/Поглед.инфо/ Случи се немислимото. Мадам Захарова във връзка със събитията в Армения на 23 април 2018 г. на практика одобри принципите на майдана, които някога ръководеха антируските сили и в Грузия, и в Украйна, и в Молдова, и в Киргизстан, в източноевропейските страни. Сега виждаме приблизително същата схема и същата методология. Антируската групировка в Армения постепенно разклащаше устоите на проруското правителство и накрая стана то, каквото стана.
Интересна е ситуацията с тръгващия си министър-председател Саркисян. Буквално преди 10 дни го приеха в Кремъл, приеха го на най-високо равнище, все едно му одобриха обръщането към премиерското кресло. Измина седмица и цялата тази конструкция се разпадна. Възниква въпросът дали нашите политически и дипломатически ръководители знаят какво се случва в съюзната ни страна, че там се провежда процес на брожение, поет и ръководен от русофобски сили? Този въпрос може да се зададе на г-жа Захарова и другите ни водещи дипломатически гурута, започвайки се с дейците от президентската администрация – другаря Ушаков, а също Сурков, Белоусов и другите. Този въпрос трябва да се зададе и на ръководството на политическото разузнаване и върховете на дипломатическото ведомство. Събитията, които се случват на практика изненадаха дипломатическите и политическите ръководители на Русия.
Разбира се, в Армения борбата и играта не са приключили. Карапетян, който сега изпълнява длъжността министър-председател, а по-рано работи за руската „Газпромбанк“, без съмнение представлява същата Карабахска групировка в политическия сегмент на Армения, която и тръгналият си Саркисян. Но не е трудно да се предскаже, че проамериканската, прозападна сила, която фактически свали министър-председателя, сега ще иска своето място в политическата система. Това се изразява в интереса им да формират правителство и вероятно в искането на нови избори. А те на тези избори, разбира се, ще получат своя дял в медиите и по всяка вероятност, радикално ще разширят своето присъствие в парламента. В Националното събрание на Армения сега те имат общо девет места, принадлежащи на либералната и прозападна партия на Пашинян „Елк“ („Изход“) – впрочем, както разбирате, името на тази партия също не е случайно. Тази партия иска изход от руското влияние.
Във всеки от антируските майдани се използва методология, която вече години се изработва от нашите американски, както ги нарича нашето началство, „партньори“. Те първоначално разгръщат система обществени организации от прозападен тип, привличат значителни кръгове от местната интелигенция, от местните студенти, изработват антикорупционна програма и с пълен глас говорят за социални права и програми. А след това започва завземане на властта или чрез избори или (което е по-често) с улични демонстрации. Същото го виждаме в Армения и затова знаем, че това е употреба на същата технология.
Между другото, ако Захарова не знае, тогава може да ѝ се напомни: американците създадоха в Ереван най-голямото основно посолство, където работят 2500-5000 души. Те със сигурност не са само дипломати и дори не са представители единствено на специалните служби. Сред тях има маса бойци, които са готови по всяко време да се заемат с по-сериозен конфликт, в сравнение с последните дни, ако американците сметнат това за необходимо. Но в края на краищата арменското правителство не поиска да се балансира броят на „дипломатите“. Тази позиция е мотивирано от факта, че, както при всяка постсъветска номенклатура и тази в Армения се интересува от западните банки, от посещенията в САЩ и Западна Европа, където учат нейните деца и живеят роднините ѝ.
Затова и виждаме, че дори в близка перспектива, стремежът на прозападните групировки максимално да разширят своето влияние и максимално да се качат на власт, фактически да изпълнят задачата си да изведат Армения от списъка с близките съюзни държави на Русия. Това е абсолютно ясно. Това е въпрос не за два-три дни, а въпрос, който може би ще продължи година. Но процесът се движи в тази посока. И ако Русия одобри тези тенденции, тя просто ще стане забавна. Кой с кого се бори? Да не би това да е игра с надцакване?
Трябва да сравним ситуацията в Армения с протичането на процесите в Грузия и Украйна. Какви са общите черти, къде са разликите? Нали за нас е важно да разберем какво се случва в бившите съветски републики, защото това е нашият пояс на сила, който в момента бива разкъсван.
Процесите в Грузия и Украйна бяха в значителна степен еднакви. Но всеки път точно Русия игра роля в пренасянето на тези републики в антируско русло. Напомням, че победата на т.нар. „Революция на розите“ в Грузия се дължи на факта, че Саакашвили (тогава все още млад политик, но вече с проявили се антируски черти) събра демонстранти на площада пред грузинския парламент. Атаката и изземването на властта обаче се проведоха след пристигането в грузинската столица на Игор Иванов, по това време секретар на Съвета за сигурност на Русия. Той се срещна с местните олигарси, след което отиде на площада и всъщност легитимира опозиционното движение. След това Саакашвили поведе привържениците си да завземат сградата.
Но ситуацията в Грузия не се ограничи с това. Когато Абашидзе, ръководителят на Аджария, прояви своята съпротива срещу преврата, то след известно време отново Игор Иванов прилетя вече в Аджария и предложи на Абашидзе да си събира нещата и да излети заедно с него, защото Русия не е давала съгласие за съпротива. И тези две грузински бригади на територията на Аджария, които проявиха лоялност към Абашидзе и Аджария като независима държава, преминаха под егидата на антируското правителство в Тбилиси начело със Саакашвили. Каква бе позицията на Русия тук? Практически тя съдейства сс своята пасивност за възкачването на антируските сили в Грузия?
Сега ще припомня какво се е случи в Украйна. Превратът се състоя в събота, 23 февруари 2014 г. На 22 февруари, в петък, бе подписано споразумението между Янукович, опозиционните майдановци и тримата западноевропейски външни министри. Както разбрахме наскоро от филма за Путин, в четвъртък му е позвънял не кой да е, а президентът на САЩ Барак Обама с молба да въздейства на Янукович да не използва сила, да не използва армията срещу Майдана и да не го разгонва насилствено. И Путин е отговорил: „Добре“. Самият руски президент го каза във филма. Ще напомня, че в четвъртък се проведе прочистване на майдана и почти всички бандеровци бяха изтласкани от площада, на който се събираха. И изведнъж някъде към осем часа вечерта силите на МВР получиха заповед да се върнат назад. Силовата акция бе приключена в четвъртък, в петък бяха подписани документите, а в събота се проведе силовото завземане на властта от страна на майдановските бойни подразделения.
Но ролята на Русия не приключи с това. Известно е, че Янукович избяга в Харков и от там трябваше да обяви, че властта в Киев е нелегитимна. Но той бе изведен от руските специални служби в Ростов и Русия подкрепи схемата, че „Янукович е загубил доверието на народа си“. И това е основният импулс, защото с тази маневра Русия унищожи легитимността, която беше в ръцете на Янукович като избран президент и в същото време легитимира бандеровския режим в Киев. Това е нещо повече от престъпление, както казваше Фуше, това е безумна глупост, което намери своя завършек в признаването на изборите в Киев, което позволява на Запада да напира към Русия с обвинения в нарушение на международното право.
Приблизително същото нещо се случва сега в Армения. Но това е безумие! Оказва се, че Русия взема антируски решения, извършва антируски действия в полза на противниците на Русия с ръцете и главата на самите руски власти. Според това как ще се развива по-нататъшния процес, ние ще се убедим отново дали руското ръководство се опитва да създаде своя зона на влияние, дали се бори за националните интереси, или просто спокойно ще отиде настрана, казвайки, че „ако другарите арменци са решили така, нека“.
Съответно, не трябва да се изключва, че позвъняването на Серж Саркисян, след което той мигновено излезе в оставка, не е било от Вашингтон. Може би е било звънване от Москва с искане да прекрати съпротивата?
Необходимо е да се анализира фигурата на заминавания си премиер Саркисян. Този човек е с трудна съдба. Той премина през войната в Карабах. Той се бори за власт в Ереван и спечели, той е заобиколен от групата на своите карабахски привърженици, той е силен и способен на решителни действия човек. И тези решителни действия бяха приложени докрай в Ереван. Никол Пашинян бе арестуван и затворен. Бившият министър-председател се придържа към силовите възгледи за запазването на властта. И изведнъж - такъв обрат! Това логическо несъответствие само подсказва, че Серж Саркисян е бил подложен на много силен натиск от много високи позиции. В крайна сметка няма нищо тайно, което да не стане явно. Мисля, че догадката за московското позвъняване е близка до реалността. Саркисян е бил принуден да напусне, което е много подобно на ситуацията с Янукович, който бе депортиран от Харков до Ростов на Дон и изключен от политическия процес, като по този начин нашите привърженици в Украйна загубиха легитимността на борбата с бандеровски Киев. Затова и смятам, че е имало телефонен разговор. Не известно от къде, ние можем единствено да правим догадки.
Всичко, което обсъждаме е тревожен звън за Русия. Това произлиза от факта, че и досега не са направени окончателните изводи: с кой сте вие, господа-другари, „майстори на политическата култура?“. Опитвате се да скочите в последния вагон на западната цивилизация и да бъдете част от нея, както се участва в заявленията и разговорите, които води Лавров? Или се борите за собствената си независима цивилизация, опирате се на етичните принципи на социалната справедливост и не се боите да представлявате на т.нар. западни „партньори“ съвършено различни идеологически предизвикателства? Трябва да се разберем. Когато обръщаме очите навътре, виждаме, че непоследователността на руската политика е свързана с това, че държавата продължава да се ориентира според подкрепата на олигарсите,а в медиите господстват либерални сили. И когато в Армения се провежда преврат, натискат ни в Сирия и навсякъде другаде, включете си телевизора погледайте американски или наши филми, които възпяват американската култура, САЩ и така нататък. Трябва да направим избора. Ситуацията в Армения представлява този шанс, един от последните, от които трябва да се възползваме. Ако той не се използва, то процесът на разпада ще се ускори, ще се разшири и ще последват трудни за нас времена. А нашето ръководство ще мине под американския нож.
Превод: Поглед.инфо