/Поглед.инфо/ Гражданите на четири страни-членки на НАТО предпочитат военен съюз с Русия, в случай на нападение срещу страната им. Това показват резултатите от глобалното допитване, проведено от социолози на WIN/Gallup International. Гражданите на България, Гърция, Словения и Турция са избрали Русия.
В същото време за българите и гърците главната заплаха идва от Турция, която е член на НАТО и теоретически би трябвало да се счита за техен съюзник. Турската окупация на Северен Кипър през 1974 г. показа обаче, че жителите на тези страни не могат да разчитат на защитата на алианса, затова избират Русия, коментира агенция Bloomberg.
Повечето от анкетираните биха искали да имат за съюзник Съединените щати, но изследванията сочат, че хората активно реагират на промените в структурата на международната сигурност, създала се след Студената война.
Китайците например, избират за желан съюзник Русия, а руснаците – Китай. Според вице-президента на асоциацията WIN/Gallup Кънчо Стойчев, това свидетелства, че политиката на САЩ през последните 20 години е довела до сближаване между Москва и Пекин. "Странно е, защото фундаментално, Русия е част от Европа" - казва Стойчев.
Деканът на Школата по икономика към университета в Санкт Гален (Швейцария) Джеймс Дейвис счита, че резултатите от допитването указват също на религиозен разкол в Европа. Гърците и българите избират православна Русия, украинското и босненското общества са разделени по религиозен признак. Предимно православната Румъния например избира САЩ, а католическата Словения - Русия.
"Когато преподавам на 18-годишни студенти виждам, че добрата стара солидарност пред лицето на съветската заплаха, за тях е архаика", отбелязва Дейвис.
Освен това, след американската кампания в Ирак, все по-малко европейци вярват, че САЩ трябва да бъдат глобален лидер. С влизането на Доналд Тръмп в Белия дом, доверието на гражданите на Евросъюза във Вашингтон ще спадне още повече, добавя експертът. Социолозите на WIN/Gallup International са интервюирали повече от 1000 души във всяка една от 66-те държави, включени в изследването. Стохастичната грешка варира от 3,5 до 5 процентни пункта.