/Поглед.инфо/ Русия се връща към предишните си граници и това е крах на стратегическите сценарии на Запада

В цялата реторика на Запада срещу Русия явно струи обида и негодувание. Прекалено много емоции и лични реакции влагат западните лидери в оценките си за случващото се в Украйна. И не говорим за страха на НАТО от война в Европа, Западът лъже, когато повдига тази тема.

Брюксел е наясно, че няма военна заплаха от Русия. Във всеки случай на настоящия етап от конфликта, Русия няма нито силата, нито причината да атакува Полша, Балтийско море или Великобритания. Нямяме работа със страх, а с дълбока обида.

Западът е възмутен от решението на Русия да върне историческите територии, загубени в резултат на разпадането на СССР. С бившите политически елити на Русия (Горбачов и Елцин) Западът постигна консенсус по въпроса за приемането на резултатите от Студената война. Еуфорията от победата се превърна в "безкраен купон" около победата над Русия, но "дискотеката" бързо приключи.

Първите проблеми започват при Елцин (Бжежински пише за това), когато част от руските елити в края на 90-те претендира за възстановяване на доминиращата роля на Русия в постсъветското пространство (статия на А. Богатуров и В. Кременюк в Независимая газета “Самите американци никога няма да спрат”, 28 юни 1996 г.).

Бжежински се оплака, че дори значителна част от прозападния руски елит от 90-те, по отношение на Украйна, е убеден, че Украйна ще бъде реинтегрирана с течение на времето, на което САЩ категорично възразиха: „Имперска Русия (тоест с Украйна като част на обща държава) не може да бъде демократична”, т.е. призната от Запада като легитимна. В превод от американския политически жаргон това трябва да се разбира по следния начин: „С Украйна като част от обща държава, Русия трудно ще бъде под външен американски контрол“.

По отношение на СССР и Русия Бжежински правилно заяви, че загубата на Украйна е централното геополитическо събитие, което предизвика отслабването на Русия и съответното укрепване на Запада, т.е. САЩ. Западът поиска съгласието на Русия за това и това съгласие беше получено от администрацията на Елцин.

Но администрацията на Елцин не беше идентична с цялата политическа класа на Русия по това време. Имаше и друго мнение в политическото и военно ръководство, в експертната и разузнавателната общност. Нейни говорители бяха Д. Рюриков, съветникът на Елцин, Е. Примаков, хора от кръговете на съветския държавен апарат, които се присъединиха към екипа на Елцин като противници на „демократите“.

Така че Путин не се появи като наследник от нулата, идването му беше реакция на дълбоката руска държава на геостратегическия избор, който тогава беше наложен на Русия като единствен - позицията на васал на ЕС, който е васал на САЩ и интегриран в ЕС само на части, след формализиране на по-нататъшна териториална дезинтеграция под лозунга „истинска демокрация“.

Феноменът Путин беше подготвен от много вътрешни процеси в Русия и същността на тези процеси беше несъгласието с резултатите от разпадането на СССР.

Западът погледна арогантно към Русия, като повярва, че тя е „Горна Волта с ракети“, слаба страна, чиято единствена сила се крие в притежаването на ядрени оръжия. Страховете, че при по-нататъшното разпадане, Русия ще изпадне извън контрола на Съединените щати и ще възникнат неконтролирани територии с ядрени оръжия, както и възможният риск Китай да установи суверенитет над Сибир и Далечния изток, породиха дискусиите в американския естаблишмънт относно целесъобразността да се стимулира по-нататъшното разпадане на Русия.

Надделя мнението, че е по-лесно да оставим интегрална Русия под контрола на Съединените щати, отколкото да се изправим пред неочевидните резултати от неконтролираното териториално разпадане на Русия. Вашингтон беше уверен, че може да запази хегемонията си в Евразия и да държи Китай и Русия под свой контрол. Трябва да се каже, че до 2007 г. Съединените щати нямаха никакво основание да се съмняват в правилността на своите предположения. Проблемите започнаха след речта на Путин в Мюнхен през 2007 г.

Западът не прие сериозно думите на Путин в Мюнхен. Той вярваше, че руснаците блъфират и просто искат да се пазарят. Русия е тясно интегрирана в структурите на Запада, зависима от вноса и енергийните доставки на световния пазар и затова думите на Путин, според тях, са оплакванията на губещия. Амбициите на руския елит, който си въобразява, че има право на различно мнение, могат да бъдат спрени с дипломация и реторика в медиите.

Но от 2007 до 2014 г. Западът с нарастващо раздразнение видя, че руснаците, въпреки тоталната инфилтрация на елитите в институциите на Запада, сериозно не искат да се откажат от мисълта за Фронда на Запада. Оценявайки ситуацията като опасна, Западът реши да ускори украинския лост за натиск върху Русия, главно чрез разрушаването на властта на Янукович. Това беше направено с цел бързо прочистване на всички от украинското правителство, които не бяха радикали.

Имаше само една цел - незабавно да се реши въпросът с военноморската база на Черноморския флот на Русия в Севастопол. Порошенко реши този въпрос, като наруши предсрочно всички споразумения с Москва и решението да създаде там база на НАТО. Нарастващата криза не позволи на Съединените щати да чакат дълго: нарастването на мощта на Китай заплашваше да отслаби еднополярния свят. Решаването на китайския въпрос беше предшествано от решаването на руския въпрос. Крим и Севастопол бяха първите и решаващи звена в тази верига.

Когато Путин внезапно извади кримския коз от ръцете на Съединените щати, настъпи шок, по-силен от този, който възникна след призива на Елцин към Клинтън с новината за разпадането на СССР. Шампанското в чашите, от които пиеха, празнувайки унищожаването на СССР, още не беше пресъхнало, когато Путин обяви завръщането на Съюза. И първият удар беше нанесен в Украйна.

Както загубата на Украйна от Русия беше централното геополитическо събитие, което предизвика нейното отслабване, така и сега същата загуба на Украйна от Запада е централното геополитическо събитие, което причинява отслабването на Запада и укрепването на Русия.

Освен това Русия остава военно, икономически и политически по-слаба държава в сравнение дори с късния СССР, но въпреки всички проблеми беше възможно да влезе в битка със Запада на неговата територия - в Украйна, както и в икономическата сфера. От гледна точка на Запада Русия обнули всичките си козове: тя се съгласи на секторни санкции, да се откаже от SWIFT, да се оттегли от международните институции, да приеме пълноценна информационна война и дори да арестуват златно-валутните й резерви.

Това, което остана у Запада, е ядреното оръжие, което не може да използва. В същото време беше разкрита силната зависимост на Запада от доставките на руски храни, горива и още цяла линия от стратегически стоки. Започва тежка криза в западната икономика, която заплашва да помете европейския и американския политически елит след зимния отоплителен сезон. В същото време щетите за Русия остават хипотетични, а настъпването им се прогнозира за много по-късен срок.

Тоест Западът откри собствената си неспособност да поддържа геополитическия баланс в своя полза. Далеч не най-силната световна икономика, която все още зависи от Запада в редица ключови области, тръгна да разрушава западното господство, ръководено от Съединените щати, които, за съжаление, заедно с кризата получиха и перманентен вътрешен конфликт, който не може да бъде разрешен от съществуващите американски институции .

В резултат на това Великобритания, която нямаше необходимия военен и икономически потенциал, се зае със задачата да запази статуквото. ЕС е откровено безсилен да повлияе по някакъв начин на ситуацията. Заплахите, пред които е изправен в дългосрочен план, му пречат да стане субект на бъдеща политика. В същото време Русия на практика дори не включи сериозно механизма за контрасанкции.

Усещането за изгонване от рая за Запада се съчетава с чувство на негодувание към Русия, което се превърна в причина за загубата на зоната на психологически комфорт. В Европа сериозно започват да се мият по-малко, да ядат по-малко, да топлят по-малко, да пътуват по-малко.

Ако Русия престане да вижда Европа като печеливш търговски партньор, на Москва няма да й струва нищо да спусне над света зърнена завеса за една година - и тогава Европа ще се изправи пред миграционна криза, несравнима с всичко, което се е случвало преди. Държавността на ЕС е в ръцете на Москва, а не на Вашингтон или Брюксел и разбирането на този факт предизвиква дълбока обида и негодувание в европейските елити към Русия и Путин.

Във Вашингтон също са обидени на Русия, защото показа на целия свят пределите на възможното за САЩ. Това е лична обида за всички американски елити. Колкото до Великобритания, тя играе ролята на организатор на мобилизацията в Европа, осъзнавайки, че разполага с ресурс за кратко време и разстояние.

Великобритания не може да унищожи или спре Русия, нито може да я накаже. Ако Русия покаже на света, че Западът не е в състояние да запази плодовете на победата, тогава ЕС и Великобритания ще бъдат изправени пред заплахата от териториален колапс в резултат на каскада от кризи. ЕС рискува да не задържи евроскептиците, а Великобритания – Ирландия и Шотландия.

Разбирането, че Путин е виновен за всичко това, обяснява най-силната емоционална реакция на западните елити. Агресията е обратната страна на страха, а страхът забавя мисленето, свеждайки го до предсказуеми прости реакции. Русия се връща към предишните си граници, това е крах на стратегическите сценарии на Запада, показва недопустимо за хегемона объркване и Западът не може да прости това на Путин.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?