/Поглед.инфо/ През последните десетилетия сме свидетели за употреба на сила от едни държави  спрямо други при възникнали конфликти. В почти всички случаи те са определяни като агресия и в нарушение на международното право.

За разрешаването на международни  конфликти има създаден механизъм- Съвета за сигурност при Обединените нации. Само с негова резолюция  следва да бъде предприета военна интервенция в район с размирици  или срещу страна, която ги причинява, или осъществява действия застрашаващи сигурността на местно население или на  съседни държави. 

При разпадането на Югославия обаче, срещу Сърбия бяха предприети военни действия, без решение на Съвета за сигурност. През пролетта и лятото на 1994 г. правителството на Руанда, намиращо се под контрола на племето хути предприе масово изтребление на хора от племето тутси, характеризирано от международната общност като геноцид. Осъдително събитие, което напълно оправдаваше в съответствие с международното право приемане на съответна  резолюция от Съвета на Сигурност и изпращане на сили на ООН в тази страна за предотвратяване на погрома върху тутси населението. Но Руанда е в Африка, там няма петрол или газ, не е интересна в политически план, и изтреблението на невинни хора беше извършено пред безучастния поглед на великите сили. За разлика от Руанда, бяха извършени бомбардировки на Сирия без резолюция на Съвета за Сигурност с цел поставяне под контрол на страната, която е богата на петрол и газ и защото през нейната територия е възможно изграждането на газопровод към Европа през Средиземно море, затова тя е поле на геополитически интереси и сблъсък.

Сирия е поле на геополитически интереси и сблъсък

Това е така, защото към Сирия проявява интерес и Русия, която има вече бази в страната и е получила концесии за добив на петрол.  А веднъж установила контрол върху Сирия, тя може да разпространи влиянието си върху съседни страни от региона и да застраши американските интереси и тези на съюзниците от НАТО. И в този сблъсък, международното право витае някъде из мъгливите облаци, зачитането на териториалната цялост на Сирия, може да е в полза на Русия, но не и на главните и геополитически противници- САЩ и Великобритания и даже не в интерес и на поддържащата с Русия приятелски отношения Турция.

 

     Следва да се отбележи,  че и  приемането на резолюция от Съвета за Сигурност не е гаранция, че страната срещу която тя е гласувана, ще изпълни решенията и, или че великите сили ще я принудят да ги изпълни.  След шестдневната израело- арабска война от 1967 г. Съвета за сигурност гласува ред резолюции, в които заяви, че е недопустимо завладяването от Израел на чужди територии чрез военни действия. На 23 декември 2016 г. Съвета за сигурност за пореден път прие резолюция , с която обяви изграждането на израелски селища на Западния бряг за нарушение на международното право и призова Израел да спре заселническата дейност. Окупацията на палестински територии и заселничката дейност продължава, но никой и не помисля да наложи санкции на Израел  за нарушаване на международното право. Ирак по време на режима на Садам Хюсеин беше бомбардиран многократно от 1991 г. буквално до инвазията през 2003 г. от САЩ и Великобритания, и по линия на разни операции като „Пустинна буря” през 1991 г. и „Пустинна лисица” през 1998 г., всички без разрешение с резолюции на Съвета за сигурност.

Чикагската доктрина на Тони Блеър

През 1999 г. по време на военната интервенция на САЩ и Великобритания срещу Сърбия във връзка с Косово, при  посещение в Чикаго британският премиер Тони Блеър заяви: "Настъпило е време да определим обстоятелствата, при които ние би трябвало да се намесим активно в задгранични конфликти". Изолационизмът, според него, трябвало да остане в миналото. Западът не трябвало да се притеснява да употреби военна сила за да премахне тиранията в страни, където управляват  диктатори като Саддам Хюсеин и да им донесе свобода, демокрация и просперитет.  В Съвета за сигурност на ООН, държави като Русия и Китай предвидимо може да наложат вето при гласуването на употреба на сила, поради което и не е необходимо да се търси решение по линия на ООН. С една дума употреба на сила в нарушение на международното право е допустима и оправдана.

Американският президент Джордж Буш внесе свой принос в Чикагската доктрина на Тони Блеър, като заяви, че Америка има право да употреби военна сила срещу Ирак, и без решение на Съвета за сигурност на ООН, поради това, че режима на Садам Хюсеин представлявал заплаха за сигурността на САЩ. В съответствие с тази доктрина беше осъществена през март 2003 г. военна интервенция на САЩ и Коалиция на желаещите срещу Ирак, към която се присъедини и България. Като оправдание за войната срещу Ирак беше заявено, тази държава разполагала с оръжия за масово унищожение, които застрашавали сигурността на САЩ и съюзниците от НАТО. Първоначално САЩ и Великобритания се опитаха да прокарат резолюция в Съвета за Сигурност за употреба на сила срещу Ирак. Но остана ясно, че Русия и Китай ще наложат вето, а и Франция не ги подкрепяше. И извършиха агресия, в нарушение на международното право. Тогавашният Генерален секретар на ООН Кофи Анан заяви през септември 2004 г. „Посочих, че не е в съответствие с Хартата на ООН. От наша гледна точка и Устава на ООН гледна точка, войната е незаконна”. В-к „24 часа” цитира напускащи страната иракчани, твърдящи, че , „в Ирак ще започне страшно клане, в което всеки ще е срещу всеки. Това ще е дълга война, която ще прелее в съседни държави”. Предсказанията им, се сбъднаха. Ирак потъна в хаос, стотици хиляди загинаха от бомбардировки и бомбени атентати. Последваха военни интервенции и срещу Либия и Сирия. По отношение на Сирия, бомбардирана от САЩ, Великобритания и Франция като предупреждение към режима на Асад за използване на химическо оръжие, но на практика в стремеж да бъде свалено правителството на Асад и установен подходящ режим, постоянният представител на САЩ при ООН Ники Хейли заяви, че САЩ ще извършат такава операция със или без резолюция на ООН, както и стана. САЩ и Великобритания изразиха даже мнението, че е безсмислено да се търси одобрение от Съвета за сигурност на планираната наказателна операция срещу Сирия, защото Русия ще наложи вето. Но такава позиция обезсмисля самото съществуване и роля на Съвета за сигурност, защото налага една нова доктрина в международните отношения-  правото на силните да определят, кой е крив и кой прав и да раздават правосъдие.  На практика тази доктрина се прилага и от по- силната Турция спрямо по- слабата Сирия, чрез  военни операции на турската армия на сирийска територия срещу местните кюрди. През лятото на 2022г. Израел извърши ракетен обстрел на цели в Дамаск, без изобщо да се обръща към Съвета за Сигурност с някакво оплакване по отношение на Сирия.

Заслужава да се види каква беше тогава позицията на България военната авантюра в Ирак през 2003 г.

Българското правителство на Симеон Сакскобургготски подкрепи безусловно инвазията на Ирак. В 30 членната „Коалиция на желаещите”, към която се присъединиха бивши соц. страни и България, участваха само пет западноевропейски държави – Англия, Испания, Дания, Холандия и Италия. В тази връзка политологът Евгени Дайнов заяви:: „България заедно с другите бивши соцстрани се оказа по-европейска от онези западни държави, които са забравили мисията на Европа!”. Франция и Германия заяви той, са „малодушни страни”.

А на 11 април 2003 г. външният министър Соломон Паси от трибуната на Народното събрание заяви: „България трябва да бъде горда, че беше страна победителка, страна освободителка. За трети път през последните 13 години България участва в една печеливша коалиция, за трети път от два века насам: през 1991 година в Ирак, през 1999 г. в Косово и през 2003 г. пак в Ирак”.

А „победата” съвсем не беше гарантирана; на 27 декември 2003 г. бе атакувана българската база в Кербала. Загиват петима бойци, 27 са ранени. 

Сериозен въпрос по отношение на правото за използване на сила постави инвазията на Русия в Украйна през 2021 г. Тук отново възникна проблема за защита на национална сигурност, който не може да бъде разрешен по линия на ООН. Украйна , САЩ и НАТО имаха споразумение за присъединяване на тази страна към НАТО и възможността това да стане се засили след преврата през 2014 г. в Киев, подкрепен от САЩ, което доведе на власт антируски режим решен твърдо да присъедини страната към НАТО. За Русия това означаваше до границите и да бъдат създадени бази на САЩ и НАТО, от които за кратко време може да бъдат поразени цени на всяка част от територията на тази държава. Русия изтъкна опасността за своята национална сигурност като сериозно и неоспоримо основание да предприеме военната интервенция срещу Украйна. И не прибягна до Съвета за Сигурност на ООН. След като САЩ и НАТО приложиха Чикагската доктрина на Тони Блеър, Русия основателно реши, че тази доктрина дава право и на нея да защити своята национална сигурност по този начин.

От разгледаните примери възниква въпросът: за какво международно право може да се говори, когато на силните на деня не желаят или виждат полза от това да се съобразяват с него?

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?