/Поглед.инфо/ Винаги съм твърдял, особено чрез моето предложение за нова психологическа парадигма - Критическата психология, че едно лишено от идеологическата догматика адекватно социално и хуманитарно познание дори няма нужда от емпирично потвърждение на своите предположения и изводи! А, когато ги има, те наистина са добре дошли, особено за онези, които не вярват в силата на свободното от всякакви илюзии мислене, тъй като се доверяват само на строгата емпирия! За какво става дума в конкретния български случай?
В последното национално представително изследване на АФИС се оказва, че за 44 процента от целокупното българско народонаселение не кой и да е, а тъкмо "Западът", тоест нашите партньори от НАТО и Европейския съюз, са тези, които се стремят към въоръжен конфликт, докато само 5 процента смятат, че Русия е тази, която генерира напрежение! На свой ред, 64 процента от българското общество смята, че е необходимо да пазим неутрална позиция, 15 процента мислят, че трябва да сме изцяло на страната на Русия и 10 процента на страната на Русия - само 4 процента са изцяло на страната на Запада?! И всичко това при положение, че България официално е член на НАТО и Европейския съюз?!... Какво означава всичко това, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари?...
Това значи, че онова, което ви говоря години наред, просто е факт в дълбините на българската колективна психика, а то е:
1. В дълбинните психични преживявания на общността България и Русия са части на една и съща цивилизация - друг е въпросът, че аз твърдя, че дори ние, българите, сме субекти на тази цивилизация, но това е предстоящ процес на осмисляне.
2. В дълбинните психични преживявания на общността България никога не се е промисляла като част от западната католическо-протестантска и след това либерално-демократична цивилизация - по-скоро тя винаги се е усещала като заплаха за нас като част от православната общност.
3. Налагащото се желание за политически неутралитет в конкретната ситуация всъщност е израз на дълбоко фундираната в колективната психика, но неосъзната за "политическите елити", собствено българска визия за България като свободна, независима и неутрална държава, положена от Васил Левски, Христо Ботев, Ванче Михайлов и доразвита в края на ХХ в. от Големия проф. Николай Генчев.
4. В дълбинните психични преживявания на общността, за разлика от нейните "елити", единствено взаимодействието с Русия продължава да се възпроизвежда като единственият гарант за оцеляването на България, тоест взаимността вътре в нашата собствена православна цивилизация, а не изкуствените прокламации на нашите вековни врагове - западната католическо-протестантска цивилизация, приела днешната уродлива либерално-демократична конкретизация.
Не знам дали някоя социологическа агенция ще има смелостта и куража да направи емпирично изследване за очакванията сред българската общност спрямо бъдещето, но пак ще повторя за пореден път какви си мисля аз съобразно моето предложение за нова психологическа парадигма - Критическата психология:
1. Независимост и неутралитет - военен, политически и икономически, от всякакви над-национални образувания.
2. Напускане на НАТО и Европейския съюз, чрез което единствено може да се осигури независимостта и наутралитета.
3. Гарантиране на независимостта и неутралитета чрез подписването на многостранни договори във всички области, първо с Русия, впоследствие и с нейния геополитически партньор - Китай, като фактори, които могат да осигурят подобен статут на България в ООН.
Това е положението, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари!