/Поглед.инфо/ Два свята - една цел:
Левчев:"Другарю Живков, никой не може да ми забрани да ви обичам!",
В.Велева: „. Не мога да бъда обесена за това, че съм изразила моята гледна точка! / За Борисов!/ Никой не иска да я беси, никой не иска да беси „свободното слово”, както самата тя се прави на мъченица. Тази метреса на политическите властници /помни ли писмото на Доган до Мадам В.?/ да не се прави на глуха, а да чуе защо народът я намрази. Заради лигавия и мазен тон, какъвто някога Левчев имаше към Живков! А тя се прави на страдалка: "Нима е грях да бъде описана една среща малко по-емоционално, отколкото в телеграфния стил.” Не е грях емоцията, Велева, грях е твоето професионално падение, грях е журналст да стои на колене пред властта, където и да е!” Спокойно, никой няма да те напада, никой не е луд да размазва вонещица – много мирише! Ако ти е къса паметта, Велева, тези твои думи са също лъжа: „за пръв път не сме се скарали с македонците и двете делегации не са се "ръчкали”. Не е за пръв път: през 1999 година Костов и Любчо Георгиевски също мирно и тихо, с усмивка, участваха в този ритуал. Само че тогава никой журналист не написа твоите лигави думи, с каквито ти окичи Б.Б. от срещата му с папата:
„…Наблюдавайки ги отстрани двамата изглеждаха като баща и син – видимо доволни един от друг, с някаква химия помежду им, с прямота.
Взирах се в очите на папата. Грееха.
С мек, благ поглед – ту възторжен, ту снизходителен, ту учуден, ту разбиращ, ту любопитен. Цялата гама на положителната емоция мина през очите на Франциск за отредените минути на тази аудиенция”. Такъв лепкаво-сладникав сироп отдавна не е излизал от устата на журналист.
Заради това те презира народът, Велева!