/Поглед.инфо/ В Египет обявиха началото на строителството там от „Росатом“ на една от най-големите атомни електроцентрали в света

През юли – август т. г. се навършиха 80-години от „великата битка“ край Ел Аламейн в Египет, която западните съюзници наричат победата си над германската армия на Ромел, едва ли не „главното събитие“ на Втората световна война не само в Африка, но и като цяло.

Независимо от адекватността на подобни исторически оценки, днес нещо се обърква с англосаксонците по тези места. Това се почувства по време на неотдавнашната обиколка на руския външен министър С. Лавров в Африка, включително Египет, Етиопия, Уганда и Република Конго.

На Запад, особено в САЩ, са крайно недоволни от позицията, заета от значителен брой африкански страни по ситуацията около Украйна и налагането на антируските санкции. Те отказват да осъдят или да се присъединят към блокадата срещу Русия и отказват да гласуват за резолюции, прокарвани от Вашингтон срещу Москва на различни международни форуми.

Но това са 54 държави и 1 милиард 400 милиона души, които силно подкопават западния наратив за „единодушното осъждане“ на действията на Русия от световната общност.

Западните политици са склонни да разглеждат подобна линия на африканците като следствие от техните собствени „незначителни“ недостатъци или от „интригите на Кремъл“. Те не виждат в него традиционното недоверие на Африка към бившите колонизатори, съчетано с неспособността на бившите държави-метрополии да предложат на африканците нещо полезно в жизненоважни области от икономиката до сферата на сигурността.

Само с методите на натиск и изнудване от старите времена, вече едва ли може да се постигне много в Африка. Китай отдавна е нейният основен икономически партньор, което се отразява положително и на политиката на страните от континента спрямо Москва.

Последната се оказа фундаментално надеждна в подкрепа на стабилността на страните от континента. Водена не от западния принцип „разделяй и властвай“, а от собствените им интереси („африкански проблеми – африканско решение“, както формулира Лавров), Москва успя да спечели впечатляващ авторитет в Африка. И Русия следва този принцип не на загуба, отделяйки непосилни средства, а на взаимноизгодна икономическа основа.

Освен това тя може да предложи на държавите от региона нещо, което дори Китай не може да им достави. В допълнение към военно-техническото сътрудничество и нарастващите продажби на храни, производството на които на Запад се влошава, това са глобални високотехнологични проекти от световно значение.

Някои от тях бяха посочени по време на африканската обиколка на С. Лавров. Така например беше потвърдена неочакваната за мнозина готовност на Газпром да построи два гигантски газопровода от богатата на въглеводороди Нигерия до Европа. Първият, с обща дължина 5660 километра и приблизителна цена от 25-30 милиарда долара, трябва да премине през 13 държави по атлантическото крайбрежие до Мароко. Вторият с близка цена на полагане е през Алжир. Никой в света, освен нас, няма нито опит, нито компетентност да реализира такива проекти.

Европа вече не иска да купува руски газ, така че, моля, нека купува африкански. Русия все пак ще получи своя дял от печалбата от продажбите по този проект и ще изпрати собствените си суровини там, където няма да има политически претенции. Но това е въпрос на гледна точка.

И сега в Египет Росатом обяви началото на строителството там на един от най-големите в света и най-напредналите по отношение на ефективността, както и сигурността атомна електроцентрала от четири блока от типа ВВЕР с мощност от 1200 гигавата всеки.

Годишното му производство може да достигне 40 милиарда kWh (почти пет пъти повече, отколкото от известната водноелектрическа централа Aсуан), а цената на строителството е $25 милиарда Той ще бъде построен в град El Dabaa в непосредствена близост до легендарния El Alamein.

Предполага се, че тук ще бъдат създадени високотехнологични индустрии на базата на евтина електроенергия, както и средиземноморска туристическа мегазона, която по значение за египетската икономика ще надмине известните курорти на Червено море.

Така в новата битка при Ел Аламейн печелят не оръжията, а мирният атом. Като се има предвид важността на този обект за целия живот на Египет, лесно е да си представим как тази страна, която все още не се е отървала напълно от американските окови, ще изглежда преди всичко в бъдеще.

Кайро вече недвусмислено обяви намеренията си да се присъедини както към БРИКС, така и към ШОС, а Москва също толкова категорично го смята за първия кандидат от Африка, който ще заеме мястото на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН в случай на неговото реформиране. Вашингтон не дава подобни обещания на Египет.

Изобщо Западът някак все повече изпада от „колесницата на времето”. Загрижен за загубата на влияние в Африка, той предприема стъпки, които са повече странни, отколкото разбираеми. Успоредно с Лавров френският президент Е. Макрон посети редица африкански страни. Турнето му включваше Камерун, Бенин и Гвинея-Бисау.

Без да носи нищо конкретно със себе си, той сведе контактите с африканските лидери до арогантно морализиране и неуместни призиви да се заеме „правилната позиция“ спрямо Русия. Френският публицист и специалист по Африка Антоан Глазер нарече гледната точка на Париж за континента "исторически анахронизъм".

Франция продължава да се отнася към Африка с постколониална слепота, въобразявайки си, че все още има изключително влияние на континента. „Въпреки това, както отбелязва експертът, времената, когато Париж можеше да диктува волята си на африканските лидери, са отминали завинаги, включително поради военните намеси в делата на континента през последните години.“

На съвместна пресконференция с президента на Камерун Пол Бия Макрон се изхитри да обиди редица африкански страни накуп, заявявайки, че сътрудничеството на Русия с тях "е по-скоро като помощ на отслабени политически власти или абсолютно нелегитимни военни хунти".

Швейцарският телевизионен канал SRF отбелязва , че това, което най-много помага на Русия е, че тя никога не е имала колонии в самата Африка. Африканците все още са благодарни на Съветския съюз за финансовата и военна подкрепа в тяхната освободителна борба. „Дори три четвърти век след падането на европейските империи споменът за тяхното колониално управление все още може да се използва за печелене на политически капитал и Москва го прави много умело.“

След неуспеха на Макрон, в опит да санира последствията от поражението във "втората битка при Ел Аламейн" и агитацията срещу Русия, на многодневна обиколка в Африка ще тръгне по-"тежък танк" - американският държавен секретар А. Блинкен. Но ако възнамерява да говори с местните лидери по същия високомерен начин, а този господин не може да бъде променен, резултатът вероятно ще бъде също разочароващ.

Между другото, за Африка си събира багажа и друг герой с подобни цели - министърът на външните работи на Украйна Д. Кулеба. Наистина, там където минава Блинкен с лимузина, там подире му търчи Кулеба с тротинетка!

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com