/Поглед.инфо/ За потенциалните въоръжени конфликти, които могат да бъдат подхранвани от достъпа до водни ресурси

В края на юни във френскоговорящия интернет се появи зашеметяващо видео, в което изпълнителният директор на Nestlé Петер Брабек-Летмат твърди, че водата не е човешко право и трябва да бъде приватизирана и контролирана от елита . П. Брабек-Летмат, който е председател на една от водещите световни корпорации и най-големият производител на храни в света, смята, че транснационалните компании /ТНК/ трябва да притежават цялата вода на планетата. Никой друг не трябва да има свободен и безплатен достъп до тази жизненоважна течност.

Изявлението на ръководителя на Nestlé, особено в контекста на глада през 2022-2023 г., прогнозиран от „владетелите на дискурса“, трябва да се слуша много внимателно.

Фактът, че до 2030 г. проблемът с питейната вода може да стане най-важният за човечеството , се обсъжда от високите трибуни в Русия и света повече от десетилетие. По данни на ОИСР, до 2030 г. 47% от хората ще живеят в райони с недостиг на вода. Според доклада на американското разузнаване до 2040 г. водните ресурси на земята ще бъдат толкова изчерпани , че човечеството ще изпита остър недостиг на питейна вода.

Руският съвет за сигурност предупреди за възможността от войни за прясна вода преди десетилетие. Още тогава ръководителят на Съвета за сигурност Н. Патрушев акцентира върху факта, че „Водата, на която Русия е толкова богата, е един от основните резерви за повишаване на нейната конкурентоспособност на световната сцена и осигуряване на националните интереси. Това изисква разработването на дългосрочни мерки за защита на това национално богатство .“

Достатъчно е да се каже за значението на водата за световната общност, че от всички водни запаси на Земята, наличната прясна вода е по-малко от 1%. В същото време общият му обем на нашата планета не се е увеличил по време на съществуването на човечеството, а населението на Земята вече се е приближило до 8 милиарда души.

Днес на планетата лъвският дял от прясната вода се консумира „безвъзвратно“ и се консумира не от самите хора (в процеса на хранене, ежедневието и т.н.), а от селското стопанство (напояване) и индустрията. Успоредно с това прогресира замърсяването на водата, почвата и подпочвените слоеве на литосферата от човешка дейност.

Разбира се, възможно е да се „извлича“ вода от все по-големи дълбочини, да се обезсолява морската вода и да се прилагат нови методи за пречистване, но всичко това е свързано със значителни разходи. Ситуацията с водата е много подобна на ситуацията с енергийните ресурси: потреблението расте, находищата се изчерпват, производствените разходи и цената на използваемия продукт нарастват ...

Изследователи като Юрий Кравцов, експерт за беларуското правителствено издание „Республика“, в началото на 2000-те заяви с увереност, че делът на чистата питейна вода на планетата непрекъснато намалява и тази тенденция се задълбочава.

По данни на ООН, през последния половин век, съотнесено по отношение на 1 човек, делът на питейната вода е намалял с повече от 60%. През следващите 25 години се предвижда той отново да намалее наполовина. Повече от 80 страни по света (над 2 милиарда души) изпитват недостиг на прясна вода още в началото на 21 век. Но ако без храна човек може да живее седмици, то без вода вече става въпрос за дни!

Още преди гладът, проектиран сега на базата на „коронавирусната епидемия“, да се превърне в още един инструмент за формиране на „новата нормалност“ в духа на Шваб, Брабек-Летмат и други подобни, много конфликти и споразумения се дължаха на желанието на някои държави да „преразпределят” водните ресурси в своя полза – често за сметка на съседите.

Типичен пример е изкуствената водна блокада на столицата на Южна Осетия от проамериканския режим в Грузия, извършена много преди събитията от август 2008 г. Липсата на питейна вода в 30-градусовата жега се превърна в тежко изпитание за жителите на Цхинвали, особено за децата и възрастните хора. В същото време грузинската страна не позволи на ремонтниците да преминат за работа по тръбопровода, минаващ през от планините през контролираните от нея региони, като изложи политически искания, неприемливи за Южна Осетия.

От 2012 г. в Съединените щати се говори за „водни войни“. Това се случи точно след като страната преживя най-голямата суша за предходния половин век. Тогава, след три години суша, щатът Тексас, който започна съдебна битка срещу Ню Мексико, беше в центъра на най-големите спорове за правото на вода със своите съседи. През януари 2013 г. делото влезе във Върховния съд на САЩ. Става въпрос за нежеланието на щата да осигури вода за Рио Гранде от резервоара Elephant Butte.

Много подобни примери вече превръщат региона на Близкия изток на планетата в в буре с барут. Например Израел, Йордания и Палестинската автономия са много зависими от водите на река Йордан. Основният поток на тази река се контролира от Израел. Тази страна е наложила ограничения върху потреблението на вода от палестинците, което е един от основните проблеми на „процеса на заселване в Близкия изток“, което допълнително изостря отношенията между араби и евреи.

Подобни проблеми възникват в Сирия и Ливан с Израел и Турция. Турците, които контролират горното течение на река Ефрат, искат да построят язовир, който да намали количеството вода, достигащо до територията на Сирия. В същото време сирийците построиха язовир на Ефрат през миналия век, което развали отношенията между Дамаск и Багдад (Ирак също е силно зависим от водите на тази река).

Освен това Сирия изисква от Израел водоносните Голански възвишения (дори при условия на пълна демилитаризация) и достъп до бреговата линия на Тибериадското езеро с право на дял от неговите водни ресурси.

Интересен пример за "принудителното водно примирие" в Афганистан през 1988-89 г. е описан от очевидец на събитията. Тогава под контрола на съветските войски бяха 4 кладенеца - основните източници на вода в Кабул. След поредния обстрел от страната на Душманските формирования кладенците бяха затворени "за профилактика". Температурата навън е над 40 градуса… Няколко часа по-късно старейшините дойдоха да преговарят с нашите военни. В резултат на това беше постигнат мирен компромис и обстрелът почти спря...

Водата е пряко и много тясно свързана с друг жизненоважен ресурс за всеки човек – храната. В крайна сметка селското стопанство консумира около 70% от прясната вода, получавана от хората всяка година! И почти 99% от храната хората получават от всичко, което се отглежда на земята.

В момента повече от 95% от обитаемата земя на планетата вече е заета от земеделска земя, гори и селища. Докладите на Световната банка за екологичните заплахи за глобалното производство на храни показват, че земеделските практики, които причиняват деградация на почвата, пресъхване на водоносни хоризонти, замърсяване на водните тела и смърт на видове, са изложени на риск.

Една от последиците от това е, че за земеделските земи става трудно да изхранват нарастващото население на Земята.

В същото време значението на прясната вода нараства многократно в сухите райони. Африка например е изключително проблемна по отношение на водоснабдяването. Според Световната банка повече от 300 милиона души в Африка вече нямат достъп до чиста вода. А изменението на климата само влошава плачевното положение. Според британския министър на отбраната (който веднъж цитира конфликта между Судан и Чад като пример), тези промени трябва да засягат не само географите или демографите, но и политиците и съответните международни организации.

Британското министерство на отбраната в началото на 21 -ви век съобщи, че през следващите десетилетия вероятността от войни ще се увеличи рязко, най-важната причина за които ще бъде прясната вода, споровете за която пламват (по-точно, са поставени на огъня) на почти всички континенти.

Сред потенциалните "горещи точки" са: Йемен (в Сана може да възникне остър недостиг на вода до 2025 г.); несходството на интересите на "горните" и "долните" страни на Централна Азия по трансграничните водни пътища - Амударя и Сирдаря - заплашващи да прераснат в междудържавен конфликт; Контролираната от Израел река Йордан, както и Ефрат (Турция-Сирия), Нил (Египет-Етиопия), Окаванго (Ангола-Намибия), Волта (Буркина Фасо-Гана), Брахмапутра (Китай-Индия), Меконг (Тайланд/Лаос/Виетнам/Камбоджа/Китай), Ганг (Бангладеш – Индия)…

Съдейки по изявленията на висшите служители на „хранителните“ монополисти на планетата и тенденциите, свързани с организирането на глада и управлението му по модела на „пандемията от коронавируса“, в близко бъдеще тези проблеми могат да прераснат във въоръжени конфликти , претекстът за подбуждането на който ще бъде достъпът до водни ресурси.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?