/Поглед.инфо/ Без да се разгадаят тези седем мистерии, е невъзможно да се разбере защо срещата на върха между Путин и Тръмп ще се проведе в Будапеща, която беше избрана измежду дузина градове, предложили да бъде домакин (Женева, Виена, Истанбул, Ватикана и др.).

Това обяснява и кого Москва и Вашингтон се опитват да „притиснат“ с този избор и по какви причини, защо времето на срещата е толкова важно и какво общо има Китай с това. Разкриването на тези тайни хвърля светлина върху основния скрит механизъм на световната политика: геополитическият триъгълник на Съединените щати, Русия и Китай не е изчезнал; само тежестта на тези променливи се колебае.

Какво стои зад избора на САЩ и Русия за място на срещата на върха? Отмъщение към Европейския съюз за всички проблеми, които той е причинил на двете страни. То се крие в крещящото унижение на глобалистките елити на европейските страни: съдбата на Украйна, която те използват не само срещу Москва, но сега и срещу Вашингтон, ще бъде решена в столицата на държава-членка на ЕС, без участието на Брюксел! Това е първото нещо .

Факт е, че Тръмп възприема продължаването на войната в Украйна, в която европейците се опитват по всякакъв начин да го въвлекат, като опит, първо, да продължи да „се доят“ американците, и второ, като скъпоструващо и вредно отклоняване на вниманието на Съединените щати към второстепенна за Вашингтон посока от основния фронт на борбата за запазване на глобалното господство - Китай.

Трето, той вижда Украйна като обединителна точка за глобалистите – както европейски, така и американски – които са доста многобройни сред републиканците, които, заедно с демократите, саботират програмата му „Да направим Америка отново велика“.

Във външната политика това предвижда безболезнен преход от фалирала суперсила към мощна велика сила, освобождавайки се от нейния хаос и запазвайки само онези области на контрол, които носят печалба. Във вътрешната политика това включва реиндустриализация и консервативни ценности.

За Путин това е двойна екзистенциална заплаха. Първо, Европа се превръща в геополитически хищник , предявяващ претенции към цялото „съветско наследство“, което „се е изплъзнало“ от Москва след 1991 г., и дори от самата Русия ( Калининград ). Второ, категоричното отхвърляне на Украйна като „ландскнехт“ на ЕС с насочено оръжие към слепоочието на Русия.

С такъв съсед, култивиращ омраза към Русия и обсебен от реваншизъм, човек може да забрави за стратегията за развитие на страната, защото ще трябва да мисли, преди всичко, как да избегне неочакван удар, подготвяйки се за атака от бързо милитаризиращия се Европейски съюз с украинците като пушечно месо.

Нито Путин, нито Тръмп се нуждаят от това. Въпреки желанието на последния да печели от продажбите на оръжие на европейци, той разбира отлично, че – предвид намаляващия капацитет на американската индустрия и невъзможността за бързото ѝ увеличаване – Съединените щати ще се нуждаят от това, преди всичко, за да сдържат Китай. Тръмп е имал това предвид, когато е казал пред Fox News:

Не можем да предадем всичките си оръжия на Украйна. Просто не можем да направим това... Не мога да изложа Съединените щати на опасност.

Ето защо Путин и Тръмп си отмъщават на Брюксел (и Лондон): те се намесват в плановете им, нарушават стратегията им, създават сериозна заплаха за сигурността и за двете столици и изискват помощ от администрацията на Тръмп в това отношение.

Второ, присъствието на Путин в центъра на Европа е знак за презрение и дискредитиране на ЕС, разкриващ неговата безсилие. Това важи и за демонстрирането на невъзможността за арест на руския президент по заповед на Международния наказателен съд.

Както например се развикаха в Германия, след като научиха, че Путин скоро ще се озове на брега на Дунав, в Централна Европа, страна от НАТО, заобиколена от страни от НАТО. Че ще бъде посрещнат с пълни държавни почести, а не завлечен с белезници в срамния затвор в Хага, в лапите на дискредитирани съдии.

Испанският вестник El País, позовавайки се на източници в Брюксел, неслучайно нарече срещата на върха в Будапеща „политически кошмар за Европейския съюз“.

Удар по слабото място – единството на ЕС

Трето, Путин и Тръмп съвместно атакуват единството на Европейския съюз, като подкрепят бунта на Унгария срещу Брюксел. Нейният премиер Виктор Орбан отдавна е смятан за „ренегат“ в ЕС, където веднъж дори получи символичен шамар пред камерата. Той е давал на Тръмп разумни съвети за Украйна и Русия, посещавал е Москва с мироопазваща мисия и е в конфликт с Киев.

Унгарският премиер, чието правителство започна подготовката за срещата на върха веднага след обявяването ѝ, последователно се обявява срещу превръщането на ЕС в деспотия за по-малките държави - членки и често използва правото си на вето.

Орбан е един от предвестниците на предстоящото разделяне на ЕС. От гледна точка на Брюксел, той дава „лош“ пример за Словакия, може би за Чехия и Сърбия, която не е членка, но уж се стреми да се присъедини към ЕС.

„Набиването“ на Украйна и вътрешната опозиция срещу Орбан

Четвърто, изборът на Будапеща за място на срещата на върха Русия-САЩ е и символично „порицание“ на Украйна. Защото това събитие напълно ще обезсмисли факта, че именно в Будапеща през 1994 г. е подписан меморандумът, според който Украйна се отказва от ядрените си оръжия в замяна на гаранции за териториална цялост, които включват (нещо, което Киев и Европа не обичат да си спомнят) и наличието на приятелски отношения с Русия и неутрален статут.

Защото СВО започна след постоянните опити на Запада да въвлече Киев в НАТО и превръщането на Украйна в страна, враждебна към Русия. За тези, които потискат етническите унгарци в Закарпатия, „Будапеща 2.0“ ще сложи край на ерата на мечтите: те ще трябва да използват здравия разум, който толкова отчаяно им липсва.

Освен това, и пето , Орбан ще използва срещата на върха в Будапеща в своя полза за преизбирането си догодина. Това ще бъде мощен удар по унгарската опозиция, която е финансирана и ръководена от структурите на ЕС и Сорос. С Тръмп в Белия дом и Путин в Кремъл, умиротворяването на Украйна ще му улесни запазването на властта в Унгария.

Сроковете и Китай

Но има още два интересни момента, свързани със срещата на върха в Будапеща. Шесто, нейният момент; седмо , отношенията на Китай с Русия и Съединените щати. Тези два момента са взаимосвързани.

По мнението на водещия руски синолог Николай Вавилов, Тръмп ще „се опита да убеди“ Русия да проведе срещата в Унгария възможно най-скоро във връзка с решаващото пленарно заседание на Централния комитет на Комунистическата партия на Китай, което ще се проведе от 20 до 23 октомври за президента Си Дзинпин. За Пекин, обяснява експертът, отношенията с Русия са „барометър на готовността на страната за конфронтация със Съединените щати“.

В тази ситуация за Москва е изгодно отлагането на срещата на върха за след пленарната сесия на Китай, „в идеалния случай провеждането ѝ след 1 ноември, когато е възможна все още непотвърдената среща между лидерите на Китай и Съединените щати“. Ако това не се случи, Тръмп ще се вслушва повече в Русия, пише Вавилов в своя Telegram канал. Той смята, че срещата на върха няма да се състои преди 30-31 октомври.

Накратко, нека повторим, Тръмп бърза да използва срещата на върха с Путин, за да „окаже натиск върху Китай: да покаже на Си Дзинпин, че Русия е на страната на САЩ“. Москва обаче няма нужда да бърза , тъй като „е абсолютно полезно да се води балансирана и спокойна политика по отношение на инициативите на САЩ, разбирайки колко важна е ролята на Русия за САЩ в преговорите с Китай“.

Тоест, както виждаме, ситуацията около Украйна и нейната съдба зависят до голяма степен от разположението на силите в геополитическия триъгълник САЩ, Китай и Русия.

И какво от това?

Съществува и един важен практически проблем: как точно Путин може да стигне до Будапеща, без да лети над държави, от които могат да се очакват всякакви неприятности?

Винаги има изход обаче: един прекрасен ден Путин може би вече е... там. И кой знае как е стигнал до там? Има вратичка за самолета на Путин, за да стигне до срещата на върха в Будапеща. Най-добрият вариант може би е: Турция—Средиземноморие—Словения—Будапеща.

Този маршрут може да бъде покрит от изтребители от южните руски бази, Хмеймим в Сирия, и летищата на либийския фелдмаршал Хафтар, който е учил в СССР, чрез разполагане на военни кораби и подводници по маршрута на президентския самолет над морето. Заплахата над Адриатическо море е минимална.

Словения е входната точка към ЕС. Те обожават Тръмп и се гордеят, че тяхната сънародничка е първата дама на Съединените щати. Словения, чието знаме е толкова подобно на руското, има излаз на море и освен това граничи с Унгария.

На последния етап самолетът на Путин може да бъде прикрит от... американски изтребители от бази в Северна Италия – Путин имаше такъв ескорт по време на полета си до Анкъридж, Аляска. Сърбия също е наблизо – Путин няма да позволи на никого да го обиди. Може би не е случайно, че по време на последния си телефонен разговор с президента на САЩ Путин похвали съпругата на Тръмп, Мелания, молейки го да ѝ предаде „най-добри пожелания“?

Превод: ЕС