/Поглед.инфо/ Не е нужно човек да се взира внимателно, за да види високото его на министър-председателя ни Бойко Борисов, поведението му, постоянно демонстриращо, че той - Борисов е първият човек в държавата ни.

Това проличава вече няколко пъти дори и в персоналните му контакти с държавния ни глава Румен Радев. И при двете си посещения при президента Радев във връзка със съставяне на новото правителство, Борисов си позволи , „уж неволно“ да хване покровителствено зад лакътя ръката на президента – постъпка, абсолютно неадекватна на важността на момента, в който застанали един срещу друг, президентът Р. Радев в изпълнение на конституцията упълномощава, а Б. Борисов приема да бъде упълномощен да състави новото правителство на България - ситуация изискваща достойно взаимноуважително поведение.

Борисов явно намира за приемливи такива „покровителствени“ жестове в Брюксел, когато там министър-председателят ни щъка като ням между колегите си и те снизходително, след като няма какво да му кажат, защото не разбира езика им, не им остава нищо друго освен да го хващат под ръка, да го потупват приятелски-покровителствено по юнашките плещи и да го даряват с „дружески“ усмивки. И българите гледат: едни се гордеят, на други им е срамно. Приел такова снизходително отношение към себе си за естествено, Борисов си позволяваше много по-големи „волности“ по отношение на предишния ни президент Плевнелиев - негово лично протеже на този пост, станал с дейността си до такава степен за национално посмешище, че не посмя да се кандидатира за втори мандат – потупваше го по врата, хващаше го за ушите, рошеше му перчема – да му покаже, и на нас разбира се, че главният е той – Борисов, а президентът Плевнелиев е просто една марионетка в неговите ръце – и, много важно, че така се дискредитира най-представителната длъжност в държавата ни.

За съжаление на този „подход“ на Борисов приглася и националната ни телевизия, която се държи неуважително към президента Радев и винаги величае Борисов. По време на военния парад на 6 май, когато президентът произнасяше приветствената си реч, (силна, съдържателна и вълнуваща), редакторът на предаването си позволи да раздели екрана на две за да ни покаже на второто му половина как хеликоптери маневрират по полосата на летището в Божурище – чисто рутинни действия, но да разсеят зрителите за да не концентрират вниманието си върху словото на държавният ни глава. Такова отношение към президента, и то от страна на националната ни телевизия, особено в момент, когато той отправя посланията си към войската и българското общество са абсолютно недопустими, то може да се определи единствено като провокация. БНТ пренебрегна президента и когато той поздравяваше официалните лица с празника. Беше редно телевизията да е подготвена и да ни казва с кого се здрависва президентът – така се прави, за да разберат българските граждани кои официални лица са уважили тържеството. Но наместо това, камерата го „заряза“, извади го от екрана и съсредоточи цялото си внимание към Борисов и разговора му с началника на отбраната зад гърба на президента… Ще припомня, че БНТ не счете за основателно да предаде пряко и специалната пресконференция на президента Радев по повод на проектозакон на служебното правителство за избирателните права на българите зад граница, след като чиновник в него, явно привърженик на ГЕРБ хвърли обвинения за уж „заемани от него“, но противоречащи на конституцията клаузи. Разбира се, преди пресконференцията тези „грешни“, „неконституционни“ позиции, предписвани активно на Р. Радев от всички неолиберални и прогерберски медии, бяха охотно на дълго и широко коментирани в същия дух и по националната телевизия дни наред.

Този неистов стремеж на Борисов да покаже , че той е най-пръв в българското политическо пространство ясно пролича и при последната криза в Македония. Тогава само лидер на ГЕРБ, той си „инициира“ да разговаря и съветва и президента на Македония, макар че отношенията с него са прерогатив на българския президент и, че страната има и министър-председател. Така, явно несъгласувано, Б. Борисов поздрави и новоизбрания президент на Франция Е. Макрон.

Посочвам тези на пръв поглед маловажни примери, защото те са показателни. Стремежът на един политик за слава е нещо естествено, а знаем, че за Борисов, това е нещо като въпрос на живот и смърт – той не желае, не може да бъде втори… Но „деленето на мегдан“ с президента е най-неудачният подход. Други са пътищата към това и наместо да търси лека, евтина популярност чрез телевизионния екран (популярност е едно, слава и заслужено признание е нещо съвсем друго!) добре е Борисов най-после да се хване за реална работа, каквото е и задължението и ролята му като министър-председател (ръководител на изпълнителната власт) и така, с делата си в полза на отечеството да завоюва желаното призвание. И, сигурен съм, при добри резултати, президентът Радев пръв ще му отдаде заслуженото…

Но такива дела все не виждаме и не виждаме!

Ще се върна към кризата в Македония, за разрешението на която Борисов реално не е допринесъл нищо, но нашумя в медиите. Какви са фактите за отношенията ни с Македония? България (да вземем последните 9 години, когато на власт е Борисов) няма обмислена реална, да не говорим за успешна политика към Македония. Ние сме страната с най-слаби позиции там в сравнение с нашите съседи. Гърция, например, независимо че е най-критична към Македония, не призна имено ѝ, отрича категорично древномакедонската „идентичност“ на населението ѝ, не я допуска в ЕС и НАТО, в същото време държи в свои ръце банковият ѝ сектор (не е ли така и в България?), а с това и икономиката ѝ. В Македония все още много силни позиции има и Сърбия – органите на сигурността и политиците ѝ като че ли все още са изцяло под сръбско влияние – Македония, вече четвърт век след обявяване на независимостта си продължава да живее в „Югославска орбита“. Все по силни позиции в страната има и Албания – пряко, чрез Косово и, разбира се с албанското си население вътре в страната. Какво за това време направи правителството на г-н Борисов за утвърждаване на наши позиции там. През 2008 г. Атлантическият клуб под ръководството на проф. Любомир Иванов – тогава ръководител на организацията, подготви много важен документ: „Българската политика спрямо република Македония. Препоръки за развитие на добросъседските отношения след приемането на България в ЕС и в контекста на разширяването на ЕС и НАТО в Западните Балкани“. В разработката му участваха най-изявените български експерти, дипломати и учени,– специалисти по проблемите на Македония. Разработката направи верни анализи, предложи удачни решения – стана добра платформа която българското правителство, ако беше решило да използва, можеше да има прекрасни резултати. Аз лично се уверих в това при едно мое посещение през късната пролет на 2008 г. в Македония, представяйки този документ на местни учени, експерти, граждани, политици, включително и на тогавашния председател на Собранието на РМ – Георгиевски – той бе посрещната с явен респект. Но правителството на Борисов се отказа да ползва препоръките му . Този отказ беше прикрит с прогласеното намерение всички проблеми от взаимоотношенията ни сМакедония да се включат в един договор за приятелство и сътрудничество между двете страни, с подписването на който, да се посочат и начините за решаването им. И оттогава нашето МВнР все работи по изработването на този договор – та до днес. Но след толкова години, той нито е готов, нито е ясно кога ще бъде подписан. Нито първият външен министър на Борисов – Н. Младенов, нито вторият – „Дани“ Митов успяха да го подготвят. Нещо повече, македонските политици, виждайки българското безхаберие и тъй-като не желаят да бъде подготвен и подписан такъв документ, вече открито се „будалкат“ с нашите представители, водещи преговорите за подписването му. Миналата годна в разговор с наш сънародник от Охрид, когато му казах, че се работи по подготовката на такъв договор, той с горчива усмивка ми разказа, че когато за поредна среща с местните представители нашите дипломати посетили Скопие за да преговарят, домакините им ги завели на ресторант, нагостили ги хубаво, поговорили, посмели се, разказали си вицове и накрая, като поговорили малко и по работата, им казали, благодарим ви за посещението, следващия път ще се видим в София… Не звучи правдоподобно, но възможно е и да е вярно – защото договорът така и все още не е видял бял свят. Нашите „икономически връзки“ с Македония май все още се ограничават до ежедневното пътуване на два автобуса – сутрин и вече от София през Скопие до Охрид и Битоля и до индивидуални и предимно семейни туристически пътувания. По пътя от Гюешево до магистралата от Белград за Атина при Куманово рядко ще срещнеш или настигнеш товарни автомобили и повечето от тях не са с българска регистрация. В магазините на Скопие, Охрид и Битоля не се виждат български стоки, както и македонски у нас. Правителството не направи нищо за защита на българското културно-историческо наследство в Македония, на българите там, отстояващи националните си позиции – тях продължават да ги уволняват от работа, да ги бият, да ги арестуват и малтретират органите на реда. Не успя да предотврати производството на няколко филма, превратно представящи общата ни история, да спре незаглъхващата антибългарска реторика по македонските медии. Оказа се дори, че в Македония не признават дипломите на македонските студенти, завършили образованието си в български висши училища и това се приема за нещо естествено от нашите власти. Когато в комисията по образование на НС депутат от левицата попита министъра на образованието Танев, защо това се допуска, министърът отговори, че завършилите в България македонски студенти са отлично подготвени и няма нищо лошо, че са се явили още веднъж на държавен изпит в Скопие… А толкова много неща могат да се направят за подобряване на връзките ни с Македония – навлизане на нашия бизнес там (за сега май само една българска банка - на варненската групировка „ТИМ“ има филиал в Скопие), откриване на български книжарници, училища, дори на български университет в Скопие, , организиране на български предавания по радиа и телевизии за общото ни историческото минало и съвместно настояще, разгръщане на взаимен туристически обмен, широко организиране на общи културни прояви, научни изследвания и т.н., и т.н. На правителството са предлагани много разработки от страна на учени (нескромно ще спомена, че и аз в мое изследване, съм направил 35 изводи и препоръки), с които правителството на Борисов разполага, становища на експерти, бизнесмени, граждани за активизиране на взаимните ни връзки, но правителството на Борисов пасува – дали заради това, че така му нареждат неговите задгранични покровители или е некадърно да осъзнае важността на проблемите. Защото, освен че е крайно време да разчистим авгиевите обори на нашите взаимоотношения, в Македония все повече се натрупват сложни етнополитически и социални проблеми, зреят глобално „дирижирани“ деструктивни събития, възможни са тежки критични компликации. България на Борисов няма абсолютно никаква готовност за тяхното предотвратяване или овладяване в желана за България и Европа посока… Ето с това трябва много сериозно да се хване г-н Борисов и то заедно с президента Радев, наместо да си играе на пиар акции за собствен фалшив престиж.

Г-н Борисов за близо три години не можа да затвори границата ни с Турция за нерегламентиран достъп, въпреки че вече е похарчил близо 200 мил лева само за „преградното телено съоръжение“. Граничарите ни все още не са нормално облечени, и битово устроени, нямат необходимия транспорт, технически средства за наблюдение на граничната полоса. Въпреки многократното подчертаване, че за европейска страна като нашата (с относително най-многобройно мюсюлманско население и с тежка демографска криза сред водещия в обществото – българският етнос), е абсолютно недалновидно да се допуска още мюсюлманско население, още повече, че нахлуването му е специално и добре организирано, че още през 2013 г. КСНС при президента единодушно констатира, че нерегламентираното навлизане на ислямско население от юг е заплаха за националната ни сигурност; въпреки всичко това правителството на Б. Борисов допусна и в страната ни вече са влезли незаконно над 70 000 мигранти, 50 000 от които и официално регистрирани. Да, те заминават „на Запад“, но от там вече ще започнат да ни ги връщат и г-н Борисов, май, ще не ще, призна, че трябва да ги приемем, (уж само договорния контингент, но едва ли), защото единствено той получи от ЕК 160 млн. евро за устройване на „бежанци“ в страната. Прави впечатление, че в България е относително голям броят и на деца мигранти без родители (само миналата година са регистрирани 2750 непридружени деца и непълнлетни – много повече от предходната година) и то от далечни страни като Афганистан и Пакистан. Те най-вероятно ще останат у нас и нека не забравяме, че според европейските нормативи могат да повикат семействата си тук и ние сме длъжни да ги приемем. Второто правителство на Борисов не можа да осъзнае, че заселването на допълнително ислямско население ще взриви страната, защото народът (етносът) ни чувства, че етнополитическите проблеми в България вече са достигнали критичната точка – граница зад която не може да се пристъпва... А при едно успешно затваряне на границата, което бе абсолютно по силите ни, България можеше сега да бъде спокойна, да има самочувствие сред другите държави в ЕС, да претендира основателно за влизане в шенгенското пространство. Но това изискваше Борисов наместо да си прави селфита край телената ограда (при това в частта, построена от Орешарски), да се хване здраво с решаване истинските проблеми на границата ни с Турция – единствената сухопътна граница на ЕС с ислямския свят. Изпуснат е поредният златен шанс…

Това, че г-н Борисов не си дава ясна сметка, че обстановката в страната е коренно променена и, че очакванията от него са коренно различни от преди, въпреки че отново (както обича и той да подчертава – за трети път е на власт) проличава и при другите му решения като министър-председател. България отново бе унизена, този път с решението му Мария Неделчева - Габриел да стане българският комисар в Европейската комисия. Оказа се, че всъщност това е предложение на шефа на Народната партия в Европейския парламент Джозеф Дол. Нашата евродепутатка се оказа млада булка на чиновник от неговия екип и големият шеф, станал техен кум, е решил да ѝ осигури хубава добре платена работа и високи приходи на семейството на своя кумец. Пък и такова покровителство означава, че нашият еврокомисар ще прави това което иска благодетелят Дол, а не интересите на страната. Че така ще бъде, ясно се разбира и от факта, че още не е определен ресорът на нашия бъдещ комисар – но това няма никакво значение - какъвто и да е той, Мария Габриел – щом като е съпруга на такъв човек, е подходяща за него, защото това е решил Дол - и нашият Борисов безпрекословно изпълнява волята на покровителя си. За съжаление г-н Борисов не за пръв път резили България с кадровите си „постановки“ на външен терен. Първият провал беше издигането кандидатурата на Р. Желева, за европейски комисар. Позорен за България акт с отглас по целия свят бе бламирането лично от Борисов на печелившата високоавторитетна кандидатура на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, пак заради чужди интереси. Потресът от това по същността си унизително национално предателство, разтърсил цялото ни общество, явно не е стреснал Борисов. Днес той отново ни поднася обиждащото България раболепие и слугинаж на тези, които отвън го крепят. Срамно е да гледаш как по националните ни и частни медии един след друг се надпреварват разни брюкселски и други външни чиновници и политици да ни убеждават колко добра е М. Габриел, колко много сме случили с нея в „избора“ си, колко много тя ще допринесе за България. Какво унижение!

Досегашното управление на Борисов показва, че той е обезпокоително немощен в международните си прояви. От прокламираното активно сътрудничество с Катар не излезе нищо добро за страната ни, след посещението му в Китай България бе заобиколена от толкова важния „Път на коприната“, политиката ни в Близкия Изток се свежда до раболепно изпълнение на всички американски искания – развалихме си дипломатическите отношения със Сирия, станахме логистична база за организиране на гражданската война там и изпращаме оръжие, голяма част от което отива при главорезите от ИДИЛ, наместо широките търговски и икономически връзки с арабския свят от преди, сега получаваме от там „бежанци“! Борисов провали трите най-важни за България енергийни проекта: нефтопровода „Бургас-Александрополис“, АЕЦ „Белене“ и газопровода „Южен поток“ – само защото те са договорени с Русия. Каквото и да обяснява Борисов, историята ще определи това като най-голям икономически провал на България от началото на ХХI век.

За съжаление и с новото си, трето правителство, Борисов не показва готовност за промяна. Част от новите му министри са без обществен и житейски опит и пак идват направо от структури на неправителствени организации, финансиране пряко и косвено от САЩ и Сорос – най-ярък пример - новият външен министър Екатерина Захариева…

ОЧАКВАХМЕ, че г-н Борисов след провала на „Южен поток“ – окончателно спрян от последното служебно правителство на неговото протеже експрезидента Росен Плевнелиев, си е взел поука от безсмислеността на досегашната си сервилна антируска политика пред САЩ и поддръжниците им в Брюксел. Защото в резултат от нея България вече ще може (евентуално) да получава, пак руски газ разбира се - друг няма, но от Турция – от зависимостта от която, трябва най-много да се пазим, или от Гърция. И какво стана, наместо да сме зависими енергийно от една страна – Русия (тази зависимост била най-страшна), сега вече ще зависим и от Турция, че може би и от Гърция – това е отговорната Бойко Борисова национална стратегия! – На опонентите ще обърна внимание, че азерски газ България няма да получи по газопроводи през Анадола. Там газопроводите ще бъдат взривявани от кюрдите непрекъснато още години наред. Газ у нас от Азербайджан (и въобще от Каспийския регион, че дори и от Иран) може да дойде безпрепятствена единствено пак през Русия по руски газопроводи. Но за г-н Борисов това едва ли в момента е от значение. Важното е да покаже че изпълнява безпрекословно исканията на Държавния департамент, дори и когато мисис Клинтън вече не е там.

От последния разговор на нашия министър-председател с руския президент Путин (пак през главата на президента Радев), обаче, разбираме, че Борисов продължава да отказва строежа на атомната централа в Белене, въпреки, че инфраструктурата ѝ 1/3 вече е построена и реакторите – готови и платени. Пак, „тарикатски“, за да се спази обещанието пред САЩ и Брюксел централата да не се строи, и понеже няма как тя вече да не бъде завършена, този път Борисов търси варианта тя да бъде харизана на чужда фирма. Дали това е изгодно на страната, това не е важно, важно е Борисов да изпълни заръката на най-важния си покровител – иначе за какво е на власт. Какво излиза – България не може да строи АЕЦ „Белене“, но чужда фирма може – каква убийствена логика! И в този случай Борисов показва, че не си е взел поука от случилото се с американските тецове в Марица Изток. Те спечелиха милиарди от джоба на българина, а нашата държавна ТЕЦ там постоянно изпада в несъстоятелност! Докога ще бъде така?

Да ние сме членове на ЕС и на НАТО, приемаме водещата роля на САЩ, но сме в тези организации не заради чужди, а заради нашите собствени интереси. Крайно време е това да осъзнае и г-н Борисов! Ще припомня, че когато той на практика спря строежа на АЕЦ „Белене“, наричайки този най-крупен и високо технологичен строеж на страната „гьол“, в същото това време тогавашния президент на Русия Медведев посети Прага и подписа с чешкото правителство 20 (!) спогодби за взаимно сътрудничество с Чешката република във всички социални сфери. Не зная някой да е упрекнал чехите, че са лоши членове на НАТО или на ЕС. Защото те умеят да съчетават своите със общоевропейските интереси. Крайно време е и политиците у нас и лично г-н Борисов да осъзнаят, че успехите на България са успехи и на ЕС, че и за Европа, за ЕС е жизнено важно сътрудничеството с Русия, че то е основна предпоставка за благоденствието и на България и на ЕС и за утвърждаването му като мощен самостоятелен глобализационен играч, а не да бъде удобната икономическа платформа и политическо оръдие за прокарване на чужди интереси. Впрочем, това е единственият шанс за излизане на България от всеобщата ни криза. Вече се оказахме малодушно от 4 напълно изправни реактора от АЕЦ „Козлодуй“! Отказът и от АЕЦ „Белене“ е немислим - ще бъде национален позор! „Белене“ трябва да се дострои бързо и без отлагане и то от българската държава, независимо че на някого това не се харесва. Защото вече сме похарчили там много пари и не можем да ги губим безсмислено, защото единствено с помощта на евтината енергия от АЕЦ „Белене“ може да се постигне „микса“ с цените на тока от термичните централи и другите източници на по-скъп ток, да се осигурят средства за модернизиране на тецовете ни съобразно новите екологични норми. Даването АЕЦ „Белене“ на частна фирма ще осигури огромни печалби за собствениците и ще доведе до окончателен срив на националната енергийна система – целенасочено жертвана вече десетилетия наред заради чужди интереси.

Такива промени трябва да станат и в правителствената политика към образоването, земеделието, промишлеността. И всичко това да се обвърже с тежката ни демографска криза. Ако г-н Борисов се хване сериозно за работа и постигне резултати, реално, а не фиктивно, ще се издигне и неговият престиж, не го ли направи, не го чака нищо добро.

В заключение ще си позволя да призова г-н Борисов да покани президента Радев да оглави българското представителство пред ЕК и ЕП по време на нашето председателство на ЕС от началото на следващата година. От това ще спечели и България и г-н Борисов лично, поставяйки интересите на страната над личното си его.