/Поглед.инфо/ Уважаеми г-н Доган,
Тезата за обединителния патриотизъм на българската земя може да има много имена. Но във време, когато България няма нито надеждни съюзници, нито верни приятели, като основание за пребъдност остават единствено мъдростта, решителността и волята на синовете й.
С вълнение прочетох Вашето политическо послание от 16 март т.г. От смразяващите диспозиции на понятия, от които пламти или леденее сърцето, имах усещането как кръвта се утаява във вените ми: заедността срещу несигурността и изпитанията; националното самосъзнание като опора в тревожността на глобалното политическо време; националният интерес като визия за бъдещето на България; уроците на историята и играта ва банк!..
Препрочитах пасажа в посланието Ви за оценъчно-избирателната способност, за обединителната национална енергия, и си мислех за пламъка на вдъхновението, на който заедно с моите приятели всъщност се посветихме. Припомних си разбира се, и някои не особено справедливи и интелигентни прояви на българския патриотизъм. През годините и „Зора”, и „Нова Зора” бяха негов флагман и трибуна; негов глас и откровение. После националистите станаха легион, а „Нова Зора” остана при идеята за единен народен фронт; за съюз на българските патриоти с лява и дясна политическа култура.
Императивите на времето неминуемо налагаха корекция в азимутите и посоките на българския път през историята. Недоразуменията обаче не можеха да бъдат избегнати. Те бяха предопределени не само по отношение на ориентирите, ценностите и указателните табели на посоката към Европа, но и поради безутешността на „една стена на плача”, в която в края на краищата и днес блъскаме главите си. Тогава, в началото на прехода, прагът не на Дантевия, а на българския ад, закодиран в кръвта ни, беше понятието Босфор. Днес това чувство е още по-обострено.
Впрочем, едва ли само подобни символи и факти са създавали натрупаните мълчания на неразбирането, както и разрушителните енергии на разединението. Животът обаче е по-мъдър, както подчертавате и Вие, когато родната земя е неговата опора и основание.
Прочее, като Ви благодаря за Вашето навременно послание, аз оставам удовлетворен и обнадежден и от обстоятелството, че за благородните кълнове на свободата и пребъдността на Отечеството си струва да се говори. Посети от Апостола на свободата, те се оказват неизтребими. И най-изненадващото е, когато човек ги открие като цветни лехи на надеждата между два успоредни пътя на българския патриотизъм. И нямат значение нито вярата, нито етносът, които се грижат за тях.
Врагът е на портите!
Апостола е във времето!
А времето е в нас, както България е в сърцата ни!
Амин.
Минчо МИНЧЕВ,
главен редактор на в. “Нова Зора”
и председател на партия “Нова Зора”
17 март 2017 г.