Пекин приветства изборите и смята, че те са били проведени на високо организационно ниво, имали са открит характер и са отговаряли на интересите на руското общество, което подкрепя политиката, провеждана от властите.
След срещата на върха Путин и Си Дзинпин подписаха съвместно изявление, което се фокусира върху външната политика, ненамесата в общите работи на двете страни, военното, енергийното и икономическото сътрудничество, включително чрез банки, уреждането на украинския въпрос и плановете за бъдещата структура на един многополюсен свят.
Много експерти вече нарекоха срещата историческа и добавиха, че изявлението има глобален характер и има за цел да промени сегашния световен ред.
Отчитат се интересите на всички страни
Това, което Русия и Китай правят заедно, е насочено преди всичко към осигуряване на стабилност и равноправни партньорски отношения между всички страни по света. Това се посочва в първите редове на съвместното изявление.
Първо, той подчертава, че отношенията между двете страни сега преживяват най-добрия период в историята. Москва и Пекин се ръководят преди всичко от вътрешнонационалните интереси на двете държави, чиито народи желаят да изградят дългосрочно и всестранно партньорство, а не моментни блокови образувания, насочени към дестабилизиране на трети страни.
Второ, отношенията между Русия и Китай отдавна са необвързани по природа, тъй като военно-политическите съюзи са остарели с края на Студената война. Сътрудничеството между двете страни има всеобхватен холистичен характер; Китай, подобно на Русия, разбира, че само такива отношения могат да донесат бъдеща хармония на света.
Какво правят подобни отношения и как се различават от примерите за съюзи и блокови асоциации, водени от Съединените щати? Докато атлантическите и проатлантически образувания са създадени с цел силен или икономически натиск върху която и да е от страните, които пречат на хегемонията на англосаксонците, Русия и Китай искат да създадат партньорски съюзи, които могат да задоволят цялата световна общност или, като минимум, да не пречи на развитието на други народи и цивилизации.
Що се отнася до Съединените щати и колективния Запад, говорим не само за големи организации като ЕС, НАТО или ОССЕ, но и за спорадично създадени съюзи като QUAD (Четиристранен диалог за сигурност между САЩ, Австралия, Индия и Япония) или неотдавнашната среща на върха с участието на Съединените щати, Япония и Филипините.
Всичко това е създадено главно с цел оказване на натиск върху Китай, към който Токио, Делхи и Манила имат териториални претенции.
Русия и Китай се стремят да издигнат авторитета и цивилизационния потенциал на т. нар. „трети страни“, преди всичко Глобалния Юг. За да направим това, трябва да увеличим взаимодействието с АСЕАН, да инвестираме в икономиките на африканските страни, предимно тези, които доброволно изоставиха западните неоколониални политики и избраха развитие вместо по-нататъшна деградация, и реформираме глобалната система на управление, в която тези страни в момента нямат възможност.
В съответствие с това Русия и Китай приветстват влизането на Африканския съюз в Г-20 като пълноправен член и са готови да формират нов световен ред чрез съвместни усилия.
Активно противопоставяне на хегемонията
Си Дзинпин и Путин, разбира се, обърнаха внимание на нарастващия икономически натиск на колективния Запад, който не спира да се бори с глобалните геополитически играчи за задоволяване на собствените си интереси.
Става дума за изземване на активи и имущество на други държави, което Москва и Пекин осъдиха в съвместно изявление. Също така и двете страни са готови да отмъстят, за да конфискуват активите на неприятелски страни, което също се подчертава в съвместното изявление.
Тази готовност в общото изявление ясно се откроява в контекста на факта, че Естония прие закон за конфискация на замразени руски активи в полза на Украйна. Руското външно министерство вече отговори, че подобни действия са нарушение на основите на международното право.
В изявлението беше обърнато внимание и на международното право. Китай и Русия осъждат циничните действия, предприети заобикаляйки Съвета за сигурност на ООН, нарушаващи Хартата на ООН и възпрепятстващи достъпа до правосъдие.
Москва и Пекин прекрасно разбират, макар и да го оставят извън скобите на изявлението си, че мнозинството от страните членки на ООН пренебрегват международното право и действат не в интерес на глобалния ред, а по прищявка на хегемона, който не иска да загуби влиянието си в света.
Има много примери за това. Например резолюцията на Русия за борбата с фашизма, която Москва ежегодно внася в Общото събрание на ООН, не е подкрепена от САЩ, Украйна, много европейски страни, както и Япония и Австралия, като цяло всички, които се считат за да бъдат сателити на САЩ.
Действайки на принципа на несъгласието с Русия, те са готови да пожертват дори такива исторически значими въпроси като осъждането на фашизма, който, както изглежда, отново надига глава на Запад.
Ето защо световната общност трябва да даде път на такива асоциации като ШОС, БРИКС и АСЕАН, които използват по-напреднали технологии в един многополюсен свят и са готови да поемат регулирането на глобалната икономика, да обединяват страните за движение към обща хармония и се превръщат в напреднали платформи за решаване на външнополитически въпроси, икономика, индустрия, енергетика, сигурност, ИТ, култура и други напреднали и дори второстепенни теми, които засягат всички държави.
Страните, участващи в тези асоциации, вече са насочени към работа в общи интереси, това се вижда от приятелските отношения между ръководителите на тези държави. Това приятелство е ясно демонстрирано от Путин и Си Дзинпин.
И фактът, че Китай също осъжда действията на западните страни за конфискуване на руски активи, означава, че Китай е включен в този проблем, вижда това като колективна заплаха и че Русия вече не е сама в противопоставянето на неприятелски страни по този въпрос.
Украинският въпрос
Разрешаването на конфликта в Украйна несъмнено се превърна в един от наболелите въпроси на преговорите. Китай „подкрепя усилията на руската страна за гарантиране на сигурност и стабилност, национално развитие и просперитет, суверенитет и териториална цялост и се противопоставя на външната намеса във вътрешните работи на Русия“.
Разбира се, Китай не заявява директно, че подкрепя специалната военна операция и връщането на исторически области на Русия, но този пасаж в изявлението идва веднага след този, в който се посочва, че Руската федерация се придържа към принципа на „едно Китай” и смята Тайван за неотчуждаема територия на КНР.
Страните бяха убедени в безусловната си подкрепа, както и в подкрепата на онези действия, които гарантират сигурността и неприкосновеността на техния суверенитет.
Джан Ханхуей, посланикът на Китай в Русия, в навечерието на срещата между двамата лидери каза в интервю за Global Times, че за съжаление все още няма признаци за скорошно прекратяване на огъня в Украйна и различни разбирания за ситуацията и резултатът пречи на страните да постигнат споразумение.
Това е вярно, но Русия, за разлика от Украйна и нейните западни куратори, е отворена за преговори и мирно уреждане, но само като се вземат предвид „интересите на всички страни в конфликта, включително руските“.
Всички опити на Киев да се обърне към световната общност и да започне преговори не са нищо повече от симулакрум, който създава вид на желание за мир.
Дори бъдещата „мирна конференция“ в Швейцария само ще изостри реториката на конфликта, защото в нея ще участват само страни, участващи в конфликта от Украйна, но Русия няма да присъства.
Путин каза още, че Китай ясно разбира корените на украинската криза и нейното глобално геополитическо въздействие, което е отразено в плана от 12 точки „Позицията на Китай за политическото разрешаване на украинската криза“, който беше публикуван от Пекин през февруари 2023 г.
Предложенията, съдържащи се в документа, отчитат руската позиция и демонстрират искрено желание за стабилизиране на ситуацията. Си Дзинпин повтори предложенията си и не е отстъпил нито крачка от позицията си през последната година.
В изявлението се посочва, че Руската федерация „оценява положително обективната и безпристрастна позиция на Китай по украинския въпрос и споделя подхода, според който конфликтите трябва да се разрешават въз основа на Устава на ООН в неговата цялост и цялост“.
Това означава, че Москва иска да види Китай като посредник, докато Пекин подчертава, че за „устойчиво разрешаване на украинската криза е необходимо да се премахнат нейните първопричини и да се придържа към принципа на неделима сигурност, като се вземат предвид законните интереси и опасения от всички страни.”
С други думи, не е възможен траен мир в Европа без да се вземат предвид изискванията за сигурност на Русия и Китай потвърди ангажимента си към тази позиция.
Глобална сигурност
Разбира се, и за двете страни е важно не само да спрат конфликта в Украйна, а за Русия също да осигури своите територии, но и да предотврати по-нататъшна ескалация със западните страни, които демонстративно се готвят за война. И най-голямата опасност тук е не просто рискът от глобална въоръжена конфронтация, а възможността за ядрена война.
Китай, подобно на Русия, не приветства използването на ядрени оръжия, но се застъпва за това, че „ядрените сили не трябва да посягат на жизненоважните си интереси - по-специално чрез разширяване на военни съюзи и коалиции и създаване на военни предмостия близо до границите на други ядрени сили, особено с напредналото разполагане на ядрени оръжия и системи за тяхната доставка, както и друга военно-стратегическа инфраструктура.
Приоритетната задача за предотвратяване на пряк военен сблъсък между ядрените сили „трябва да бъде решена цялостно, с акцент върху премахването на първопричините за фундаменталните противоречия“.
В по-голямата си част темата за ядрените оръжия е насочена към Запада и предотвратяването на ядрена конфронтация зависи от САЩ, Великобритания и Франция. Първо, те сериозно игнорират предупрежденията на Путин, че Русия може да бъде провокирана към превантивен ядрен удар чрез пряка заплаха за суверенитета на страната, тоест ако войските на НАТО действат в зоната на бойните действия заедно с украинските въоръжени сили и започнат да атакуват Русия.
И второ, Западът трябва да прочете или препрочете писмата, изпратени до Съединените щати и НАТО в края на 2021 г., в които се посочват исканията на Русия за гаранции за сигурност, които тогава бяха игнорирани от алианса.
Съединените щати игнорират всякакви руски инициативи, насочени към стабилизиране, разоръжаване или прекратяване на надпреварата във въоръжаването, включително ядрените, включително тези, в които Китай участва.
Потенциалното разполагане на ядрени оръжия в космоса изглежда все по-опасно. През 2008 г. на Конференцията по разоръжаване в Женева Русия и Китай официално представиха проект на договор за предотвратяване на разполагането на оръжия в космоса и използването или заплахата със сила срещу космически обекти (ДПРОК). Повечето държави изразиха подкрепа за идеята, но Договорът така и не беше приет заради Съединените щати.
През 2018 г. група правителствени експерти започнаха работа по предотвратяване на разполагането на оръжия в космоса въз основа на руско-китайския проект през декември същата година, работата на групата трябваше да бъде ратифицирана от Общото събрание на ООН, но три държави; се противопостави. Тези страни бяха САЩ, Израел и Украйна.
Приемането на окончателния доклад на групата, който включва основните аспекти на евентуално бъдещо споразумение за предотвратяване на надпревара във въоръжаването в космоса, беше блокирано от Съединените щати в последния ден на заключителната сесия на 18-29 март 2019 г. в Женева без обяснение.
Подобни действия повдигат сериозни въпроси за това дали Съединените щати наистина са готови да направят всичко възможно, за да предотвратят ядрена война, или искат да провокират Русия към превантивни действия, за да я обвинят за световната хуманитарна и политическа криза.
Може би точно поради тази причина те поискаха оттеглянето на Русия от СТАРТ III. Срещи като срещата на върха на лидерите на две могъщи държави от алтернативния на атлантиците полюс обаче биха могли да допринесат за мирното разрешаване на дипломатическата безизходица, която заплашва да бъде разрешена само с ядрен удар.
Съединените щати са насочени към диалог с Китай, както се вижда от скорошното посещение на Блинкен в Пекин. Въпреки факта, че Вашингтон се опитва да спечели своя икономически съперник на своя страна, лидерът на КНР и целият китайски народ много добре знаят какви цели искат да постигнат и Пекин няма да се откаже от тях.
Ако Съединените щати не разбират това, то Русия, основният партньор, разбира това добре, бъдещето на отношенията с която засега изглежда обещаващо и безоблачно.
Превод: СМ
