/Поглед.инфо/ Началото на новия мандат като президент на Русия на Владимир Путин е начало и ново време в историята на Русия, но и на човечеството. Отваря се епохата на новото геополитическо разположение, на новия световен ред и новите водачи на света. А още и на преустройството на социално-икономическата и политическата система, която ще положи края на капитализма, за да установи нова икономическа основа чрез установяването на нови производствени отношения. Картината на тази реалност, която описвам, е все още смътна, неясна и безцветна, но все повече придобива очертания и цветове, за да бликне от нея живот и бъдеще.
Във встъпителната си реч, както и в указите, които подписа веднага след церемонията, руският президент определи основните задачи, които държавата ще решава, за да защити правото си сама да определя собствената си съдба и да бъде водещата държава през следващите десетилетия в икономиката, политиката, културата, военната област и във всички останали сфери на живота.
Това от друга страна ще ускори значително разпада на досегашния световен ред и социално-икономическата система и ще се открои пренареждането на държавите по нови зони и оси.
Русия размести геополитическите пластове и иззе лидерските функции от САЩ и Западна Европа и днес заедно с Китай и държавите от БРИКС все по-уверено овладява световния ред.
А Специалната военна операция в Украйна смени езика на геополитиката, изясни основните принципи и критерии в определянето на моралните категории и дори въведе нов начин на водене на война, който още е загадъчен и неразбран от САЩ и Западът, които се оказаха неподготвени за новото време и ще имат да патят поради това.
Всичко това е видно и с просто око и лесно се потвърждава от анализа на фактите в икономиката на Русия, нейната боеспособност, политическо единство на обществото и равнище на живота. Но Западът не иска да го признае и поради това използва негативно пропаганда, за да доказва слабостта на Русия и собствената си сила и непоколебимост и да внушава, че статуквото няма да се промени и той няма да отстъпи водещата си роля в световните отношения.
На тази пропаганда се осланя и българската държавна политика и затъва все повече в собствените си илюзии. По нея се подвеждат публицистиката, писателите, интелигенцията и повтарят едни и същи измислици. Нека ги повтаря, от тях Русия няма да отслабне, нито ще се преклони пред лъжите. Лъжите обаче пречат на нашето собствено устройство, морал, начин на мислене, на нашето бъдеще. Как ще изграждаш междудържавни отношения с Русия, когато си я клеветил и си лъгал за нейното реално състояние. А как тя ще се отнася с тебе, когато влезе напълно в своята нова роля на световен лидер и се налага да се подреждат по новому страните?
САЩ и Западна Европа си бяха втълпили, че геополитическото статукво, подготвяно по време на Втората световна война, но утвърдено след разпада на СССР, е неизменно и вечно и никакви опити за неговата ревизия или промяна не са позволени.
Но ако подобни забрани са валидни за държави от нашия калибър, то за Русия са просто немислими – дори и тогава, когато се намира в трудно състояние и е безсилна дори да се помръдне. Камо ли да протестира и прави опити да излиза на показ. Вечно статукво обаче няма, както няма вечни световни лидери, поставени веднъж завинаги начело на света и еднолично решаващи какво ще се случи. Впрочем, великите сили го знаят това. Но те играят помежду сложна и трудна за разбиране от малките и слаби държави игра. Тази игра затова е трудна и сложна, за да не се забъркват в нея такива като нас и да се пречкат между краката на големите.
Кой обаче да чуе?
Ала руската сила не е просто икономическа, политическа и военна – тя е силата на морала, доброто, състраданието и равнището на живота, грижата за човека. Тя е в усилията да се съхрани християнският морал и се утвърдят и развитият неговите ценности. Нейното постигане обаче не е само човешко дело, а и Божи промисъл, православна вяра, станала национална и държавна религия, положена в основата на общественото устройство и функционирането на Русия. Затова Русия е силна дори и тогава, когато е икономически, а и политически слаба, неподготвена и неорганизирана. Да си припомним само как Русия победи Наполеон в началото на ХІХ и Хитлер в средата на ХХ век. Тя бе нападната и в двата случая, защото изглеждаше достатъчно немощна и неспособна да организира отбраната си и с очакването, че ще бъде лесно превзета и покорена. Но историята помни как завършиха и двете войни!
Изходът от тези войни, които са много повече от войни на Русия срещу Франция и Германия, а се превърнаха в цивилизационни войни за световно господство, би бил съвсем различен, ако руската сила беше въпрос на организация и материална основа. Тя е мистична, вдъхновена от вярата на руския човек, от неговите молитви.
Русия не е просто голяма многонационална държава (империя), а цивилизационна общност. Тя изразява и обединява православното славянство, целия православен свят и се идентифицира с него. Русия се идентифицира и с Изтока, който стои срещу Запада, воюва с него.
Затова Русия не може да не е силна – дори и в условията на най-тежки и мъчителни кризи тя е длъжна да се съсредоточи в себе си, да се организира вътрешно, да мобилизира своето общество и да надделее над всеки враг и противник, който е дръзнал да оспорва правото й на съществуване като велика държава.
Затова и съществуването й е епохално, повече страдание отколкото радост и възход. Но тя не е като другите и не може да бъде като тях. Ако нейната цел е да осигури богато съществуване на своите жители, висок стандарт, успехи, забавления, тя трудно би издържала дълго. Русия не може да бъде либерална държава, буржоазна по дух и начин на мислене. Това би я ликвидирало твърде бързо, защото ще сломи съпротивителните й сили и ще пречупи волята й за духовна свобода и общуване с Бога.
Характера на руската сила се проявява в характера на СВО. Нито в САЩ, нито в Западна Европа, да не говорим у нас, проумява тази операция. Не става дума да бъде одобрена, а просто да бъде разбран смисълът, причините, необходимостта на бъде проведена. Не че е сложно, но трябва да познаваш самата Русия, руския свят, руския човек, начина му на мислене, за да отвориш широко очите си и видиш какво означава тази операция, защо се налага да бъде проведена и какъв ще е резултатът. И защо е демагогия да призоваваш да бъде прекратена, за да се възстанови мирът.
Всяка война е жестока и нечовешка. И не трябва да се допуска. Но анализаторът анализира реалностите и в тях търси смисъла и причините. Той не бива да се поддава на емоции и да защитава тези, които са абстрактни и не помагат да се види истината. Още повече че антивоенната риторика обикновено е присъща на тези, които провокират войните, за да извлекат полза за себе си.
Специалната военна операция е също жестока война, но вината за нея не е на Русия. Тя е война срещу Русия – нещо подобно на агресиите на Наполеон и Хитлер. В това няма никакво съмнение. С нея се решават цивилизационни въпроси, отбелязва се краят на цяла една епоха и се отваря началото на нова. Затова и руската сила се е напрегнала до висша степен скоро ще празнува победата на своята кауза.
А тя е важна и постигането й ще сложи ред в международните отношения и в световното устройство.
Руската сила ще се прояви и у нас. Скоро!