/Поглед.инфо/ МОН гони от учебните програми не само Емилиян Станев и фейлетоните на Алеко, но и публицистиката на Ботев, драмите на Яворов, Павел Вежинов, Валери Петров, Гогол, Мопасан, лириката на Пушкин. Останалото е тюрлюгювеч, в който Черноризец Храбър е в една тема с Бокачо, а Смирненски - с Марк Твен

"Управителят ли? С нашите, разбира се - съобщава бай Ганьо, - и околийският е с нашите. Постоянната комисия не е законна, ама кой ще му дири законност, тя е наша. Бюрото е наше. Градският съвет е наш. Кметът малко шава, ама ще му отрежем куйрука. Общинските съвети по селата не са утвърдени нарочно, разбирате ли? Ако бъдат с нас - ще ги утвърдим, ако не - на дяволите. Пак ти казвам - колкото за управителя, нямай грижа, той е наш.

- Ами хамалите? - любопитствува Бочоолу.
- И хамалите са наши, и циганите, и Данко Харсъзина е наш...
- Ами че той нали беше затворен за кражба? - учудва се Бочоолу.
- Е-хе, ти патки пасеш. Пуснахме го ний него. Нали той ни спечели хамалите.

Отишъл при тях онзи ден, събрал ги, че като им скръцнал със зъби, те замръзнали по местата си, като им изръмжал: "Зъбите ви ще разкъртя, ако не изберете бай Ганя!" - и хамалите кандисали. Пазарил ги Данко по два лева на човек и срещу изборите цяла нощ ядене-пиене".

Ей тези редове гениалният Алеко Константинов написа преди близо 125 години. Ама за днешните деца те били неразбираеми и затова вече няма да ги учат в училище! Хайде, холан, децата ни в точно "това" живеят в последните 8-9 години, та много яко го разбират. Но и "Бай Ганьо у Иречека" няма да учат, защото Ганя отишъл в Европа да се излага, а сега какво - за похожденията на някои днешни властници из Европейския съюз ли да им намекваме? Няма такива работи, произведението ще се учи на части, по-безобидничко - "Бай Ганьо пътува" в Vтт клас, "Бай Ганьо се върна от Европа" в Х клас и "Бай Ганьо на гости" в Хт клас. Толкоз. А знаменитите фейлетони на Алеко, хеле пък "Разни хора, разни идеали" - вън от училище! Няма какво да мътят главите на младите българи и да им пречат да се отдадат на евроатлантическите ценности!

Иронизирам, ала не ми е до смях. В последните дни общественото пространство пак кипи протестно заради проектите на МОН за учебните програми по литература за Хт и Хтт клас. В мрежата е пълно с гневни коментари, че отпадат изобщо фейлетоните на Алеко, както и произведенията на Емилиян Станев, защото върху това акцентираха медиите. Вярно, Емилиян Станев вече го няма, а досега се изучава с "Крадецът на праскови" в Vттт клас и с "Антихрист" в Хтт клас. Пет фейлетона на Алеко от досегашните програми за Хт клас, и те отпадат. Някъде видях аргумент, че

фейлетонът не бил литературен жанр (хлъц!)

и трябвало да се изучава в предмет като "Гражданско общество" например. Но да е само това, с мед да ги намаже човек корифеите на МОН. Ако сравним какво се изучава досега от V до Хтт клас в училище с новите учебни програми за същите класове, ще установим, че изобщо отпада и цялата публицистика на Ботев, която досега присъстваше в Хт клас. Разбира се, осемте гениални предсмъртни строфи от "Борбата е безмилостно жестока" на Вапцаров ги няма (сакън!) - Тодор Танев навремето искаше да ги върне в програмата, понеже са емблема за творчеството на поета, но Кунева след него ги поряза. Изгонени са от училището Мопасан, Гогол, Оскар Уайлд, басните на Лафонтен, цялата лирика на Пушкин, за гиганта Лев Толстой да не говорим, него отдавна го няма. Досега младите журналисти, учещи в т и тт курс във вузовете, на въпроса какво знаят за "Война и мир", отговаряха, че "Наташа стои на балкона след бала, а княз Болконски отдолу я въжделява" (цитирам реални отговори). Не знаеха какво общо има романът с Наполеон и Кутузов. Впрочем, кой е Кутузов?

Да продължим обаче с прегледа на учебните програми. От тях са изчезнали яко дим и... драмите на Яворов, които досега се изучават в Хт клас с акцент върху "В полите на Витоша".

Отпада емблематична част от българската класика

- нещо, което е немислимо да се случи в която и да било съвременна европейска държава. Отпадат автори като Павел Вежинов, Валери Петров, Ивайло Петров. За изгонването от V клас на целия цикъл за Крали Марко и на "Даваш ли даваш, Балканджи Йово" скандалът бе преди две години - пошумя, пошумя и заглъхна. Да не говорим, че досега в Хт клас Яворов присъства с 16 стихотворения, Ботев - с 11, Вазов - с 16. От тези творби са останали двойно по-малко, при това те са разхвърляни из целия курс на обучението в прогимназията и гимназията. Причина за това е другата голяма промяна в учебните програми по литература - досега произведенията и авторите се учеха хронологично, всеки с епохата си, оттук нататък те ще се изучават, разпределени по теми. Примерно: "Човекът и природата", "Човекът и другите", "Човекът и изкуството", "Любовта", "Смъртта", "Властта и насилието" "Вярата и надеждата" "Труд и творчество", "Избор и раздвоение".

Неизвестно кой измисли подобни абсурди (тема "Свобода или смърт" примерно не би се харесала на цивилизационните ментори от типа на "Америка за България"), но дори начинаещите литературоведи знаят, че всичките тези теми се преплитат във всяка талантлива литературна творба и няма как да бъдат изолирани отделно като грипен щам. В резултат на този немислим експеримент творбите и авторите им, особено Яворов, Вазов, Вапцаров, са разхвърляни понякога дори на части из различните класове. Така примерно в V клас, когато децата за пръв път се срещат с отделен автор - в случая Ботев, стихотворението "Хайдути" е съчетано с песента "Троица братя града градиха" и с "Легенда за рома". В Vт клас "Отечество любезно" на Вазов е подредено заедно с романа "Моето семейство и други животни" на Джерълд Даръл. След тях пак следва "Косачи" на Елин Пелин, а след това - "Братчетата на Гаврош" на Смирненски. В Vттт клас е още по-красиво - тук "За буквите" на Черноризец Храбър е в съчетание с "Декамерон" на Бокачо. Три "неутрални" глави от "Под игото" пък са разпарчетосани по разни теми в комплект с разни автори, а романът като цяло го няма. Много професионално! Непонятно защо "История славянобългарска" на Паисий отиде от Vт в тХ клас, но тук пък ни в клин, ни в ръкав излизаме от принципа "по теми", който важи за останалите класове, и кацваме по периоди - Европейското просвещение, Романтизъм, Реализъм, Модернизъм, след което... Българско Възраждане. Така след Бодлер и Пол Верлен иде едно наше възраждане, представено с Паисий, "Изворът на белоногата" на П.Р. Славейков и 5 стихотворения от Ботев. Толкоз.

В резултат на този тюрлюгювеч, преглъщан в течение на 8 училищни години, можем да прогнозираме неизбежното -

пълна каша в главите на учениците

които няма да различават нито епохи, нито времето, в което е творил даден автор, нито обусловеността на творчеството му от характеристиките на тази епоха. Огромна част от младите българи, завършили училище в последните 5-6 години, и сега едва изброяват имената на не повече от 4-5 български автори. А след новия иновационен подход на МОН при изучаването на литература утре ще ви кажат, че Радичков и Смирненски са връстници. Понеже се учат заедно в една тема.    
Тук трябва да добавим и абсурдната ситуация, създадена от новия Закон за предучилищното и училищното образование, прокаран силово от мнозинството в НС. Никакъв разум не успя да пробие това мнозинство, в резултат на което новите учебни програми за различните класове влизат в сила по различно време. През миналата учебна година е в сила новата програма за V клас, от тази - програмата за Vт и Vттт клас. От догодина есента ще стане факт в класните стаи програмата за Vтт и тХ клас, от учебната 2019/2020 г. ще се радваме на нова програма в Х клас, а от 2020/2021 г. - в Хт и Хтт клас. За тези последни два класа учебните програми са все още в проекти, които може и да се променят заради общественото недоволство. При това всичките програми са правени и се правят по различно време, при различни министри (Тодор Танев, Меглена Кунева, Красимир Вълчев) - без да се осмисля като цяло курсът на обучение от V до Хтт клас. И без да се премахне уклонът да се изучава не литература, а литературознание - ученикът трябва да усвоява "жанрови характеристики, литературни похвати, тропи и фигури, развитието на герой в сюжета", при това - не по цялото произведение, а по отделни откъси от него (Наташа стои, Болконски я въжделява и това какво общо има с Наполеон и Кутузов?). За началното училище до тV клас е същото, но то си заслужава отделен разговор.

И последен щрих в училищната бъркотия. По новия училищен закон МОН изработи и нови учебни планове, в които се вместват учебните програми, за които говорим. Та, според тези учебни планове, целият задължителен учебен материал по всички предмети трябва да бъде усвоен до Х клас в първия гимназиален етап, а в Хт и Хтт клас има само профилирана подготовка. В двете последни гимназиални години задължителните предмети са само 5 - български език, литература, математика, физическо възпитание, гражданско образование. Историята, която е тясно свързана с осмислянето на литературата и е също основен предмет, формиращ компетентността, културата и манталитета на всеки човек, не е задължителен предмет в последните два класа на средното образование. Пълен нонсенс, да не говорим как един абитуриент кандидатства за висше училище с история, ако е спрял да я изучава след Х клас.

От МОН успокояват, че учителите щели да имат право сами да подбират допълнителни текстове. Първо, задължителното училищно образование, за разлика от висшето образование, не може да бъде различно за всяко училище, то е национална базова образователна система. И второ - и в момента броят учебни часове не е достатъчен, за да бъде преподаден и усвоен качествено предвиденият учебен материал, а какво остава за допълнителен извън програмата.   

Необяснимо е, че повечето специалисти отчитат всичките тези недомислия, чието пагубно отражение върху поколенията ще се види след 5-10 години, но дори обществени дискусии по въпроса какво се учи в училище няма. Да не говорим за опити нещо да се поправи. А би трябвало спешно поне да се преразгледат "тематичният" Франкенщайн и програмите, доколкото още може, преди да влязат в сила за всички класове. Но цари апатия. И керванът си върви. А кучетата са на служба при друг овчар.

Дума