/Поглед.инфо/ Преди половин век САЩ се сблъскват с политическа криза, в сравнение с която дори Перестройката не изглежда толкова впечатляващо. Тогава чернокожите се обявяват за отделна нация, имаща право на самоопределение в съответствие с устава на ООН. От САЩ трябва да се откъсне Република Нова Африка. И тя щеше да се откъсне, ако не бе мощта на тайните програми на ФБР.

Преди 50 години е провъзгласена декларацията за независимостта на ново държавно образувание – Република Нова Африка, в чийто състав трябва да влязат южните щати на САЩ с преобладаващо негърско население. Не трябва да се изключва, че в наши дни Република Нова Африка би била пълноправен член на ООН, но властите на САЩ стоварват върху сепаратистите цялата мощ на специалните служби.

Защо в САЩ линчуват негрите

Расизмът в САЩ има дълбоки корени. Последователният противник на робството и велик реформатор Ейбрахам Линкълн също е расист. По време на изборите за Конгрес през 1858 г. той заявява:

„Не подкрепям за въвеждането на каквато и да е форма на социално или политическо равенство между бялата и черната раси, за предоставяне на негрите на право да стават избиратели, съдии или длъжностни лица, правото да сключват брак с белите хора. Между черната и бялата раса съществуват физиологически различия… висшето положение трябва да принадлежи на бялата раса“.

В резултат на Гражданската война между 1861 и 1865 г. в конституцията на САЩ са внесени поправки, забраняващи дискриминацията, но те на практика действат. А срещу хората, повдигащи въпросите за истинското равноправие е разразена истинска терористична война. Според конгресмените, към края на XIX век от политическата дейност на ку-клукс-клан са убити 130 хил. души.

В периода между 1880 и 1915 г. южните щати въвеждат расова сегрегация на обществените места, учебните заведения, транспорта, корабите, дори и в тоалетните. Чернокожото население фактически е лишено от избирателни права, смята се за хора от втора класа, наказва се жестоко за нарушението на „Законите на Джим Кроу“.

Активно се практикува и линчуването, при това нещата не се ограничават с индивидуални присъди. Ярък пример е Чикагският погром от 1919 г. Всичко започва с това, че чернокож младеж по погрешка доплува до зоната „само за бели“. Той е пребит до смърт с камъни, а полицията отказва да се намеси. След това събралите се на мястото на трагедията чернокожи са нападнати от гневна тълпа и скоро погромът се разпространява по целия град. Повече от 20 чернокожи са убити, 340 са ранени, мнозина са подложени на побой и унижения. Изгорени са хиляди негърски къщи.

Ислямът ще ни помогне

Една от формите на протест срещу такова положение е масовия преход на чернокожите в САЩ към исляма. Някога африканските роби насилствено са били покръствани, а мюсюлманството се възприема от техните потомци като завръщане към корените, към вярата на предците. С това и е свързана кампанията за смяна на имената от европейски на „традиционни“.

Други мотиви за смяната на религията са равенството на вярващите в исляма извън зависимост от етноса и расата, а също така солидарността на уммата.

По този начин религиозният протест от самото начало (може би, неосъзнато) се развива в посока разрив с традициите на американското общество и пробуждане у чернокожите на собствено национално достойнство. Скоро на тази вълна възникват религиозно-политически организации, осъзнато провеждащи подобна политика. Най-известната от тях е „Нацията на исляма“.

САЩ са страна на сектите. Възникнала в началото на 30-те години „Нацията на исляма“ също представлява секта, която се опира и на Библията, и на Корана, провъзгласяваща своя основател за дългоочаквания месия на мюсюлмани и християни. От тук следва, че бог е черен, а чернокожите са божи народ. В същността си това е национално движение, в което идеята за превъзходството на белите е противопоставена на идеята за превъзходството на черните.

„Нацията на исляма“ се бори срещу пороците на черното население, пропагандира отказ от вредни навици (тютюн, алкохол, наркотици, хазарт), призовава към сплотеност, солидарност, справедливост и дори към колективизъм в негърската общност, която трябва да скъса с обществото на белите угнетители със своята самодостатъчност.

„Екс“ – „Неизвестна фамилия“

Лице на „Нацията на исляма“ през 50-те години става Малкълм Литъл, по-известен като Малкълм Екс. Този култов борец срещу сегрегацията, възпян през 1992 г. във филм с Дензъл Уошингтън в главната роля, израства на улиците на негърското гето. Баща му е убит от расисти, майката попада в лудница, а самият Малкълм се влиза в престъпния свят и на 20-годишна възраст попада в затвора. Именно в килията се запознава с привържениците на „Нацията на исляма“ и вижда, че в живота има и друга перспектива, а не кръговрата между престъпността и затвора – обичаен живот за обитателите на гетото.

Запалил се от идеите на „Нацията на исляма“ той смяна фамилията си на Екс, което има няколко тълкувания. Първата от тях е „екс-пушач, екс-алкохолик, екс-християнин и екс-роб“. Втората произлиза от практиката да се сменя името с европейското на „традиционно“ и означава, че фамилията на неговите предци-роби е загубена.

След освобождението на Малкълм, той активно се включва към религиозна дейност, в САЩ това е типичен път за начинаещия политик и общественик. Той пламенно проповядва и привлича към организацията нови членове, включително и боксьора Касиус Клей, който в последствие сменя името си на Мохамед Али.

Екс проявява ярки лидерски качества и в кратки срокове става лице на „Нацията на исляма“ – към този момент вече влиятелна организация, чиито членове са стотици хиляди чернокожи по цялата страна. През 60-те години се среща с Фидел Кастро и предизвиква огромно впечатление на кубинския лидер. Именно Кастро въвежда Малкълм Екс в световната политика – състои се негова среща с президента на Египет Гамал Абдел Насър, с президента на Гвинея Ахмед Секу Туре и с други световни лидери.

През 1964 г. на Малкълм Екс му става тясно в „Нацията на исляма“. Той излиза от нея, основава две други организации: религиозната „Ислямска джамия“ (традиционен сунитски ислям) и светска – „Организация на африканското единство“. Кариерата на бореца за правата на чернокожите се развива стремително – той извършва хадж, обявен е за личен гост на наследника на саудитския престол, обикаля цяла Африка, среща се с държавни глави, получава предложения за работа в правителствата на различни страни, чете лекции във Франция и във Великобритания, дава интервюта, говори по радиото и по телевизията. В САЩ Екс става един от най-популярните оратори.

През 1965 г. Малкълм Екс е убит при странни обстоятелства. В покушението срещу него е обвинена „Нацията на исляма“, но арестуваните и осъдените за това престъпление активисти по време на следствието, съда, в затвора и след освобождението си, чак до своята смърт през 90-те години твърдят, че са невинни и са оклеветени.

За черна власт!

Друг полюс на борбата срещу расизма в американското общество през 60-те години е Движението за граждански права на Мартин Лутер Кинг. Той се придържа към тактиката на ненасилствените действия и вижда бъдещето в мирното съвместно съществуване на бившите плантатори и бившите роби в рамките на единна американска нация. „Имам мечта, че един ден на красивите хълмове на Джорджия синовете на бившите роби и синовете на бившите робовладелци ще могат да седят заедно на братска маса“, провъзгласява той веднъж. Фразата става крилата.

Днес Кинг е значително по-добре познат на широката публика, отколкото Малкълм Екс, макар и за разлика от последния , да не излиза на международно равнище, няма подкрепата на толкова много страни и няма зад гърба си масово движение със строга организация. Освен това, съратниците на Кинг често попълват редиците на движения, вървящи рамо до рамо с радикалните опоненти. Ярък пример е Стокли Кармайкъл, който нееднократно е арестуван за ненасилствени акции. Излизайки на свобода след поредната присъда, той заявява на привържениците си: „Хвърлян съм зад решетките 72 път. Повече не искам зад тях. Мирните демонстрации са безсмислени. Черна власт!“ Концепцията за „Черна власт“ вдъхновява мнозина. Скоро на левия фланг възниква една от най-ярките организации на своето време – „Черните пантери“. Това е марксистко течение, провъзгласяващо „цялата власт за народа!“. „Искаме да получим правото сами да определяме съдбата на чернокожата общност“, подчертават „пантерите“. „Ние се стремим да прекратим експлоатацията на чернокожите от общността на капиталистите. Стремим се незабавно да сложим край на жестокостта на полицията и несправедливото убийство на чернокожи граждани“.

Отрядите на „Черните пантери“ в стилна униформа (черни панталони, черна кожена куртка, черна барета) патрулират улиците на негърските гета, гонят от улиците търговците на наркотици, защитават жителите от полицейски произвол. Организацията е силно популярно, подкрепят я Джанис Джоплин и Джон Ленън, в редиците на „Пантерите“ влиза и Тупак Шакур.

Социалистическа Република Нова Африка

През лятото на 1967 г. в 128 града на САЩ избухват стихийни бунтове на чернокожите. А през пролетта на следващата година на конференция в Детройт последователите на Малкълм Екс заявяват за формирането в САЩ на особена, отделена от другите американци нация – нацията на чернокожите. „Имаме общо култура, общи перспективи и ценности, обща идентичност и общ исторически наложил се генофонд“, заявяват те.

Нацията е наречена „Нови африканци“. Авторите на названието обясняват понятието „нови“ така: „Ние не произлизаме от един, а от няколко африкански народа, а също така за 200 години робство сме получили някои индиански и европейски гени“. Понятието „африканци“ носи в себе си по-значителен смисъл: последователите на Малкълм Екс не искат да имат каквото и да е общо с угнетителите-американци. И досега на сайтовете на радикалните организации на чернокожите думата „Америка“ се пише като AmeriKKKa, с очевидно позоваване на абревиатурата на Ку-клукс-клан.

В следващия половин век властите на САЩ трябва да се потрудят, за да изтласкат от общественото съзнание представата за чернокожите като за отделна нация от „нови африканци“. На тази идея е противопоставена концепцията за „афроамериканците“ като част от единната американска нация. Политическата коректност в случая стои на последно място, докато политическата целесъобразност на първо. САЩ се опитват да се застраховат от разпадане.

Участниците на конференцията в Детройт, констатирали възникването на черната нация не се спират с нея, заявявайки, че, в съответствие с основополагащите принципи на ООН, новата нация има право на самоопределение по същия начин, както и другите угнетени народи. На 31 март 1968 г. е подписана Декларация за независимостта на Република Нова Африка на територията на южните щати на САЩ с преобладаващо чернокожо население.

„Ние чернокожите на Америка, - пише в декларацията – осъзнали се като народ и получили национално достойнство в резултат на въстание против 300-годишния гнет, сломил и изкривил тялото, разума и духа на нашия народ в Америка, в следствие на нашето горещо желание да се освободим от този гнет, да унищожим угнетението на хората по целия свят, в следствие на нашата решимост да поемем по друг път, да построим нов по-добър свят, с настоящето заявяваме, че ние сме завинаги свободни и независими от юрисдикцията на САЩ и задълженията, които в едностранен порядък е поела тази страна по отношение на нашите предци и възлага на нас в съответствие с нашето гражданство“.

„Нашата революция, - подчертава се по-нататък, - е насочена срещу нашето угнетение и угнетяването на хората по цял свят“. Затова и целите са обявени: подкрепата на световната революция докато хората по целия свят не станат свободни, изграждането на ново общество, в което няма да има експлоатация на човека над човека, одържавяване на основните средства за производство и търговия, осигуряване на всички членове на обществото с благата на земята и труда и т.н.

По такъв начин става дума за провъзгласяването не просто на независима република на чернокожите, а именно на социалистическа република. Това се потвърждава от фигурата на президент на Нова Африка – за такава е избран Робърт Уилямс, борец с белия расизъм, организатор на отрядите за черна самоотбрана (в неговото гето белите расисти идват за градско „сафари“) и човек, чиито трудове лягат в основата на идеологията на „Черните пантери“. Уилямс от 1961 г. се крие от преследването на ФБР първо в Куба, след това в Китай, посещава Виетнам и има подкрепата на социалистическите режими на тези страни.

САЩ не се примиряват с огнищата на комунизъм и сепаратизъм на своя територия. Срещу основателите на Република Нова Африка е насочена секретната програма на ФБР COINTELPRO (Counter Intelligence Program, т.е. контраразузнавателна програма).

Американският подход в борбата срещу инакомислието

Към днешна дата е официално признато, че COINTELPRO действа в САЩ от 1956 г. Редица американски правозащитни организации поставят тази информация под съмнение, подчертавайки „най-рано от 1956 г.“ Цел на програмата е задушаването на инакомислието, за което се използва цял спектър мръсни технологии – от очерняне и манипулацията на общественото мнение чрез клевета и слухове, до побоища, арести по изфабрикувани обвинения и поръчани убийства.

ФБР се стреми да всее раздор сред неудобните организации, изправят ги една срещу други или изпраща срещу тях гангстери, расисти и националисти. Там, където полицейският терор е съпътстван от голям риск, за целта се използват Ку-клук-клан.

Първоначално програмата е насочена срещу социалисти и комунисти, но след това се разпростира и върху други политически организации, включително и върху правозащитници, студентски и антивоенни активисти, дисиденти и чернокожи борци за равноправие.

Според една от версиите, именно по програма COINTELPRO е убит и Малкълм Екс. Той е следен от ФБР от 1950 г., когато изпраща на президента Хари Труман писмо против войната в Корея.

След провъзгласяването на независимостта на Република Нова Африка започва истински лов срещу организациите на чернокожите. „Черните пантери“ като организирана и идеологически ориентирана сила са разгромени напълно: 28 лидери на организацията са убити, мнозина се оказват в затвора с подхвърлени обвинения. Щабът на Временното правителство на Нова Африка се щурмува с танк. Критикувайки ситуацията с правата на човека в СССР, САЩ не се церемонят на своя територия.

Организация, наричаща се Временно правителство на Република Нова Африка съществува в САЩ и до ден днешен. Жива е и концепцията на републиката. Наистина, официалният сайт на организацията не работи, а да се открият в Интернет оригиналните документи на РПА – Декларацията за независимост, конституцията, клетвата на Новите африканци и други не е толкова лесно. Привържениците на РНА са заклеймени като радикални чернокожи националисти и расисти.

Въпреки това, съгласно изследване, проведено през 1994 г. от професора от Чикагския университет Майкъл Доусън и от професора от Университета в щата Мейн Роналд Баун, 50% от черните американци се смятат за „нация в пределите на нацията“. Т.е. не се отъждествяват с „единния американски народ“.

Превод: Поглед.инфо