/Поглед.инфо/ На Запад осъзнават, че разходите за конфликта в Украйна вече надвишават печалбите и е време да се измъкнат от него, но запазвайки лицето си

В местните медии почти неусетно премина информацията за програмната статия на президента на САЩ Джо Байдън за Украйна, публикувана в The New York Times на 31 май . За да разберем контраста на промените във възприятието за геополитическото изравняване, настъпили сред политическите елити на Съединените щати, трябва да си припомним речта на Байдън на 26 март във Варшава. Това дава основание да се говори и за перспективите за развитие на руско-украинския конфликт.

Нека ви напомня, че почти месец след като Русия започна специалната военна операция (СВО) в Украйна, на 26 март Байдън произнесе обръщение в Полша, наречено: „За обединените усилия на свободния свят за подкрепа на народа на Украйна“.

В тази реч Байдън говори за фундаменталната борба между демокрацията и автокрацията в света, използвайки примера на Украйна. "Трябва да сме наясно, че тази битка няма да бъде спечелена нито в следващите дни, нито през следващите месеци. Трябва да се подготвим за дългата битка, която ни предстои", каза американският президент.

„Няма да е лесно, ще има цена. Но ние трябва да платим цената, защото тъмнината, която ръководи автокрацията, не може да се мери с пламъците на свободата, които осветяват душите на свободните хора по света“, каза Байдън.

По-нататък той обяснява принципния характер на ситуацията: "Всяко поколение трябваше да победи смъртните врагове на демокрацията. Историята показва, че това е задачата на нашето време, задачата на това поколение."

Американският президент обясни още, че Русия никога няма да победи Украйна, защото „свободните хора няма да живеят в свят, в който царят безнадеждност и мрак“. Той сравни руския президент Владимир Путин с диктатор, "който вярва, че силата ще надделее", докато според Байдън Путин "може и трябва" да прекрати военните действия в Украйна.

Обобщавайки случващото се в Украйна, Байдън каза: "Това е, без преувеличение, пряка заплаха за реда, установен след Втората световна война. Ние сме заплашени от връщане към десетилетия на войни, разкъсващи Европа, които са били преди този ред. за международното право. Не можем да се върнем към това. Сериозността на тази заплаха изисква решителни действия от страна на Запада."

По мнението на Байдън, в резултат на единните санкции на Запада руската икономика ще падне наполовина и скоро тя няма да бъде включена в световните двадесет, а за 1 долар уж вече дават 200 рубли (по това време).

С всичко това американският президент каза, че няма да изпраща войниците си в Украйна, но защитата на членовете на НАТО ще бъде засилена. Байдън завърши речта си с думите, че "диктатор, който се стреми да възстанови империята, никога няма да унищожи любовта на хората към свободата. За бога, този човек не може да остане на власт". Разбира се, тук той имаше предвид руския президент.

Ако жалката реч на Байдън във Варшава беше около 27 минути, то инсинуиращото и спокойно четене на статията му в The New York Times ще отнеме максимум 5 минути. Самото заглавие на статията „Какво ще направи и какво няма да направи Америка в Украйна " отразява промяна в подхода на САЩ руско-украински конфликт - американците се ограждат от конфликта.

В началото на статията Байдън дефинира целите на САЩ за Украйна: „Искаме да видим демократична, независима, суверенна и просперираща Украйна със средствата за възпиране и защита срещу по-нататъшна агресия“. Както виждате сами, не става дума за някаква фундаментална борба между демокрация и автокрация, светлина и тъмнина.

Четвъртият абзац на статията гласи: „Както каза президентът на Украйна Владимир Зеленски, в крайна сметка тази война „окончателно ще приключи само с дипломация“. Всички преговори отразяват фактите на места. Ние бързо отправихме за Украйна значително количество оръжие и боеприпаси, за да може да се сражава на бойното поле и да бъде във възможно най-силната позиция на масата за преговори“.

Все пак Байдън не споменава заплахата за реда, „установен след Втората световна война“, а „победата на поколенията над враговете на демокрацията“ очевидно вече не се харесва на никого. Много характерно е, че исканията към президента на Русия за спиране на военните действия се смениха с темата на преговорния процес, макар и с надежда за силна позиция на Украйна.

Статията продължава да говори за продължаващия санкционен натиск върху Русия, за обещанията към съюзниците на САЩ да намалят зависимостта си от руските изкопаеми горива и да ускорят „прехода към бъдещето на чистата енергетика“. Но нищо не беше казано за „успехите“ на тази санкционна политика, за мястото на руската икономика в света и за курса на рублата.

Очевидно според Байдън САЩ не само вече не се стремят към война между НАТО и Русия, но и да свалят Путин: „Колкото и да не съм съгласен с г-н Путин и да намирам действията му за скандални, Съединените щати няма да се опитват да го свалят в Москва“. След жалките изявления, че руският президент е диктатор и не може да остане на власт, думите „не съм съгласен“ от устните на американския президент звучат много скромно, а намерението да се отстрани Путин от власт е напълно опровергано.

"Ние не насърчаваме и не позволяваме на Украйна да нанася удари извън нейните граници. Ние не искаме да удължаваме войната, само за да нараним Русия", пише Байдън. Фактът, че в цялата статия Съединените щати изразяват исканията си по отношение на Украйна, а не към Русия, предполага, че САЩ се опитват да изравнят този конфликт.

След това американският президент се върна към темата за преговорите, но започна, като заяви, че „няма да оказва натиск върху украинското правителство, частно или публично, да направи каквито и да било териториални отстъпки“. Като цяло самото публично изказване на подобна възможност е свързано със задкулисни слухове, които изтекоха от Белия дом в медиите.

След това той обвини руската страна в нарушаване на преговорния процес между Русия и Украйна, но украинската страна се отказа от предложенията си, предадени на руските представители в Истанбул на 29 март, позовавайки се на провокацията с кланетата в Буча. В същото време, според Байдън, САЩ „ще продължат да работят за укрепване на Украйна и да подкрепят усилията й за постигане на прекратяване на конфликта чрез преговори“.

В края на статията американският президент припомни, че „ако Русия не плати висока цена за своите действия“, това ще застраши други демокрации и „може да отбележи края на международния ред, основан на правила“. Той начерта червена линия върху този конфликт: „всякакво използване на ядрени оръжия в този конфликт в какъвто и да е мащаб би било абсолютно неприемливо“.

Статията завършва със следните фрази: "Владимир Путин не е очаквал такава степен на единство или сила на нашия отговор. Той сгреши. Ако очаква да се поколебаем или да се сломим през следващите месеци, той също греши."

Сравнявайки тези две изказвания, можем недвусмислено да кажем, че колективният Запад, представляван от Съединените щати, вече потрепери, единствената червена линия, изразена в този конфликт, е използването на ядрени оръжия от Русия, което означава, че всичко останало вече не играе роля.

Струва си да припомним, че след посещение в Киев на 24 април, ръководителят на Пентагона Лойд Остин, коментирайки ситуацията в Украйна, каза пред журналисти : „Вярваме, че ние, те, можем да спечелим, ако разполагат с подходящото оборудване , правилната подкрепа и ще направим всичко възможно. Искаме да видим Русия отслабена до степен, в която не може да направи нещата, които правеше преди нахлуването в Украйна."

Оттогава обаче Лойд Остин не е говорил за Русия по този начин. Дори на 11 май, на изслушвания в Конгреса на САЩ относно бюджета за отбрана и отпускането на 40 милиарда долара за Украйна, ръководителят на Пентагона нарече Китай „водещият дългосрочен проблем на американската армия“. Необходимостта от военна помощ за Украйна беше обоснована с факта, че основните военни действия се преместиха в Донбас и „идните седмици ще бъдат критични за Украйна“.

Предишните статии на RUSSTRAT вече описаха борбата между "гълъби" и "ястреби" в Белия дом за Украйна. Затова не е изненадващо, че първоначално изтеклите от Белия дом, изразени от много надежден източник - списание Politico, сочат , че Байдън се съпротивлява на украинските искания за доставка на ракетни системи за залпов огън с голям обсег. Малко по-късно обаче беше одобрена доставката на американски MLRS, но без боеприпаси с максимален обсег.

Тази хетерогенност в подходите на Белия дом се разпространи на обществената арена и дори ескалира в конкретни искания към Байдън в медиите, които винаги са подкрепяли неговата партия. В статията „ САЩ и ЕС започват да осъзнават, че границата на конфронтацията с Русия е достигната“, се описва, че по вътрешнополитически причини от Байдън се изисква да определи конкретните цели на САЩ в Украйна.

Медиите също така искаха Белият дом да намали „апетитета“ на Украйна и да предаде на нейното ръководство необходимостта от сключване на мирни споразумения, дори на висока за тази страна цена.

Сега можем да видим със собствените си очи, че Байдън частично изпълнява тези изисквания, като публикува политическа статия, в която политиката на САЩ за Украйна изглежда много по-скромна в сравнение с първоначалните изявления. Все пак би било преждевременно да се каже, че битката между „гълъбите“ и „ястребите“ в Белия дом е приключила.

Разбира се, ситуацията на фронтовете играе важна роля в тези промени в политическия подход, тъй като западните медии вече признават , че Украйна губи битката за Донбас. New York Times съобщи , че Украйна умишлено е задържала информация за реалното състояние на нещата на фронта, за да гарантира запазването на оръжейните доставки на САЩ.

Освен това колективният Запад не пресметна силата си в икономическата война срещу Русия и сега търпи загуби, които заплашват да сменят управляващите елити. Тъй като при рязък спад в стандарта на живот на населението те практически нямат шанс да бъдат преизбрани в рамките на демократичните процедури.

Следователно в Европа се забелязва известен напредък в промяната на позицията по отношение на Украйна. Например германският външен министър Аналена Бербок отказа да се срещне с украинския посланик в Германия Андрий Мелник. Преди това никой не можеше да откаже на Мелник, дори обиди към първите лица на ФРГ му се разминаха и той продължава да говори по немската телевизия.

Сега вестник Zeit признава , че след 24 февруари германските медии са имали правило „само хубави неща ще стават публични за Украйна“, но междувременно тази страна е затънала в корупция, а нейният президент Владимир Зеленски изгражда диктатура.

Както съобщава CNN, САЩ, Великобритания и ЕС обсъждат начини за разрешаване на ситуацията в Украйна без участието на представители от Киев. Колективният Запад не е в състояние да издържи продължителния конфликт между Русия и Украйна: в допълнение към разходите за санкции, растящите цени на енергията, Украйна ще трябва да бъде финансирана почти изцяло, тъй като икономиката й не работи и деградира с всеки ден на военни действия. Почти невъзможно е да се обяснят огромните разходи за Украйна на европейския гражданин, който вече вижда перспективата да мръзне в студен апартамент през зимата.

В Украйна са наясно с тази ситуация: „Всеки иска малко да ни тласне към някакъв резултат, който определено не е от полза за нас, но е от полза за определени страни, които имат свои собствени интереси. Отново интересите са различни: както финансови, така и и политически“, каза Зеленски пред украинските медии.

Британският премиер Борис Джонсън вече предупреди колегите си да не принуждават Украйна да сключва неизгодно за нея мирно споразумение, което означава, че подобни разговори наистина се водят, при това на достатъчно високо ниво.

Разбира се, Западът иска мирни споразумения между Русия и Украйна при приемливи условия, за да могат по-късно да обяснят на своя електорат, че са успели да спасят Украйна от пълното унищожение от Русия. Западът не е готов да признае поражението си, по-лесно му е да обяви, че в тази битка няма окончателни губещи. Разбира се, ще има отстъпки от Украйна, но тези отстъпки, договорени със Запада, едва ли ще задоволят Русия.

Високопоставен източник в руското правителство каза пред "Известия", че ако Киев все пак осъществи контакт с Москва, тогава няма да се обсъжда статута на Херсонска и Запорожка област, както и темата за Крим и Донбас. Русия вдига залозите и с право.

В същото време за цели на руската специална операция в Украйна се определят денацификацията и демилитаризацията на тази страна, а Владимир Путин изрази мнение, че въпросът за всяка заплаха от Украйна трябва да бъде недвусмислено разрешен, а не да се отлага.

Обобщавайки горното, можем да заключим, че колективният Запад е узрял да предложи на Русия да замрази този конфликт, но нашата страна трябва да постигне първоначално поставените си цели в Украйна, в противен случай в резултат на тези преговори ще се получи само отсрочка, която ще се превърне в нова, още по-ожесточена война с Киевската хунта.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?