/Поглед.инфо/ През последната година, докато пишех "Критическата психология на българската история", окончателно се отчуждих от съвременната ни действителност, е, почти...
Разхождах се през вековете, повече омерзен, отколкото вдъхновен, падах и ставах, после отново и отново, за да се дотътря до бюрото със сетни сили, защото бях обещал, е, почти...
Стоях мирно пред кан Аспарух, мълчах пред Светите Братя Кирил и Методий, коленичих пред Свети Климент Охридски, въодушевих се от словата на поп Богомил, втрещен слушах Дякона Левски, гледах трогнат искрящия поглед на Христо Ботев и смирено се унасях от благото слово на Учителя Дънов, е, почти...
Почти, защото знаех предварително за края, а това още повече усилваше болката!...
Надявах се, че все пак той няма да се случи окончателно, докато съм жив, колкото и егоистично да звучи!...
Но краят дойде, ей така, пред очите ми!...
Български университети щели да разиграват бонуси - джип и екскурзия в чужбина, за да привличат кандидат-студенти?!...
И това се случва в България, която е Историческият Субект на Цивилизацията на Кирилицата и произтичащото от нея Православие, макар никога да не го е осъзнавала!...
И поради това винаги е правила абсурдни "цивилизационни избори", които сякаш закономерно са водили към днешния самоубийствен финал!...
Това е краят, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари!