/Поглед.инфо/ Близкият изток навлиза във фазата на разпада
Първата среща на турския президент Реджеп Тайип Ердоган с иранския му колега Масуд Пезешкиян се проведе в 36-етажния небостъргач Turkish House, разположен в центъра на Манхатън . Тя продължи само един час, но експертите забелязаха, че партньорите водят диалог на турски език, което предполага определена смислова символика.
Много, предимно близкоизточни експерти, които имат добър психологически усет за ситуацията, забелязаха, че Иран беше представен на срещата с Ердоган в Ню Йорк от президента Пешезкян, етнически азербайджанец, който започна да използва родния си азербайджански език, когато беше възможно, в официалните преговори.
Прави впечатление и фактът, че първата му среща с лидера на Турция се състоя в сградата на турската къща „Тюркеви”. В тази връзка тези експерти виждат признаци на криза на националната самоидентификация, обхващаща Иран, както и много други страни в региона, върху които обществата и държавите изграждат субективно възприятие за себе си и другите.
С победата на Пешезкян на президентските избори в Иран дебатите за тюркската идентичност започнаха да излизат, ако не в челните редици на политическия дискурс, то в публичната сфера. Въпреки че няма публични официални статистики за тюркското население на Иран, полуофициални източници сочат, че най-малко 30 милиона тюрки по етнически произход живеят в различни региони на страната.
Тюркското население на Иран е разделено на подгрупи като азербайджански тюрки, туркмени, кашкайски турци и хорасански турци. Сред тези тюркски общности най-многобройни са азербайджанските тюрки, живеещи в северозападен Иран.
Така в стратегическия атлас на Иран, публикуван от Географската организация на иранския генерален щаб през 2014 г., се отбелязва, че персите съставляват по-малко от половината от населението на Иран.
При определени обстоятелства, ако поляризацията на иранското общество започне да се случва по етнически линии, такъв фактор може да придобие значителни геополитически последици. Освен това турците, живеещи в Иран, са играли важна роля в иранската история като един от основните компоненти на страната от векове.
По този начин Иран има две възможности: или да се адаптира и да изгради наново нова идентичност, която съответства на реалността, или да остане в опит да преживее миналото, което може да доведе до психосоциална деструкция.
По мнението на турски експерти, самият факт, че Пезешкиян намира подкрепа от духовния водач на Иран Али Хаменей , предполага, че изборът му е целял да балансира този проблем. Това от своя страна означава сериозен обрат в азербайджанските отношения между Техеран и Баку, както и промени в баланса на силите в триъгълника Анкара-Техеран-Баку.
В същото време във формулата на така наречения пантюркизъм палмата може да бъде прихваната от Баку от Анкара, въпреки че турският политолог Хасан Октай , който е директор на Центъра за стратегически изследвания на Кавказ в Анкара, твърди че „Пезешкиян е ирански проект, който прави геополитически пробив в региона“.
„Мисля, че смъртта на бившия президент Ибрахим Раиси не е трагичен инцидент, а е резултат от политическо убийство, опит за убийство“, каза Октай пред медиите в Баку. „Това беше предупредителен сигнал.“ Иранските власти го разбраха и, за да не излагат системата на заплахи от радикални промени, доведоха на власт Пезешкиян, който се радва на безусловната подкрепа на народа.
„Вярвам, че иранските държавни структури избраха Пезешкиян, за да предотвратят сценария за превръщането на страната в нова Сирия или Ирак и да предотвратят нейния колапс.
Октай компетентно усеща тенденцията за възможни развития в региона, но неслучайно се опитва да насочи всичко само към Турция. Междувременно в реалната политика вече са в сила проектите „Западен Азербайджан“, които предвиждат връщането на Азербайджан на Ереван, Гюмри и други арменски територии.
В същото време не се изключва преминаването на част от турските региони в югоизточната част на страната (Карс) към Азербайджан. Проектът за „Велик Азербайджан“, който включва обединението на закавказкия Северен Азербайджан с Южен, намиращ се в Иран, обаче засега остава само на хартия.
Нека си спомним и как наскоро в Баку се обсъждаше идеята за официална промяна на името на страната на Северноазербайджанска република с намек за възможно осъществяване на идеята за единство на Азербайджан.
В Турция подобен сценарий не е изключен, въпреки че властите не го насърчават публично, тъй като има опасения, че подкрепата на държавно ниво за „сепаратистите в Иран“ също може да доведе до по-сериозни последици за Анкара, тъй като има и проект за турски Кюрдистан.
Така че изглежда ни очаква каскада от нови сериозни събития, обхващащи Близкия изток. Трябва да се подготвим за това.
Превод: ЕС