжец. Тази репутация се закрепи за него много преди да придобие минимална политическа тежест. След като завършва Оксфорд, Джонсън решава да стане журналист. Двадесет и три годишен стажант за лондонския вестник „Таймс“ получи поръчка да напише статия за разкопките на двореца на английския крал Едуард II. Джонсън се обадил на своя кръстник, известния професор по история Колин Лукас. Коментарът на учения му се сторил скучен и той реши да добави нещо от себе си към него: "Приписах на Колин думите, че Едуард Втори в този Розов дворец се въргалял с любовника си Пиърс Гавестън. За съжаление имаше някакъв историк от провинцията, който забеляза, че по времето, когато е построен Розовият дворец, Пиърс Гавестън е бил убит отдавна“, спомня си самият Джонсън епизода, след който веднага е уволнен от вестника.
Джонсън започва работа за „Телеграф“. Отиде като кореспондент в Брюксел и там продължи да съчинява приказки: пише за планове да се взриви сградата на Европейската комисия и на нейно място да се построи километров небостъргач, че еврочиновниците ще въведат нови стандарти за презервативи, за да пасват на скромните достойнства на италианските мъже. Влизайки в политиката, той изгаря в афера с журналистката Петронела Уайът. Джонсън лъже лидера на Консервативната партия, че няма извънбрачни връзки, беше изловен в лъжа и уволнен. Известният журналист Питър Оборн събира доказателства за това как британските лидери лъжат в продължение на много години: „Гордън Браун, Дейвид Камерън, Тереза Мей - всички те си позволяват да изричат лъжи, но това, може да се каже, е в рамките на нормалния диапазон. Когато през 2019 г. министър-председател стана Джонсън, моето досие започна да расте главоломно"
Като външен министър Джонсън лъже, че британските учени са идентифицирали руския произход на отровата, с която се твърди, че са отровили Скрипал. Джонсън все още не може да задмине Тони Блеър, който въвлече Великобритания във войната в Ирак под фалшив претекст, въпреки че нищо не може да бъде изключено, като се има предвид ролята му в настоящата украинска история. Бившият му най-близък съветник Доминик Къмингс е убеден, че Джонсън е използвал Украйна, за да се предпази от нарастващото недоволство у дома: "Той просто се опитва да оцелее. Той ще пожертва хиляди украинци, само за да може да кара мотоциклет из селската си резиденция. Съмишленици в неговия бункер вярват, че войната му помага да избяга, защото отвлича вниманието. Борис прави всичко само за себе си.“
Съдейки по темповете на оставките около него, защитавайки се, Джонсън рискува да остане сам. Въпреки кризата в икономиката желаещи да заемат неговото място не липсват. Не е сигурно обаче, че той ще бъде заменен от някой коренно по-добро.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com