/Поглед.инфо/ Румка, здравей! Ала Румен ме гледа и не вярва на очите си! Аз, журналистът от Работническо дело, го поздравявам! И защо да не го поздравявам, като сме били приятели, той беше барман, добър барман, ходил съм при него ,разпивки…
Та стои, гледа ме и не вярва – аз ли го поздравявам, аз ли го каня на кафе? И чак като седнахме, той ми разказа! Ало, това става през 1988 години, при социализма, затова внимавайте като четете! Та бил на море, увлякъл се Румен по хазарта, завъртял играта с араби, пренесли се в стаята му в Слънчев бряг, изгубил всичко, накрая заложил жена си… Грозно, не ми казвайте, че сте възмутени…
И арабите я изчукали и я заразили с оная мила болест, непозната, нова за социализма – СПИН! Бременна, докторите в Габрово не искат да я – каква грозна дума! Да я изродят! Хеле, със специални скафандари го направили! Ами после! В блока веднага направили подписка, че не ги искат! Купил къща озоставена в близко село. Почнал да работи като шофьор, ала сменникът му не искал да пипа волана, заради него! И Румен не знае как да живее – с жена в едно запустяло село, с етикета – спинаджия! Никой не иска с него едно кафе да изпие! Ало, това е преди 30 години! Написах в „Работническо дело”, не знам какво е станало…