/Поглед.инфо/ Правният конфликт, пред който са изправени властите на Република Южна Африка, е най-яркия пример за сблъсъка между стария и новия световен ред.

Международният наказателен съд (МНС) е типичен продукт на „световния ред, основан на правила“, който Западът налага през последните 30 години. Участието на Южна Африка в БРИКС и способността за изпълнение на съответните задължения е феномен от новата ера, който създава алтернативни източници на глобално влияние на Запада.

Все още не можем да кажем как южноафриканското правителство ще успее да излезе от ситуация, в която страната официално признава така наречената „заповед“ на МНС срещу държавния глава на Русия, но се стреми да запази позицията си на равноправен участник в БРИКС. Последното изисква на първо място да се осигурят условия, така че лидерите на всички участващи страни да могат безопасно да участват в срещата на върха на тази организация, насрочена за август.

Тази ситуация обаче не е уникална. Огромен брой държави в света, които се стремят да използват предимствата на световния ред под контрола на Запада и в същото време да укрепят своята независимост, се сблъскват с подобни трудности. Макар и в по-малък мащаб. С прости думи, проблемът е подобен на желанието да продължите да използвате “АйФон”, но да запазите личния си живот от всевиждащото око на американските разузнавателни агенции.

По същия начин Южна Африка иска да бъде сред лидерите на новия световен ред, олицетворен сега от БРИКС, но се опитва да запази ресурса, получен в края на 90-те години от ръцете на Запада. С времето ще се разбере дали това е възможно. Но засега тя е нестабилна, което предизвиква дипломатически дискомфорт, вътрешнополитически дискусии, както и очевидно злорадство сред САЩ и техните европейски съюзници. Не минава и ден, без някоя от западните медии да хвърли в информационното пространство поредната "партенка" за това как Южна Африка ще излезе от създалата се ситуация.

Международният наказателен съд е джаджа, създадена за удобство на държавите, но предполагаща ограничаване на свободата им на действие на международната арена. Създадена е в зенита на либералния световен ред (1998 г.) с привидно добри цели: издирване и преследване на държавници, отговорни за престъпления срещу своя или други народи, но недосегаеми за тяхното правосъдие. Основните потребители на съдебни услуги традиционно са африканските страни, чиито военни и политически фигури често бягат извън своите страни след загуба на власт. За повечето страни в Африка това се превърна в начин за изправяне на такива бегълци пред правосъдието, въпреки че и това не винаги работи. В Латинска Америка участието в дейността на съда се превърна в начин за борба с бившите лидери на военни диктатури. В ОНД, с изключение на балтийските републики, само Таджикистан участва в дейността на съда.

В същото време МНС не е част от системата на ООН, тоест е извън обхвата на международното право. Финансирането му идва от публични и частни източници, което прави съдебната бюрокрация зависима от спонсори. Повечето големи държави, включително Русия, САЩ, Китай или Индия, изобщо не признават този съдебен орган и неговите решения. Американците се борят с опитите дори да си помислят да обърнат внимание на техните военни престъпления в Афганистан или Ирак. Русия, по нашия обичаен начин, първо подписа Римския статут (основополагащия документ на съда), а след това оттегли подписа си без ратификация. Китай и Индия дори не са мислили да се присъединят към тази организация. Друга страна от БРИКС, която признава решенията на МНС, е Бразилия, която също направи този избор по лични причини: това е въпрос на вътрешна политика и желание на цивилните да създадат заплаха за потенциални пучисти от средите на генералите. Колкото по-дълбок е конфликтът между стария и новия световен ред, толкова по-трудно ще бъде за страните по света да запазят неутралитет. Още повече, че инерцията на участие в създадената от Запада система от институции и правила е голяма. А самите САЩ и Европа запазват много възможности да принудят средни и малки държави да живеят по техните правила. Както виждаме от примера с южноафриканския сблъсък, това създава много неудобства в практическата политика.

В същото време Африка е регионът на света, който сега е в най-уязвима позиция. Повечето африкански държави само на теория могат да бъдат успешни и проспериращи. За целта те разполагат с природни ресурси и нарастващ демографски потенциал. Но почти всички африкански страни са силно зависими от Запада и от така наречените международни финансови институции (МВФ и Световната банка), които се контролират от САЩ и Европа. Достатъчно е да се каже, че първото споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и група африкански страни е сключено още през 1962 г. - веднага след освобождаването им от формалната колониална зависимост. А в редица африкански страни като цяло доскоро се поддържаше френското военно присъствие.

Тези африкански държави, които направиха избор в полза на сътрудничеството със СССР, получиха финансова и техническа помощ от него. Но след 1991 г. те също се оказаха напълно зависими от западните държави. Южна Африка тук е по-скоро изключение - тя е голяма и по принцип богата сила. Тя обаче винаги е залагала на интеграцията в ръководения от САЩ и Европа световен ред.

Сега много африкански държави се опитват да преодолеят тази зависимост. Това по исторически причини им е най-трудното. За разлика от азиатците, те не винаги имат политически и правни системи, напълно независими от бившите колониални господари, повлияни са от различни консултанти от Европа и САЩ и са замесени в западни корупционни схеми.

Всичко това е наследство от колониалното господство и последвалата система на неоколониална експлоатация. Но в същото време, както показва примерът на отношенията между Южна Африка и МНС, това е следствие от международния ред, в който всички участвахме до февруари 2022 г.

За да стане Африка наистина свободна от неоколониалните стремежи на западните страни, ще трябва да измине дълъг път. Русия, подобно на Китай, се опитва да помогне на африканските държави в това. През юли тази година Санкт Петербург например ще бъде домакин на втората руско-африканска среща на високо равнище и икономическия форум. Човек може да си представи на какъв натиск са подложени сега нашите африкански партньори от страна на европейците и американците. Определено е много по-силен от това, което Западът може да приложи към азиатците или дори към страните от арабския свят. Засега САЩ и Европа контролират международните финанси и определят правилата, по които развиващите се страни могат да получат достъп до нови пазари.

Но неслучайно в западните медии непрекъснато виждаме оплаквания за „руските наемници“ или „китайската експлоатация на африканските ресурси“. Това означава, че позициите на западните държави на този огромен континент стават все по-уязвими. Когато САЩ и Европа се паникьосват, те обвиняват другите за това, което винаги правят сами.

Постигането на истинска независимост в случая с Африка вероятно ще бъде най-труден и дълъг процес. Република Южна Африка, като член на БРИКС, вече стана лидер на това движение. Вероятно затова руската позиция остава толкова деликатна - ние, слава Богу, не сме американци, че да оказваме натиск върху партньорите си или да ги заплашваме с всякакви наказания.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?