/Поглед.инфо/ Преди броени дни,на 21.02.2018г., Народното събрание си направи международно-правно сепуко. Без да съзнават, 110 депутати от парламентарното мнозинство върнаха България сред т.нар.“вражески страни“ по чл.53 от Устава на ООН.
72 години след приемането на Устава на световната организация в Сан Франциско през октомври 1945г., Българският парламент дезавуира базисно решение на Анти-хитлеристката коалиция на Техеренската конференция за наказване на фашистките военно-престъпници след края на Втората световна война. 110 български парламентаристи изпратиха в канавката на историята Декларацията от октомври 1943г. на Московската конференция на САЩ, Великобритания и СССР за осъждане жестокостите на Втората световна война. Мнозинството в Парламента се изказа против решението на Ялтенската конференция от февруари 1945г., да бъдат привлечени под съдебна отговорност военно-престъпниците от Втората световна война. Българските народни представители отказаха да се съобразят с решенията на Берлинската среща на САЩ, Великобритания и СССР от 2 август 1945г., както и с Решението на САЩ, Великобритания, СССР и Франция от 8 август 1945г.
Сякаш, България фактически днес отново „кандидатства“ за статута на „вражеска страна“, каквато бе Царство България, срещу която Устава на ООН позволява прилагане на сила дори и без санкция на Съвета за сигурност на ООН.
Дано това някому нещо да говори в моята България!
Принципът за денацификация, наложен от победителите във Втората световна война, в продължение на 65 години бе в основата на следвоенното устройство на света.
От г-н Жаблянов бе потърсена политическа отговорност за нещо, върху което е изградена цялата съвременна система на международните отношения, начело с ООН.
Не от вчера Светът знае, че Сталин, Чърчил и Рузвелт се договарят за денацификация на държавите от Оста като България, за да постигнат целите на бъдещата ООН, една от които е
„да избавим идните поколения от бедствията на войната, която два пъти в нашия живот донесе неизразими нещастия на човечеството“.
Не от вчера Светът знае, че Народният съд в България е институция-близнак на поредицата следвоенни трибунали за съдене на нацистките виновници в цяла Европа.
Причината, заради която на 21.02.2018г. Валери Жаблянов бе освободен като Зам.председател на Народното събрание бе Декларацията на Парламентарната група на БСП във връзка с провеждането на 17.02.2018г. на Луков марш, част от която бе фразата „Народният съд е необходимо и военновременно решение“. Тук няма да се отклонявам по второстепенни въпроси. Архи-важно е да се подчертае другото: принципът на денацификация на Европа (отричан от Луков марш) и Народния съд са като Арагва и Кура - двете сестрински реки в стария Тифлис, чиято неразделност е поетично възпята в безсмъртното стихотворение на Юрий Михайлович Лермонтов:
„Не много лет тому назад
Там где сливаяся шумят
Обнявшись будто две сестры
Струи Арагвы и Куры…“
Луков марш представлява централната политическа проява за годината на Българския национален съюз. Той обединява привърженици и симпатизанти на онези, които вмъкнаха България във Втората световна война. Наивно е да се счита, че тези хора са развълнувани главно от несправедливата смърт на едно физическото лице Христо Луков. В епицентъра на неговата мартирология лежат малко други интереси. Представителите на националистически организации от Германия (партията „Десните“), Швеция, Франция, Унгария, Гърция, Полша, Македония („Национална борба“) и Западните покрайнини, САЩ, Естония и Русия, които взеха участие в Луков марш-2018 дори не познават личността на Луков, да не говорим за бойните му прояви на български генерал. По команда от Българския национален съюз, на 17.02.2018г. в София се развяха немски и италиански знамена, горяха запалени факли и се произнесяха речи в познатия идеологически стил от 1941-1944 г.
Днес,организаторите на Луков марш се опитват да прикрият истинските си цели зад други международни въпроси, например мигрантския. Но това са кулисите на политическия театър. Луков марш и мигрантският въпрос имат различна социална същност. Те възникнаха по различно време и дори само поради това нямат общи корени. Истинската сърцевина, отразена и в символиката на марша, е реваншизмът на нацизма в Европа през 21 век.
Не познавам границите на днешната немска политическа търпимост. Не знам дали подобна обществена проява щеше да бъде допусната по улиците на Германия. Но в България немските участници не бяха кой-знае колко обезпокоени от властите. Минаха с една поредна „ваймарска“ забележка. Въпреки безпомощната забрана на Столичния кмет, навъсените вежди на Министъра на вътрешните работи и дипломатичното помъркване на Министерството на външните работи, на 17.02.2018г. маршът се проведе, окрилен от няколко безпристрастни… и законосъобразни… решения на българския съд през годините.
15-тото издание на Луков марш беше може би най-успешната му редакция, въпреки протестите и политическите декларации на неговите противници. БСП, ОП и ДПС, всеки воден от собствени политически подбуди, се разграничиха от тази проява. Дни преди това, несъгласие в категорична форма изрази и Световния еврейски конгрес. Дипломатическото представителство на САЩ в България също изрази загриженост. Изненадващо, не се забелязаха реакции на дипломатите на останалите участници в Анти-хитлеритската коалиция. Русия също остана като страничен наблюдател. Може би защото отдавна престана да обръща внимание на безбройните прояви на българския политически нео-реваншизъм.
И когато уж бяха налице всички признаци на едно очертало се политическо мнозинство против Луков марш-2018г., изведнъж Декларацията на ПГ на БСП бе остракирана в Народното събрание заради една гласно заявена историческа истина.
Из Устава на Нюрнбергския Трибунал:
Член 1.
В съответствие със Споразумението, сключено на 8 август 1945 г. между Правителствата на Съюза на Съветските Социалистически Републики, Съединените Американски Щати и Обединеното Кралство на Великобритания и Северна Ирландия и Временното Правителство на Френската Република, се учредява Международен военен трибунал (наричан от тук нататък "Трибунал") за справедлив и бърз съд и наказване на главните военни престъпници от европейските страни от Оста.
Из Наредбата-закон за съдене от Народен съд на отговорните за въвличането на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея (ДВ, бр. 219 от 6 октомври 1944 г., изм. и доп. ДВ, бр. 261 от 24 ноември 1944 г., изм. ДВ, бр. 9 от 12 януари 1945 г.).
Член 2.
Лицата, които ще отговарят пред Народния съд са:
1. Лицата, които след 1 януари 1941 година са изложили сигурността на държавата или са поставили народните интереси в опасност било като са сключили международни договори с воюващи държави, било като са взели решение да обявят война и да водят война.
2. Ръководните лица, които след 22 юни 1941 година са заповядали действия, нарушаващи обявения неутралитет към Съюза на съветските социалистически републики, и с това са усложнили международното положение на България.
3. Ръководните лица, които във връзка с обявяването и воденето на войната с Англия и Северноамериканските съединени щати не са изпълнили своето служебно задължение, като не са взели надлежни и своевременни мерки за предпазване на народа и държавата от морално и материално увреждане.
4. Лицата, които след 1 януари 1941 година в старите предели на страната, в Македония, Тракия или другаде са използвали своите връзки с властта или с воюващите държави, или служебното си положение, за да набавят за себе си или за другиго противозаконна имотна облага.
5. Лицата, които са били в служба на Германия или на съюзниците й и при нейното упражняване дейно и съществено са допринесли за провеждането политиката на тия държави във вреда интересите на българския народ.
6. Лицата, които през същото време са изпращали наши войски в Югославия и Гърция, за да преследват народноосвободителните войски на тези страни, както и ония ръководни военни лица, които със своите действия или бездействия са станали причина да се поставят в опасност нашите войски.
7. Лицата, които в страната или извън нея във връзка с водената след 1 януари 1941 година от правителствата външна политика са заповядали, поощрили или извършили убийства, тежки телесни повреди, палежи, грабежи, обири или изтезания.
8. Лицата, които доброволно са служили и предавали на полицията, жандармерията и войската такива сведения, които са се отнасяли до безопасността или важни интереси на партизаните или другите борци за народните свободи.
9. Следователи, прокурори и съдии, които при предварителното или съдебното дирене или с издадените присъди са проявили явно пристрастие и грубо престараване с цел да подкрепят провежданите над народа терор, безправие и насилие.
10. Лицата, които в страната или извън нея от 1 януари 1941 година до 9 септември 1944 година със своите действия, писания, слово или по друг начин са допринесли дейно и съществено за извършването или провеждането на горните деяния, както и за гоненията срещу евреите.
Историята на международните отношения отдавна е отхвърлила спекулациите, че Народният съд в България е противозаконно учреден съдебен орган. Той е учреден със закон. Законът е приет в изпълнение на основополагащи международни документи – част от които са юридически. Неговите принципи и цели залягат в Споразумението на България със Анти-хитлеристката коалиция от САЩ, Великобритания, СССР и Франция, а по-късно с Мирния договор на България от Париж, с който са определени днешните граници на България. С други думи, България е била юридически обвързана с международно задължение да учреди Народен съд над лицата, виновни за водене на Втората световна война. Тя изпълнява международно задължение, от чието изпълнение зависят границите на държавата и нейното политическо устройство. В първите години след войната, България е била „вражеска държава“ по смисъла на чл.53 от Устава на ООН от 1945г.
Много се надявам, че българската международно-правна мисъл няма да неглижира международния ангажимент на България като вражеска държава, победена по време на Втората световна война. Много се надявам да се намери здравомислещ българин, който да постави под съмнение Парижкия мирен договор, особено в частта му за запазване на границите на държавата към 01.03.1941г.. С тази част на договора се реализира невероятното постижение на победена страна да увеличи територията си. Така България запазва присъединяването на Южна Добруджа към Родината ( Крайовската спогодба от 1940г.).
Такива „чудеса“ са изключителна рядкост в историята на държави с размера на България - да загубиш световна война, но да спечелиш територия. Част от правната предиспозиция за този резултат е изпълнението на поетия ангажимент за съдене на виновниците за водене на войната на страната на Нацистка Германия.
Т.е. изречението, заради което Жаблянов бе политически наказан, се оказва исторически обосновано и международно-правно издържано. Народният съд като правна фигура е едновременно и необходима и военно-временна: необходимо заради условията на Парижкия мирен договор; военно-временно заради това, че при неговото учредяване през ноември1944г. Втората световна война все още не е приключила.
КОЕ ДОТУК НЕ Е ВЯРНО?
Нещо повече, ако не бе учредила Народния съд, България щеше да наруши Парижкия мирен договор и Споразумението за примирие със САЩ, Великобритания,Франция и СССР. Всеки, който има елементарно понятие от международни отношения и международно право, може да си представи последиците за нашата България, ако от позицията си на победена страна не беше изпълнила условията на победителите. Не Луков, на Богдан Филов, не Цар Борис ІІІ, а Пророкът Мохамед, Исус Христос, Яков, Буда, всички божества взети заедно не биха спасили победена България от трета, най-голямата в нашата история, национална катастрофа.
Ако трябва да бъдем коректни към историческата истина, не можем да не кажем, че подсъдимите на Народния съд бяха откровени привърженици на фашистката и нацистка идеология. Сред тях имаше лица с доказано сътрудничество с фашизма и хитлеризма. Някои от тези лица са увековечени на снимки с хитлеристки символика - униформи, знаци, поздрав с изпъната ръка. Някои от тях са подписали Документа за присъединяване на България към страните от Оста – Германия, Италия и Япония. Някои от тях са подписали акта за обявяване война на САЩ и Великобритания на 01.03.1941г.
КОЕ ТУК НЕ Е ВЯРНО?
Какъв беше проф.Богдан Филов? Чий подпис стои под акта за обявяване на война на САЩ и Великобритания? Защо България бе квалифицирана като вражеска държава от победителите във войната? Защо София бе бомбардирана от англо-американската авиация? Кой предлагаше изпращане на български войски на Източния фронт против СССР? Кои депутати гласуваха нацисткия закон за защита на нацията? Кой заповяда носенето на жълтите звезди на дрехите на българските евреи и тяхното интерниране от столицата? Срещу чий акт се надигнаха тогава левите сили в България, БПЦ, някои депутати от Народното събрание? Извърши ли се депортиране към лагерите на смъртта в Германия на десетки хиляди евреи от зоната под българско управление в Македония и Беломорска Тракия? Кой създаде поста Комисар по еврейските въпроси и назначи на него Александър Белев? Колко десетки хиляди бяха убитите, осъдените на лишаване от свобода, въдворените в лагери, интернираните противници на съюза с Нацистка Германия? Кой подписа смъртната присъда на Вапцаров? Кой подписа смъртните присъди на децата от Ястребино, на детето Чампоев, на детето Палаузов? Кой обявяваше награди за отрязана партизанска глава? Колко български глави бяха отрязани и колко живота бяха погубени през процесния период? Нима това беше акт на Патриотизъм? Нима това беше акт на Героизъм?
НЕ, ТОВА БЯХА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ МИРА И ЧОВЕЧЕСТВОТО И ВОЕННИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, НАКАЗУЕМИ ПО УСТАВА НА НЮРНБЕРГСКИЯ ТРИБУНАЛ?
И когато Валери Жаблянов казва, че Народният съд е една „необходимост“, който сме били принудени да изпълняваме във военно време, той не е прецизен само в едно: това не е обикновена необходимост; това е международно-правно задължение на България като „вражеска страна“ по смисъла на чл.53 от Устава на ООН, с всички правни и политически последици от това. И ние днес трябва да си зададем основния въпрос – а имаше ли престъпления и кои бяха престъпниците в България по смисъла на Устава на Нюрнбергския Трибунал. Възможно ли бе да не бъде учреден Народния съд в България и виновниците да не бъдат изправени пред съд? Каква би била тяхната съдба, ако тези лица бяха съдени за своите деяния в Германия, Русия, Франция, Унгария и др., като подсъдими на:
Нюрбернски трибунал за съдене на Главните военно-престъпници - 1945-1946
Т.нар. Следващи нюрнбернски трибунали - 1945-1947
Трибунала за Дахау -1945-1948
Трибунала за Аушвиц -1947
в Краков
Трибунала за Аушвиц - във Франкфурт
Трибунала за Белзец, Берлин -1960 в Първи Районен съд във Франкфурт
Трибунала за Майданек - 30 години
Трибунала за Собибор - 1965 в Хаген, Германия
Трибунала за Челмно
Върховен национален трибунал в Полша -1946-1948
Военните трибунали на САЩ в Италия (Казерта и др.)
Народния съд в Унгария
Народния съд в Румъния
Народния съд в Югославия
Народния съд във Финландия
Народния съд в Чехословакия
Военните съдилища в Украйна, Русия, Беларус и т.н.
Военни трибунали в Италия, Великобритания, Холандия,Дания
Процесът на века над Айхман в Израел
Процесът срещу фелдмаршал Кесерлинг във Венеция,
Процесът срещу фелдмаршал Фон Манщайн и генерал Фон Фалкенхорст в Хамбург
Навсякъде това са трибунали, т.е. извънредни съдебни органи, а не редовни мирновременни съдилища. Тяхната юрисдикция е национална, но те прилагат наказателни състави, кодифицирани за първи път в Устава на Нюрнбернския трибунал. Времето е извънредно и неговите съдилища са извънредни. Довоенното наказателно право е неприложимо към масовите престъпления срещу човечеството.
След края на войната се приема се правна регулация на международните отношения, която в последствие е реципирана в наказателното право на европейските държави. Поради липса на други съдилища, материята за престъпления по време на война попада под юрисдикцията на тези трибунали. И едва през 2002г., със създаването на Международния наказателен съд, за първи път се учредява общ наказателен съд за подобни престъпления.
Извънредният характер на тези трибунали неизбежно слага отпечатък върху прилагането на правната норма. Но все пак това е цивилизован опит да се регулират едни сложни отношения, които в противен случай ще се решават по пътя на саморазправата. А какво би станало, ако близките на 50 млн жертви пристъпеха към уреждане на взаимоотношенията с виновните лица по несъдебен ред?
Извънредните трибунали се учредяват само и единствено за уреждане на отношения, възникнали в резултат на война и след изпълнение на своята задача, се разформироват.
Днес, престъпниците, които тогава понесоха своята отговорност, не могат да ни се представят като жертви, защото всъщност са извършители на най-масовото престъпление против човечеството.
Безспорно, сред хилядите подсъдими на тези трибунали е имало и несправедливо осъдени. Като юрист и човек, изцяло подкрепям правото на всеки невинно осъден на справедлив процес. Но това не лишава от правно основание институцията на Народния съд, чиято легитимна цел е денацификацията на Европа и наказание за престъпленията от Втората световна война. Луков марш е символ на политическата реабилитация на едно световно престъпление, а не на една несправедливо осъдена личност. В този смисъл, напълно се солидаризирам с декларацията на Посолството на САЩ в София по Луков марш-2018г.
С решението за отстраняване на зам.председател на народното събрание за изричане на една историческа истина за Народния съд, българският Парламент наруши духа и буквата Парижкия мирен договор след Втората световна война, целите от Устава на ООН, косвено реабилитира престъпления, експлицитно изброени в Устава на Нюрнбергския трибунал, Устава на Международния наказателен съд и не на последно място – в Наказателния кодекс на Република България. И с това минира международния фундамент, на който е изградена днешната българска държава.
Това е най-сериозната международна дискредитация на България през първата пета от 21 век, при това в периода на нашето европейско председателство.
Съвременна обединена Европа гледа стъписана и изумена как Народното събрание на страна-член на ЕС лишава държавата си от легитимност.
Дано някой в българската политика може да осъзнае какво означава това. ПОНЕ ЕДИН ЕДИНСТВЕН ИСТИНСКИ ПОЛИТИК…!?!
Що се отнася до самият Валери Жабленски, той няма да има особени затруднения да осъди България за нарушаване на правото му на справедлив процес, правото му да събира и разпространява информация, правото му на собственост, пред един безпристрастен международен съд.