/Поглед.инфо/
Добре, че имам теб, капризна моя.
Прави със мен каквото си поискаш.
Оставям се в ръцете ти... Спокоен...
И нека злобно времето се киска...

Ревнува ме... Напразно се опитва
от твоите ръце да ме откъсне...
И ето... Шепнем нашата молитва...
И бързаме, за да не стане късно.

Ти всяка сутрин съвестно ме будиш
и аз покорно сядам пред екрана.
И почваме... И пишем... И се чудя...
Прекраснице! Какво със мене стана?

Къде изчезна делничната проза.
Тревогите...И мисълта кахърна.
Обичам те... И твоята хипноза
отново пак към младостта ме върна.

Ти моя музика... Ти моя Муза...
Едно съвсем забравено понятие.
На вечността и тленността - съюза.
Болезнено и сладостно разпятие.

Душата ми жадува да споделя.
Забравя немощта на свойто тяло.
Не си отивай... Точно във неделя.
Денят на моя край... Или начало...

6 декември 2017година
5. 32 ч. сутринта


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели