/Поглед.инфо/ В някои страни на ЕС, като България, неравенството расте с обезпокояващи темпове, макар че вече за повече от държавите те видимо намаляват. Очертава се промяна, което е обнадеждаващо.

А ако говорим по принцип, неравенствата растат поради две причини: нормативната регулация на пазара на труда и политиките по отношение на този пазар, заедно с маргинализираната роля на синдикатите. Така вътре в компаниите властта се плъзна към мениджмънта и собствениците, а наетите останаха без власт, т.е. потенциалът им да се договарят за заплати и за подобряване на социалните придобивки намаля много.

В почти всички европейски страни през последните 20 г. делът на труда в доходите на макрониво започна да намалява. Тази пропорция е в етап на промяна. За сметка на това печалбите на фирмите нараснаха. Но всичко това се свежда до политики и нормативна регулация. Проведоха се специални реформи в социалната сфера, чиито основен резултат е намаляването на държавните социални разходи за един човек. За съжаление - успяха.

Как се проявява това можем да проследим в образованието, примерно, у нас - въведе се принципът „парите следват ученика” , което се оказа една огромна глупост, но навремето нямаше кой да го признае публично. Или в здравеопазването - разходите за здравни грижи на един човек намаляха съществено и тежестта се прехвърли от държавата върху хората. Факт е - парите за здраве на пациента, излезли от собствения му джоб, непрекъснато се увеличават. Това е повече от очевидно. Променени бяха и данъчните системи - в България чрез въвеждането на плоския данък, който ощетява хората с най-ниски доходи.

Перспективата за по-добър живот на най-уязвимите не е радваща. Дори не ми се коментира изявлението на социалния ни министър, че 180 лв. пенсия е достатъчна за най-необходимото и че хората и със 163 лв. пенсия са оцелявали. Всеки човек сам може да проумее какво означава това.

Докато в тези системи не настъпи обрат, защото социално уязвимите не са станали такива по своя воля - неравенствата ще продължават по инерция да хвърлят в смут милиони хора.

Но… вече има ясни признаци за приключването на този 30-годишен период на растящи неравенства, който е почти идентичен в развитите страни, дори и в България. Смятам, че процесът стигна до етап на изчерпване и вероятно ще започнат някакви подобрения. В отделни страни те ще бъдат направени бързо, умело, професионално и добре, другаде те ще бъдат реализирани некадърно, неумело и непрофесионално и там перспективите пред уязвимите хора няма да бъдат добри. И сигурно ще има трета група страни, където няма да се знае дали въобще са настроени да тръгнат към някаква реформа, за да предотвратят социалните напрежения.

Говори се твърде много напоследък за ползата от въвеждането на безусловен базов доход. Знаете, вече се експериментира този модел. Финландия стана първата страна в Европа, която ще осигурява гарантиран базов доход от 560 евро на месец на безработните си граждани и това се превърна в първи по рода си подобен експеримент на Стария континент, чиято цел е намаляването на нивата на бедност и стимулиране на заетостта. 2-годишният експериментален период, през който 2000 души, избрани на произволен принцип, ще получават помощите за безработица, стартира на 1 януари т.г.. Избраните безработни ще получават тези пари без абсолютно никакви изисквания и условия как да ги харчат.

Моето мнение е, че към тази мярка някои правителства ще бъдат принудени неизбежно да преминат. Въпросът не е дали ще бъде въведена, а кога и как, смятам аз. Защо съм толкова сигурен ли? Очертава една проста истина и тя е, че трудът, работата, заетостта не могат вече да бъдат единствения входен билет на хората за достъп до доходи и нормален живот. Вече няма място за всички хора в трудоспособна възраст на полето на труда и в икономиката. Очевиден е технологичният прогрес, роботизацията и съвсем естествено е машините да бъдат по-прецизни в много отношения от човека. Щом вече има робот за плевене на градини, което е доста специфична дейност, какво остава за други работи…

Без претенцията да бъда пророк, бих казал, че в недалечното бъдеще работещите ще бъдат малка част привилегировани от съдбата, заради своите уникални или просто професионални умения, а другите ще трябва по някакъв начин да бъдат на издръжка. Безусловният базов доход е една от възможните схеми, но има и други, които вече се дискутират от учени и експерти и обещават осигуряване на що-годе приличен живот на отделния човек или семейството.

Този процес тече бавно и като че ли не се забелязва от хората, потънали в своите страхове или в наивния си работохолизъм. Но по-умните от тях вече много прецизно избират бъдещата си професия, както и поставят пред децата си отговорността от това съдбоносно решение.

Някой с власт в България сеща ли се отсега за това?

------------

Проф. Духомир Минев, председател на "Европейската анти-бедност мрежа – България".