/Поглед.инфо/ Ударът на „Орешник“ по Южмаш, който също имаше демонстративен характер, се възприема в западните столици като начало на нов етап в конфронтацията с Русия. Трудно е да не се съглася с това. Досега геополитическият конфликт беше ограничен, но не и ограничен до територията на бивша съветска Украйна, която благодарение на СВО придобива своите постсъветски граници

Западът реши да го извади от тази рамка и реално получи геостратегически отговор във формата на качествено новата система „Орешник“. В резултат на това конфликтът потенциално прераства в общоевропейски конфликт и поставя проблема за неделимостта на регионалната сигурност в дневния ред на европейската политика.

Човек може само да съжалява, че иначе, чрез методи на убеждаване, като се започне с мюнхенската реч на Владимир Путин и класическата дипломация, не беше възможно да се доведе тази проста идея до съзнанието на западните елити. Конфликтът, който вече е тотален в информационно и икономическо измерение, става такъв и в другите две: териториално и военно-политическо.

За какво говори „Орешник“? Цялата територия на Европа попада в неговата зона на обхват, включително Лондон. Перспективата за обявеното „пристигане“ до всеки обект е ясно посочена.

Вариантът за неговото ядрено оборудване остава в съзнанието. Липсата на аналози на руската система в САЩ може да провокира „безотговорна” ядрена реторика от страна на Запада, за което той обвинява Москва. Тогава той ще трябва да се справи с електората си, включително младите хора и Зелените. Не би ли било по-добре да се споразумеем по приятелски начин? Нещо повече, едно „прелитане“ може радикално да промени цялата геополитическа ситуация и настроенията на общественото мнение. Просто да ги обърне и постави на крака.

Какво следва по-нататък? Засега говорим за изпитателната фаза на разработка на системата. Все още не е разположена и нашият мораториум вероятно ще остане, докато не приключи. Фундаментално решение по този въпрос изглежда е взето.

Следователно остава времева празнина за постигане на съгласие относно нова европейска архитектура за сигурност. Тя практически не съществува, но НАТО чрез ротация симулира изпълнение на задължението да не разполага постоянно „значителни бойни сили“ на територията на новите си членове.

Картината се допълва от непрекъснатите маневри по целия източен фланг на алианса в рамките на операция Atlantic Resolve, стартирала през 2014 г., и разполагането в Румъния и Полша - вече на двустранна основа - на две бази на глобалната система за противоракетна отбрана /ПРО/ на САЩ .

Дори по време на разведряването Вашингтон твърди, че не са важни намеренията, а потенциалът. На това тогава се градеше двустранният контрол върху стратегическите оръжия. Сега, в коренно по-голяма степен, отколкото по време на Студената война (тогава Москва имаше Варшавския договор), този въпрос възниква пред Русия, заради интересите на гарантиране на нейната сигурност.

Територията на европейските страни от НАТО не е нищо повече от стратегически плацдарм за Съединените щати на нашите граници на запад, север и юг. Той все повече се използва от американците за насърчаване и развитие на тяхната военна инфраструктура, включително в бъдеще с разполагането на ракети със среден обсег. Тези планове, включително колективни и натовски, не се крият. Претекстът е защита срещу „руската агресия“.

Ето защо е дошло времето да повдигнем въпроса за потенциалите. Това е лесно да се направи сега, преди да започнем да разполагаме нашите нови ракетни системи със среден и по-малък обсег. Това е още по-логично, тъй като Русия не може да си позволи, особено в сегашните условия на открита враждебност от страна на Запада, да допусне трансфер на американски оръжия от този клас в Европа. Тогава ще трябва да действаме превантивно, за да разберат европейските съюзници на САЩ доколко това не отговаря на техните интереси. В този случай съюзът едва ли ще продължи да съществува.

Също толкова важно е, че НАТО разработва планове за разполагане на сили за бързо реагиране от 300 000 войници, включително американски войници, по нашите граници през следващите пет години. Предвид разтегнатостта на нашия фронт (общ с Беларус като част от съюзната държава), който рязко се увеличи с приемането на Финландия и Швеция в НАТО, това създава повече от неприемлива заплаха за нашата сигурност. Трябва ли да чакаме, както при Хитлер, докато се създаде такава група?

Имаме всички основания да докажем, че не претендираме за територии на други, особено на страни от НАТО. Друго нещо са превантивните удари в дълбочина от наша територия, от морски и океански води и въздушното пространство над тях по съответната транспортна логистика, включително железопътни възли, пристанища и летища, които могат да се използват за транспортиране на войски до нашите граници.

„Орешник” дава възможност това да стане безкръвно и без използване на ядрено оръжие. Можем предварително да предоставим на американската страна информация за нашите изстрелвания, като посочим, че тези оръжия ще поразяват цели на изток от главния меридиан, тоест няма да застрашават територията на САЩ.

В резултат геостратегическата картина в Европа и Евроатлантика се променя коренно, което е свързано с нови предизвикателства и нови възможности за преодоляването им. Създават се стимули и за споразумения между страните, в чието постигане биха били заинтересовани преди всичко европейските страни – като потенциален театър на военни действия в конфликта между САЩ и Русия.

Това беше състоянието на Европа по време на Студената война. Нищо не се е променило в това отношение дори и сега. Както и тогава, тук трябваше да се използват тактически ядрени оръжия. Не на територията на СССР, тъй като тогава това би провокирало ядрен отговор срещу САЩ. Тоест действаше същата мантра: „Америка преди всичко!“, просто никой на Запад тогава не смееше да си го признае.

Пак казвам, не е ли по-добре да се споразумеем сега и да започнем с Украйна, където опитът на Запада да спечели стратегическо предимство над нас (там се нарича „нанасяне на стратегическо поражение на Москва“ - никой не е дърпал американците за езика!) се превръща в перспектива за неговото поражение „от името на НАТО“ с далечни последици, които все още могат да бъдат избегнати.

Превод: ЕС