/Поглед.инфо/ Наскоро разбрах, че моят дядо Ангел Динев Узунов е бил разузнавач от Държавна сигурност в продължение на 7 години в Чикаго и после в Швеция.
А Диньо Ангелов Узунов, неговият баща, е бил телохранител на самия Георги Димитров, после на Георги Чанков и след това на Антон Югов, докато Тодор Живков не го уволнява след Априлския пленум.
Ето моят мотив за паметника на Димитров. Понеже нямам средства да изградя паметник на хората, които са защитавали нашата държава (когато е имало държава България) поне мога да почета другия отречен герой – Георги Димитров.
В наши дни удобно се забравя подвигът, но аз не се славя със своята „удобност“. И затова възнамерявам да завърша този текст с една песен на Евгени Душанов от времето, когато имаше държава, сигурност и Държавна сигурност:
Неизвестният подвиг аз славя,
дето в паметник не е вграден -
но през него спокойно минава
на родината мирният ден.
Аз прославям момци мълчаливи.
Те под знаме развято не мрат.
Те не пеят сред боя красиво
и дружат с безпощадната смърт.
Те живеят без слава, без име.
Скрито носят дълга и честта.
И оставят жени и любими
в най-щастливия час на нощта.
И забравили нежните ласки -
убедени и страшни - вървят
да разкъсат невинните маски,
под които се крие врагът.
Ако трябва - сред вражите мрежи
те загиват без никакъв знак.
За утеха им светят строежите
и се вее червеният флаг.
И спокойното утро изгрява
и на тяхната чест посветен -
като паметник бял засиява
на родината мирният ден.